Тези дни въпросът е един - ще има ли правителство, излъчено от 46-ото Народно събрание?

И този въпрос е наистина изключително важен. Важен е преди всичко защото новият парламент и новото правителство имат две спешни, неотложни и определящи за развитието на нацията през следващите десетилетия задачи:

Окончателно оформяне, договаряне с ЕК и най-вече - изпълнение на Националния план за възстановяване и устойчивост и приемане и защита на националната позиция по законодателния пакет #FitFor55 на ЕК, или казано с прости думи - законодателството по прилагане на Зелената сделка.

Въпреки това, в областта на енергийния преход и този план не е достатъчно амбициозен и не залага най-важната цел - България да се превърне, вместо в жертва на климатичните политики, в лидер на енергетиката от 21-и век, и особено в образователните и научни политики, свързани с прехода. В голяма степен това се дължи на факта, че правителството е обвързано с решения на 44-ото НС, които блокират развитието на енергетиката и ни обричат отново на "опашкарска" позиция. Друга причина е продължаващата плахост да се търси партньорство с бизнеса и съвместни проекти на държавата и бизнеса за наистина водещи, лидерски технологии, каквито са невъзможни с капацитета единствено на държавните фирми и администрацията.

Пример в тази насока е проектът за изграждане на нова държавна парогазова мегаелектроцентрала. Самите автори на проекта оценяват трудността на такъв проект да получи грантове от NextGenerationEU и да бъде част от финансирането за зелен преход. Съответно - да бъде дългосрочно печеливш проект, а не нова черна дупка за субсидии. Решението тук е в търсене на много по-иновативна технология, с използване на пълния потенциал на държавата, университетите и частния енергиен и финансов сектор.

Тук трябва първо да е ясно, че става дума за законодателна ИНИЦИАТИВА, а не за приети актове. Тепърва Европейският парламент ще направи множество изменения на предложените актове, а едва след това ще започне най-важната част от законодателния процес - съгласуването с националните правителства в Съвета.

Позицията на българското правителство е може би оправдана (макар аз да не я приветствам) с оглед на цитираните решения на 44 НС, както и с някои твърде рискови и технологично необосновани предложения на ЕК, които носят много голям социален риск за увеличаване на неравенствата.

Най-важното обаче е България да излезе от пасивния образ на жертва на далечни, "Брюкселски" решения. Да оцени внимателно целия пакет и да прецени ползите и рисковете за българските граждани и българската икономика от отделните му елементи. Съответно - всичките 17 български евродепутати, или поне мнозина от нас, да имаме по възможност обща позиция при гласуванията в ЕП и да търсим съюзници сред другите колеги в парламентарните си групи.

Моята лична позиция е ясна - тя е отговорност пред лицето на промените в климата и подкрепа на технологичен прогрес, който да направи климатичните политики печеливши за икономиката и благосъстоянието на гражданите. Каква е обаче националната позиция аз продължавам да не знам, което силно затруднява работата ми.

Дебатът по тези решения тепърва започва, в това число и необходимият дебат в българското общество, в който бизнесът и синдикатите значително изпреварват политиците.

Без да подценявам другите спешни задачи на 46-ото НС, и преди всичко - нашия в "Демократична България" свръхприоритет за съдебна и институционална реформа, всеки правителствен формат трябва да има пределно ясни и вътрешно съгласувани позиции по Националния план и по политиките за борба с промените в климата. Без такива позиции, всяко управление ще бъде безотговорно пред гражданите и безпомощно в дебата в рамките на ЕС.

Другата голяма подмяна са различните мнозинства, които държат правителството и прокарват бюджета и икономическите политики.

Така например, след Беров това беше честа практика. Единствените правителства, които спечелиха избори и управляваха с програмата си бяха на Жан Виденов и Иван Костов. Царят трябваше да се съобрази с ДПС. Тройната коалиция на БСП и ДПС намери опорно колело в Царя.

ГЕРБ се опитаха сами да управляват след 2009 г, но след "Ало, Вальо" и особено "Костинброд", ДПС стана незаобиколим коалиционен партньор - дори без официално да участват. Именно с Костинброд се опитаха да махнат ГЕРБ от властта, но спирането на Южен Поток и еврофондовете наложиха връщането на ББ като лице пред Европа. Но с гласовете на ДПС в парламента се прокарваха ключови закони, най-вече свързани с разходите на държавата.

На практика само в периода 1995-2001 г. ДПС нямаше силно влияние в българската политика. Оттогава неизменно участва във формирането на парламентарни мнозинства. Но забележете - само тогава, когато от техните гласове зависи мнозинството.

