Сашо Дончев: Важно е да има правителство на малцинството, да не може джипката да раздава пари
По време на срещата "Три морета" през юли в София американската Linden Energy обяви, че ще придобие 50% от "Овергаз инк", което държи 38% в основното дружество от холдинга на Сашо Дончев - "Овергаз мрежи" (най-голямото газоразпределително дружество в България, с приходи 177 млн. лв. и печалба над 22 млн. лв. за 2020 г.). Няколко месеца по-рано приключи раздялата на компанията с "Газпром".
От "Дневник" и "Капитал" разговаряхме със Сашо Дончев, основател и изпълнителен директор на "Овергаз" и издател на вестник "Сега", за сделката и избора на партньори, за изграждането на газовата инфраструктура, коя енергия според него е зелена ("газът е единствената енергия, която уважавам", казва предприемачът), за ролята на държавата и за актуалната политическа ситуация.
За раздялата с "Газпром" той казва: "беше неизбежна, въпросът не беше дали, а кога и как. Всички сме щастливи, че се случи сега. А по въпроса кога - има щастливи хора и когато някой се опита да им навреди, им помага. Едни приятели на Борисов бяха решили, че аз не се държа прилично в обществото и вестник "Сега" не изразява уважение към достойните хора във властта, затова трябва да бъда наказан. И през натиска за "Южен поток" ще принудят руснаците да ме дадат на кучетата. Горе-долу така и стана. Но компанията успя да се справи. И се надявам никога повече да не ми се налага да срещам тези приятели на Борисов, а и самия него."
Сашо Дончев е убеден, че държавата трябва да излезе от енергетиката: "Докато има държавно участие, енергетиката ще е основен център на корупция." За Турски поток" отговаря, че е "въпрос за прокуратурата" - защо четете бизнес темите от интервюто в "Капитал".
В "Дневник" публикуваме частта от разговора, в която коментираме от какво правителство има нужда България, как политиката влияе на бизнеса, познанството му с лидера на "Има такъв народ" Слави Трифонов и ефекта от скандала "Цумгейт" с бившия главен прокурор Сотир Цацаров.
Когато задаваме въпроса за политическия контекст, Сашо Дончев прави уточнение "за да бъда по-ясен, да кажа моите политически предпочитания. Аз съм гласувал в 23-ти избирателен район в София, с бюлетина 23, с преференция 105 - Георги Ганев. Това е моят политически представител. С него имаме различия, но е най-близо до моята философия."
Какво виждате на политическия терен в момента при поредната невъзможност да се състави правителство?
- Не разбирам защо толкова се тревожите за парламентарното мнозинство. В нормалния политически живот, по моите разбирания, всяка партия, кандидатстваща за участие в управлението на държавата, има своите проекти, които е комуникирала със своите избиратели.
Ето например моят приятел Христо Иванов, дано това не го засяга, има идея за промяна на съдебната система. И аз горещо приветствам тази идея. Следователно аз очаквам от него проект на промяна на Закона за съдебната власт, който да даде възможност ако не за цялостна, то поне значима промяна във функционирането на съдебната власт.
Какво му пречи утре да внесе своя проект в парламента? Тогава ще видим кой кой е. А в правилника на парламента трябва промяна - да няма отсъстващи, да имат възможност да гласуват дистанционно, всички да казват мнение, да не се крият зад своето отсъствие.
Тогава знаете ли колко ще ни е лесно на следващите избори? Това е демокрацията - на светло и пред всички. А не коалиционно споразумение и каквото се договорят отзад.
Тоест вие също виждате решението в мнозинства по отделни теми?
- Това плаващо мнозинство е волята на народа. Дали ви харесва една, втора, трета партия, тя е избрана от българския народ, и ако тя подкрепя един проект, значи това е проектът, който е събрал мнозинството и има право да бъде реализиран. Като повишим културата, като израснем всички като общество, ще реализираме онези проекти, които на вас ви се струват нужни в момента.
Бюджетът например се състои от проекти. А ако ги нямаме, имаме много сериозен проблем. Имаме тогава една джипка, пълна с пари, и един шофьор, който върви и раздава милиони. Първо Сакскобургготски похарчи излишъка за чешмички, и след него всички поискаха да харчат и накрая парламентарното мнозинство одобрява изпълнението на бюджета.
Не искам и моите политически, философски близки, приятели да имат парламентарно мнозинство, искам някой да ги дразни непрекъснато, да оспорва тезите им.
