За ваксините срещу COVID-19 и за тоталното комуникационно и политическо невежество
Коментарът е от профила на автора във "Фейсбук".
Искам да поговорим за нещо важно. За ваксините срещу COVID-19 и за тоталното комуникационно и политическо невежество, заради което сме последни в ЕС по нива на ваксиниране.
Не знам дали сте обръщали внимание, но опитите на Министерството на здравеопазването и Министерството на образованието и науката да провеждат информационна кампания за насърчаване на ваксинирането са удавени в антивакс пропаганда дори в собствените им комуникационни канали. Всички постове на страниците на двете ведомства, които са с тематично съдържание, са атакувани от активни антиваксъри. Под всеки пост четем потресни глупости, които са пълен фейк, дори реч на омразата, насочена срещу екипите на двете министерства. Сходно е положението в много от медийните сайтове. Естествено хората, които биха покрепили усилията на МЗ и МОН (колкото и да са неубедителни), не смеят да се обадят.
Така оставаме с впечатлението, че 75% от населението са антиваксъри. Агресивни антиваксъри.
Не са. Обикновено 75% са хората, които нямат твърда позиция, и нашата работа е да ги спечелим на своя страна. Да ги убедим.
Липсата на компетентна комуникация за въвеждането на дадена политика води до пълния ѝ провал, защото позволява малобройна, но много шумна група да похити обществения дебат и оставя 75-те процента колебаещи се къде е истината в ръцете на похитителите.
Защо се получи така?
1. Липса на таргетна комуникация - качването на произволни клипчета и постове във фейсбук не е комуникационна кампания. Кампанията изисква да си изясниш кои са различните групи, на които говориш, и как да говориш на всяка от тях така, че да те разбере. Не може да говориш по един и същ начин на баби и внуци, на учители и автобусни шофьори, и да очакваш резултат.
2. Липса на категорична политическа воля - по нищо не разбрахме, вече седем месеца, че правителството (не МЗ и МОН, а целият политически апарат) е твърдо убедено във важността на ваксинационния процес, и също тъй твърдо решено да се бори с фалшивите новини и пропагандата. Това изисква не снимки с навити ръкави, а политически действия, които демонстрират каква е политиката на държавата, съпроводени с адекватна комуникация (виж т. 1.)
3. Липса на ангажиране на максимален брой медии и обществени фигури с определени приоритети. Когато си изправен пред риск от национална катастрофа, събираш ръководствата на всички влиятелни медии, обясняваш им цената, която всички ще платим (с животите си), ако не се постигне нужното ниво на адекватно информиране, даваш им широк набор от възможности за достъп до достоверна информация - национални експерти, преведени материали на международни организации, съдействаш за срещи с чужди експерти и през цялото време проявяваш УВАЖЕНИЕ както към журналистите, така и към аудиторията. Ако трябва да платиш съдържание - плащаш съдържание и не се репчиш, че няма да плащаш, за да рекламираш фармацевтични компании (via К. Ангелов).
Ангажираш лидерите на мнение в ключови сфери като здравеопазването и образованието да те подкрепят или поне да не те саботират. Ако не са убедени в правотата ти дебатираш с тях, обясняваш, дваваш източници толкова, колкото е нужно.
Не позволяваш на троловете да превземат собствената ти комуникация.
Новите екипи на МЗ и МОН се опитват да наваксат пропуснатото, но си личи, че това просто не е основен приоритет.
А когато опре ножът до кокала и всички отново заговорим за COVID, вече ще е твърде късно за много хора.