Именно затова е нужно ясно мнозинство с БСП. Само тогава ще сме наясно, че ДПС е извън властта.

Това мнозинство е нужно да бъде документално скрепено, където да са ясни ангажиментите на страните и да се изключи извиването на ръце при първа възможност. А премиерът наистина да е с подходяща биографична история на противник на статуквото.

Аз пък не мога да разбера:

- какво лошо има в това да се разговаря и за лица в управлението, не само за политики и програми

- какво лошо има подкрепящите едно управление да имат претенции кой ще участва в него, дори да има претенции за пряко влияние в определени ресори.

Не виждам какъв е интересът на ДБ, например, да подкрепят кабинет, върху който няма да имат абсолютно никакво влияние.

Явно от БСП и ДПС има достатъчо петимни да подкрепят кабинет на плаващи мнозинства.

Това не е играта, в която според мен ДБ трябва да участват.

Според мен вървим към съставяне на правителство, като казвам вървим - изразявам очакванията на повечето от българите, тъй като за мен отиването на нови избори ще нанесе вреда на всички. Смятам, че след вторите сега извънредни избори политическите сили са разбрали, че се е стигнало до една точка на пречупване, след която, ако не се състави правителство, негативи ще понесат партиите, които са отговорни за съставянето на кабинет.

Хубаво е, че се смени тонът и се забравиха някои от заклинанията от съвсем скоро при някои партии и седнаха на една маса на преговори. Очаквам близките дни да има правителство с мандата на "Има такъв народ" и то ще мине в Народното събрание без проблем.

Най-вероятно сега от ИТН вече са осъзнали огромната отговорност, която носят, обявяването на кабинет предварително беше лекомислено.

Ясно е също, че и сегашният служебен кабинет и бъдещият са свързани в голяма степен и с действията и ролята на президента Румен Радев. Освен това ИТН знаят, че ако сега загубят политическата инициатива, са загубени изобщо от тук насетне, обречени са на спадане на подкрепата, и в никакъв случай не биха постигнали тези резултати в бъдещи избори, когато и да са те.

Бъдещото правителство на ИТН ще получи подкрепата на ДПС, а при БСП има два лагера - за и против подкрепа, но "За подкрепа" са повечето. Вероятно правителството ще е с мандата на ИТН, без политически коалиции.

Това правителство ще е стабилно поне до президенските избори. Чакат го много сериозни проблеми, тъй като тепърва престоят разговорите за политики, за идеи, за реалното управление на държавата. Затова ще е нужен диалог между партиите. Очаквам и министри от служебния кабинет да влязат в следващия.

Най-важното е фигурата на министър-председателя да е силна и да не оставя впечатление, че някой друг зад нея и управлява. Изглежда, че се връщаме в ситуация на по-висока предсказуемост и рационалност - това става с връщане на диалогичността от страна на ИТН. От партията на Трифонов отчетоха грешката си с представянето на кабинет директно след парламентарния вот.

Ще има правителство, което ще има труден живот и няма да изкара пълния си мандат, което не означава бързи избори.

Доста време може да бъде полезно едно такова правителство. Ще има тематични мнозинства по определени законопроекти. Това означава нестабилност, известна непоследователност, слабост, което обаче не означава, че това правителство не може да извърши много полезни неща.

Вероятно нито една от партиите на протеста няма да види реализирана голяма част от своите обещания и това е реалността. Ще трябва да се осъществяват само онези политики, по които има максимално съгласие, което да обхване не само партиите на протеста, но и партии на статуквото.

Оттук нататък партиите на протеста няма да нарастват като партии на протеста, а като партии на добро управление. Те следва да сменят подхода и визията. Протестите вече официално свършиха и партиите на протеста са на ръба да станат управляващи. Без диалогичност и прозрачност правителството ще стане жертва на моментни конюнктурни интереси и комбинации, които ще пораждат мнозинство.

Може би дойде моментът след тежко, корумпирано управление ГЕРБ да бъде полезна на страната като опозиция.

Очаквам съгласуването и работата по законопроектите да бъде на много по-високо ниво от досегашната практика да се гласува "какво ли не".

Като бройка това правителство ще има многобройна опозиция. Често пъти тази опозиция ще се доближава до мнозинство.

Нови избори ще са лоши за всички. Аз дори бих казал катастрофа за политическата система като цяло. Най-важният знак за това е намалялата избирателна активност. Не бива да се допускат трети избори. Играем си с огъня, с чувствата и страстите на хора, които имат силите да протестират и тъкмо заради това разочарованието им ще бъде много голямо.