Как да се избере правителство в ситуация на малцинства?
- Някой предлага, всички стават и казват: ние не харесваме вашето правителство, но България трябва да има правителство и ние ще ви дадем мандат, но вие всеки ден ще бъдете под прожекторите, не може министър да отсъства при зададен въпрос, не може някой от нас да отсъства, когато става въпрос за гласуване на закон.
Понеже обективно в парламента няма идеологическа, философска основа за обединение, ние ще приемем вие да назначите правителство, но ние ще контролираме всеки ден работата му.
А как ще да бъде преодолян проблемът с липсата на доверие - той е основният в момента?
- С проекти, през бюджетите.
Затова всички партии трябва да ходят на избори с готови проекти, не сега да ги правят. От 15 години в българския парламент не е внесен нито един проект за изменение или допълнение на закон или за нов закон в съответствие със Закона за нормативните актове. Там има 17 точки. Не ти казва ясно кой проблем в обществото решава, откъде ще дойдат средствата, колко трябват, кой е потърпевш, какви ресурси трябват.
Идеята за правителство на малцинството и тематични или плаващи мнозинства, заради опита, който имаме, поражда съмнения, че реформите ще бъдат възможни и че вместо промяна може да има подмяна?
- Би било страхотно, ако можем да съберем парламентарно мнозинство, което да промени тази комунистическа конституция, но ние нямаме този шанс, очевидно обществото не е настроено по този начин.
И ще е наистина изгубен шанс, ако изгубим възможността да контролираме всяко действие на следващо правителство. А това може да се случи тогава, когато това е правителство не е на коалиция, не е на член първи, а на малцинството.
Това е много важно - да има правителство на малцинството, да не може джипката да раздава пари, това е най-важната цел, не можем повече в момента. Да не я заменим с друга джипка. Да контролираме.
Най-важното за мен като гражданин е да няма парламентарно мнозинство, което да замита всяка една грешка, всяка кражба, която е провокирана и съпроводена от правителството.
Ако зависеше от мен, щях да гласувам за правителство на малцинството, защото аз всеки ден като инвеститор в над 40 компании гласувам доверие на изпълнителните органи, но контролирам какво се случва и искам резултите, които са ми обещали.
Но когато сте избирали вашия екип, сте избрали да отговарят и на вашите етични критерии. Сега се породи и този проблем като част от темата за доверието?
- Аз не мога да взема отношение по персонален състав на правителство.
Като се обърна назад и погледна всички в парламента - те от кога са, с какъв багаж, с какви заслуги дойдоха. 30 години произведоха само нещастие. Те ходят със самочувствието на знаещи всичко. Сега имаме много непознати, но си представете, че сред тях има някой, ще кажа Шопен, някой Айнщайн.
Ние не познаваме за кого гласуваме. Парадоксът е, че и помежду си те не се познават. Те трябва да преговарят, да разговарят.
По конституция всеки е представител на онези, които са го избрали, т.е. отговорен е пред мен, не пред лидерите на партията. Когато някой приема, че е отговорен пред тях, а не пред мен - това елиминира демокрацията.
Но механизмът на контрол не проработва или рядко успява?
- Ако ние сме уморени от избори, защото е наш ангажиментът за това как живеем, а искаме само да отидем и за 3 мин. да гласуваме - не става. Ако искаме да живеем добре, трябва във всеки момент да контролираме държавата - какво правят, как го правят. Съответства ли с нашия морал. Ако не сме готови - ще сме роби.
Хората не знаят, че имат власт. Трябва да се повтаря. Участвайте, слушайте, за да знаете кого избирате утре. Няма да оправим България в този парламент, но слушайте този парламент, за да решите за следващия.
И виждаме, че между партиите има общи тези - например за съдебната система. За това не трябва правителство.
Има нужда от правителство, за да продължи работа парламента и например да приеме законите, свързани със съдебната реформа?
- А защо не е депозиран закон за промяната на съдебната система вече? Не подминавайте този въпрос - къде е законът?!
Слави Трифонов това казва - искам правителство на малцинството и ви обещавам по тези точки, че ще работим, но без никаква конкретика за механизма и сроковете?
- Не съм от тези, които ще вярват на някого. Не ме интересува какво обещава. Искам фактите - изкарай закона, задължи всеки един от тези 240 депутати персонално да вземе отношение, да не избяга от тази отговорност.
