Да, за Петър Илиев става дума в заглавието. За гласения и несменяем според Слави Трифонов кандидат за вътрешен министър и вицепремиер по сигурността и вътрешния ред на правителството на партия "Има такъв народ", което влиза в сряда за гласуване в парламента.

След телевизионното интервю на Илиев в понеделник сутрин (вижте в края на текста), което не търпи епитети и в което той не отговори на единствения съществен въпрос - защо части от негов научен труд се припокриват с части от друга книга, а вместо отговор обяви за задкулисни и жълтокафяви медиите, които задават въпроси, съдбата на предлаганото правителство изглежда вече далеч по-предвидима, отколкото например в неделя, ако не и вече решена.

Малко след като готвеният вицепремиер по сигурността (между другото той на няколко пъти сам споменаваше, че няма да е само министър, ами и вицепремиер) громеше без пощада питащите за книгата му, лидерът на "Има такъв народ" Слави Трифонов излезе с пост във фейсбук, дословно: "Ако партиите на протеста не подкрепят кабинета, причините не са приоритетите." Защото - нали - приоритетите съвпадат до голяма степен, значи причините са забулени някъде другаде.

- трябва да беше сляпа и глуха до днес БСП (и конкретно Корнелия Нинова), за да не види пред какво е изправена и към подкрепа на какво е повела партията си. Трябва да са били лицемерни или наивни и партиите на протеста, ако след публичната поява/проява на готвения вицепремиер бяха продължили да твърдят, че са още "в процес на вземане на решение".

То, решението, само избухна от безмерния непукизъм на готвените управници в лицето на кандидат-вицепремиера.

Първата публична проява сложи червената линия, отвъд която се преутвърждава досегашният модел на властване, в който видимото не означава нищо, а думите са изгубили смисъла си и езикът от средство за информиране и оценка се е превъртал в оръжие за война на интерпретациите.

Достатъчни са само два белега: Да виждаме шкафчето с пачки и кюлчета до главата на един премиер и това вече да не означава нищо, да не поставя въпроси, тоест може да продължи без последици.

От нас се иска абсолютно същото сега с номинацията на човек, какъвто видяхме и чухме рано сутринта по телевизията: да отказва да отговори за повторените пасажи от другаде в негова книга и това да продължи, докато се примирим и уморим да се възмущаваме.

Арогантността на кандидата за министър и вицепремиер бе толкова натрапчиво демонстрирана, че на моменти изглеждаше като провокация и вероятно някои са се запитали дали въобще "Има такъв народ" иска правителство и не е ли това нестандартен ход да откаже всякаква подкрепа.

Впрочем каква е целта на Слави Трифонов е въпросът, който все още няма ясен отговор.