В продължение на десетилетие Юсейн Болт доминираше в леката атлетика, но пенсионирането му през 2017 г. остави огромна празнина, която спортът се мъчи да запълни въпреки поредицата от невероятни постижения на някои талантливи състезатели.

Комбинацията от невероятна скорост, постигането на резултати на големи форуми и веселата личност на Болт помогнаха на леката атлетика да запази мястото си на върха в олимпийската програма със 100-те метра, които ямаeцът спечели три пъти заедно с три златни медала на 200 м.

Намирането на заместник на личност, която е харесвана от публиката и спонсорите, е трудно по всяко време, вероятно невъзможно предизвикателство, тъй като леката атлетика води все по-трудна битка за телевизионните рейтинги.

Спортът винаги е имал трудна връзка между пистата и полето, като бегачите обикновено са в светлината на прожекторите, докато хвърлящите и скачащите се борят за признание във всеки смисъл.

В своя пик Болт беше вероятно най-разпознаваемият спортист в света и със сигурност един от най-продаваните. За сравнение, избраните за най-добри атлети за 2020 г. бяха шведският състезател в овчарския скок Мондо Дуплантис и венецуелката Юлимар Рохас, която се състезава в тройния скок.

И двамата имаха великолепни сезони, белязани от световни рекорди, и са на почит в родината си, но отчасти поради естеството на техните дисциплини имената им остават до голяма степен непознати за широката публика.

Подобно предизвикателство има и в маратона, където Елиуд Кипчоге несъмнено е на същото ниво като Болт по отношение на доминацията. Слизането под двучасовата бариера, макар и неофициално, го постави на челните страници през 2019 г. и погледите отново ще бъдат насочени към световния рекордьор, когато защитава олимпийската си титла в Сапоро.

И все пак спринтовите дисциплини остават най-големите събития, а Международната федерация по лека атлетика и Международният олимпийски комитет сигурно са търкали ръцете си от радост при появата на ШаКари Ричардсън.

Елегантна, уверена и много талантлива, 21-годишната американка връхлетя като фурия със синя коса и нокти в очакване да бъде в центъра на вниманието в Токио, преди да получи забрана да се състезава заради употреба на марихуана по време на сериите в САЩ миналия месец.

Игрите ще гледа от вкъщи и действащият световен шампион на 100 метра Крисчън Коулман, който получи забрана за 18 месеца, след като пропусна три допинг проверки.

Добрата новина за телевизионните компании и тяхната потенциална публика е, че все още има много други спортисти, които очакват своята възможност за изява в Токио.

Трейвън Бромел изглежда като фаворит да върне титлата на 100 м в САЩ за пръв път от 2004 г., докато сънародникът му Ноа Лайлс се надява да измести Болт на 200 м.

При жените Шели-Ан Фрейзър Прайс, която спечели златото на 100 м през 2008 и 2012 г., се озова в ролята на фаворитка да добави трета титла на 34-годишна възраст, след като записа 10,63 сек. през миналия месец - време, победено само от покойната Флорънс Грифит-Джойнър.

На 35 години американката Алисън Феликс тръгва на 400 м в търсене на десети олимпийски медал и седмо злато.

Норвежецът Карстен Вархолм всеки път бяга на 400 м с препятствия, сякаш се опитва да счупи световния рекорд и миналия месец най-накрая го направи. При жените Сидни Маклафлин също постави световен рекорд и дуелът й със сънародничката Далайла Мухамад, чийто рекорд подобри, може да се превърне в един от най-големите моменти в Токио.

Подобна е ситуацията при жените на 10 000 м, където Летесенбет Гиди от Етиопия и холандката Сифан Хасан счупиха световния рекорд в рамките на три дни една след друга през юни.

Родената в Етиопия Хасан се впуска в немислимото в опит да спечели състезанията на 10 000 м, 5 000 м и 1 500 м - постижение, което би й спечелило място сред най-великите олимпийски атлети, където Болт без съмнение ще бъде милостив, за да освободи място.