Нека всички знаем кой за какво е гласувал - с аргументи, защо е против или защо е за. Всеки може да се напише и представи аргументите. Нека да знаем кой кой е. Докато не знаем кой кой, е как ще оправим България?
Преди години подпмагахте оцеляването на "Хъшове" - общувате ли и сега със Слави Трифонов и бихте ли направили оценка на това, което прави като политически лидер?
- От много години не съм виждал Слави Трифонов на живо. Виждал съм го като зрител на екрана. Не съм се срещал.
Говорите ли си по телефона?
- Дори не знам актуалния му номер. За последен път съм се виждал, когато беше решил да влиза в политиката и да издигне едно момиче от Варна за евродепутат. Дойде при мен, поговорихме си и аз му казах - не искам да подкрепям. Защото не е въпросът дали е бил Слави Трифонов, или Георги Първанов, или друг. Аз никога не съм подкрепял политически проекти финансово, никога не съм и никога няма да подкрепям.
Единственото изключение беше през 2000 г. за Гергьовден, тогава говорихме за електронно правителство, а аз подкрепям тази идея и не помня каква беше точно формата, не беше финансово, а през реклама.
В началото всички бяха ядосани и сърдити, докато разберат, че аз на никого не давам за политически проект и от тогава никой не ми се сърди.
Сега подкрепихме през вестник "Сега" инициативата на "Демократична България" - "Ти броиш".
След като не подкрепяте други политически проекти, не сте ли се изкушавали вие да се занимавате с политика, за да се опитате да ги реализирате?
- За мен това не е важно.
Но то влияе на бизнеса и възможностите да правите бизнес...
- Да. Има лош климат за бизнеса. Но аз съм газов, по-точно петролен инженер. Това съм учил, това съм работил цял живот. И с това мога да бъда полезен. Аз имам проект за газификация на България. Това е моят проект. А проектът ми като граждани, човек, родител е да давам добър пример. Нищо повече.
Каква е оценката ви за бизнес средата и какво трябва да се промени?
- Лоша. Днешната ужасяваща пандемична раково образуваща корупция в България е създадена от хората, които не бяха лустрирани. Тези хора трябваше да подлежат на лустрация и да бъдат премахнати от обществения живот. Да им се забрани да се разпореждат с публични права и ресурси.
Ако не бяха in power както се казва в началото, нямаше да могат да си сложат проксита, които да правят това.
Следващи избори биха водили към още повече малцинства, което се доближава до вашата идея да няма мнозинства?
- Не съм сигурен, че философските платформи, които могат да намерят сподвижници, са толкова много. Друг е въпросът дали политиката в България се прави на базата на ясна философска платформа, на ясна парадигма за нашето общество.
Ние много примитивно възприемаме лявото. Това тръгна от началото на прехода с антикомунизма. Приехме, че лявото е БКП, СССР, Сталин. Това не е вярно...Поради факта че някакви хора успяха да фокусират, че онова, от което се оттласкват, е комунизмът, те поръчаха антикомунизма и бяха главни изпълнителни лица в това действие - събраха членовете на партията и ги направиха отряд и подмениха разговора.
Не става дума за комунизъм и антикомунизъм. Става дума за това до каква степен индивидуалните права на гражданите са по-силни от правата на държавата, която тя е получила на базата на отчуждените техни права. Това е философският разговор. Ако държавата е експроприирала не само парите през данъци, ами и един куп права през комунизма, и ние не отменихме действието на тези закони, променихме ли държавата - не сме я променили.
Аз съм човек, който активно съм общувал с Иван Костов - защо остави тоталитарната държава такава, каквато е, защо не я децентрализира. Можеше ли Борисов да манипулира всички кметове и общини, ако бюджетът не беше на едно място. Нямаше да може.
Демокрацията предполага те да са децентрализирани. Защо не го направи Костов, той имаше възможността?!
Каквато и да е причината за състоянието, може да се учим от грешките и въпросът е сега какво трябва да бъде променено?
- Прокуратурата. Това е единственият отговор.
Приемаме, че служебното правителство (дали с журналистически или с пиар тези) приемаме, че е успешно, ами защо - защото върши работата на прокуратурата.
Първо трябва да се махне "каската" на прокуратурата, а не да се смени лицето. За мен държавата, в която от един човек зависи справедливостта, е тоталитарна, авторитарна държава. Няма никакво значение дали тя ще имитира някакво разделение на властите.
