Представителят на организацията, все още възприемана като мрежа от войнстващи ислямисти и терористи на запад, искаше да каже, че с формирането на новата власт в Афганистан ще се сложи край на "мита" за потайността на движението. Десетките хиляди бойци на организацията, чието име на пущунски означава "ученици" или "изискващи", се управляват както от хора, утвърдили се при създаването на организацията предимно от бивши муджахидини, бойци срещу съветската окупация, така и (в поне един случай) от проправили си път в годините, когато талибаните бягат в Пакистан.

Докато Ислямско емирство Афганистан, с формата на властта и атрибутите на държавност, предстои да се очертае, кой взема решенията? Кой управлява талибаните и вероятно ще има последната дума в бъдещото правителство, независимо от структурата му?

Молла Омар бе фактическият ръководител на движението до 2013 г., а на думи - до 2015 г., тъй като едва тогава бе призната смъртта му. Оттогава се смениха двама лидери, а ръководителите действително избраха потайността. Информацията за тях понякога е непотвърдена. Сега талибаните обещават, че това ще се промени.

Молла Абдул Гани Барадар оглавява политическия офис на талибаните в Доха и е най-публично известният в ръководството на талибаните. Познати са и тесните му връзки с Осама бин Ладен.

Главният преговарящ на движението се очаква и да е следващият президент на Афганистан. Този пост вероятно ще се нарича формално председател на Върховния съвет, а извън йерархичната му структура ще е ръководителят на организацията.

Заместник-ръководителят по политическите въпроси е и съосновател на движението. "Барадар" ("брат") е прозвище, дадено му от молла Омар. Двамата създават не само религиозно училище след излизането на съветските войски, срещу които се сражават, а и движение, борещо се с оръжие за ислямски начин на живот. Освен дясна ръка на молла Омар тогава се смята и за добър стратег, улесняващ победа след победа през 1996 г. В годините около свалявето ва талибаните никога не спи на едно място два пъти. Успява да спаси молла Омар на мотоциклета си при бомбардировките в Кандахар през 2001 г.

Известен е с по-голямата си от много други талибани склонност към диалог и застъпването си за мирни преговори с някогашното афганистанско правителство (преди да влезе в пакистански затвор през 2010 г.).

Лидерът на талибаните ръководи движението от 2016 г., когато наследникът на молла Омар е убит от американски дрон и когато като възможен ръководител е сочен синът на молла Омар (но сам отстъпва). Формалната му длъжност е Върховен командир на Ислямско емирство Афганистан. Като всеки ръководител на талибаните ползва и титлата "командир на вярващите" ("амир ал-му'минин"), каквато е в употреба и от "Ислямска държава" (но и от Мароко, където конституцията я дава на краля). Ахундзада вероятно ще остане по-скоро далеч от прожекторите в бъдещото правителство.

Роденият в Кандахар Ахундзада също е част от съпротивата срещу съветската власт. Десет години по-късно се влива в редиците на талибаните, първо се занимава с религия и съдопроизводство и е автор на повечето им религиозни предписания (фетви).

Сам отива в Пакистан, подобно на други в ръководството, след като САЩ свалят режима. Там преподава и проповядва в джамия в Кулчак в югозападната част на страната. Когато поема движението, то вече не е толкова централизирано, колкото по време на молла Омар. Ахундзада има заместници, съвет старейшини, полеви командири и други. Негова обаче остава последната дума по политическите, религиозни и военни въпроси.

В годината, в която трябва да стане ръководител, внезапно изчезва - местонахождението му и до днес не е известно. Предполага се, че е на около 60 г.

Синът на молла Омар, някога сочен за възможен лидер, вероятно се е намирал в Афганистан още в началото на месеца. Сам се смята за твърде млад и неопитен предлага Ахундзада да поеме; според друга версия обаче Ахундзада лично е посочен от предшественика си.

Якуб отговаря за военните операции на талибаните.

Мрежата "Хаккани" се появява като група за асиметрична война срещу силите на САЩ и НАТО в Афганистан и с връзките си с "Ал Кайда" може да е спънка пред стремежа на талибаните да покажат, че са се променили.

Заклева се във вярност още през 1995 г. (преди първото идване на власт на движението), но с времето все повече се влива в талибаните, без напълно да губи автономията си. Сираджуддин Хаккани, роден или в Афганистан, или в Пакистан, от 2015 г. е заместник-ръководител на талибаните, син на създателя на мрежата Джелалуддин, сражавал се и със съветските сили със средства от САЩ, срещу които след това се обръща.

С тясно свързаното с Пакистан според американски дипломати сем. Хаккани (бащата умира през 2018 г. или по-рано) се свързват атентатите със самоубийци в Афганистан, включително срещу индийското посолство в Кабул. На мрежата се приписва и атака срещу бившия президент Хамид Карзай, заедно с терористично нападение срещу хотел в Кабул с шест жертви преди десет години.

Военните въпроси са в компетенцията на Сираджуддин - молла Якуб ръководи, а той планира, според американски военни. Пред мрежата му от неделя има нова задача: сигурността в Кабул, след като талибаните го овладяха.

Роденият в Кандахар, 54-годишен Абдул Хаким Хаккани е главен преговарящ на талибаните с вече сваленото от тях правителство. Заема тази длъжност в Доха от 2020 г. Някга е съдия в родния си град, учил е в Пакистан, смята се за човек със силни познания по юридически и религиозни въпроси. Според някои оценки е най-довереният човек на лидера Ахундзада.

Петдесет и седемгодишният бивш ръководител на делегацията в Доха от 2015 до 2020 г. е магистър по политология, през 70-те гоини се обучава във военната академия на Индия по програма за обмен с Афганистан. Следващото десетилетие е повратно за него, тъй като се присъединява към муджахидините. При управлението на талибаните е заместник-министър на външните работи, а по-късно на образованието, в част от този период отговаря и за връзките с медиите. В последните години оглавява важни делегации на талибаните.

Муджахид стана главен говорител на талибаните и вече проведе първата им пресконференция в Кабул, като засипа международната общност с обещания за бъдещето на Афганистан (и след като не бе общувал пряко с журналисти от назначаването си през 2007 г). По собствените му думи е известно, че владее и пущунски, и фарси, живее в Афганистан и има няколко деца, но не и постоянен адрес. Това е човекът, отговарял за разпространяването на посланията на талибаните - включително отричането или потвърждаването, че движението стои зад дадена атака в Афганистан - в международните медии и социалните мрежи.