Прокурорът е защитник на обществения интерес. Не трябва да се избира, просто не трябва да има главен прокурор.
Градският прокурор трябва да се избира с пряк избор. В градовете или районите - ние се познаваме до седмо коляно назад и няма как да ме убедиш за някого, който е крадец, че ще е добър прокурор.
Изборите за кмет обаче не го доказват?
- Не сме имали избори дори при условията на последните парламентарни избори. Не трябва да има манипулации и контролиран и купен вот. Тогава да говорим какво доказват изборите. Аз общувам с много хора. Не е вярно, че българинът е глупав .
Единственият обществен ресурс е талантът на българина. От миналата година, от площадите го видяхме - ние имаме огромно количество млади, талантливи, умни, мечтаещи, нахъсани, целеустремени хора. Искат да правят нещо за България - дайте им шанс.
Това означава - намалете държавата, сведете, ако е възможно до нула значението на политиците в живота на тези хора. Политиците не са важни. Хората са родени да си сътрудничат, да си помагат
Политиците се вредни, това са паразитите в обществото.
През последната повече от година и половина, чухме свидетелства от различни бизнесмени за различен тип натиск чрез държавни и съдебни институции над тях, вие може би първи заговорихте за това по повод срещата с бившия прокурор Сотир Цацаров при Георги Гергов, станала известна като "Цумгейт" - от ваша гледна точка какви са ефектите от тази среща и публичността й? (реална проверка от съдебните власти на практика не беше извършена)
- Ще започна по-отдалече. Бях председател на БСК и все още имах илюзиите, че някакви такива формирования могат да помогнат на българите да намерят правилния път, да подкрепят предприемачите, че най-важно е да има конкурентно предлагане на качествени с дългосрочна перспектива работни места. Това е най-важно в живото. И затова най-важните в обществото са предприемачите - тъжно е, че са 0,3% в световен мащаб.
Когато те защитават правото си да реализират своите мечти, с което да създадат качествени работни места, не получават защитата на обществото, поради ниската му политическа култура, това е много, много тъжно.
Приех да стана председател на БСК, исках да просветя обществото в тази насока, да дам шанс на истинските предприемачи, не тези, които редят правителства, не тези, които благодарение на правителствата и техните намигвания, успяват.
Може би имам и други провали, но БСК е най-големият ми провал. Седем години ми трябваха, за да разбера че работодателските организации са лобистка, по-скоро клиентелистска организация. Нито един смислен предприемач, който преследва идеите си, не идва. А всякакви, които очакват да получат поръчка или ниша на пазара, те членуват в такива организации
Ако имаме прокуратура, ако имаме парламент - нямаме нужда от такива организации, защото в тристранката се договарят само - ти на мене, аз на тебе. Нищо друго не решава.
Да ви върна към въпроса какъв ефект имаше от "Цумгейт", каква е била целта ви?
- Според мен имаше ефект. Струва ми се, че това е едно от събитията, като втори септември миналата година, когато биха младите хора на протеста, което може би помага на обществото да поумнява, да разбира кой кой е.
Аз личен ефект не съм търсил. Но не съм човекът, върху който може да бъде оказан такъв натиск.
За мен той (бел. ред. - Цацаров) не е тази силно овластена фигура, той е нахалник, както го нарекох, който злоупотребява с някакви права, дадени му включително от мен.
Вие трябва да поддържате паметта на обществото за тези сблъсъци, да не ги наричам битки. Ние не сме политически грамотното демократично общество.
За какво сте оптимист в момента?
- Идея нямате какво се случи от една година и при мен самия - преди това беше мъртвило, някакъв ад, замръзналост, всички в твърди позиции, стойки, безветрие беше, тотално господство на Борисов и неговата шайка. И изведнъж, това което се случи миналата година, и това, което благодарение на камерите успях да видя, е че има страшно много качествени българи, имаме повече, отколкото имаме нужда.
Те са важните. Предприемачите, мечтателите, какво значи да имаш идея и да я постигнеш. Тя е твоята идея. Не трябва да бъдат подпомагани, аз съм дълбоко против всякакви стърт-ъп, държавни помощи и всякакви подобни неща. Можещите не искат помощ, те не искат да им се пречи.
Мечтая за България, която не пречи на талантливите си деца да успяват. Не движим натам за съжаление. Политически сме много примитивни.
За сделката с американската Linden и бизнеса на Сашо Дончев - четете в "Капитал" тук.