От началото на август борсовата цена на електроенергията в България е рекордно висока - около 120 евро/мВтч. Това е три пъти над средната стойност за 2020 г. и два пъти над нивата от зимните месеци януари и февруари тази година. Разбира се, токът поскъпва не само в България, а и в цяла Европа. Но на Запад промяната е значително по-умерена, като в момента именно там - в Германия, Франция, Нидерландия, Белгия и скандинавските страни, имат най-евтината електроенергия. Което е и причината българският бизнес да твърди, че плаща най-скъпия ток.

Сред общите причини за тази тенденция са възстановяването на икономиките - БВП на ЕС е нараснал с 13.2% през второто тримесечие на годишна база, горещата вълна и поскъпването на квотите CO2, които вече доближават 60 евро/тон (при производството на 1 мВтч електроенергия се отделят от 0.5 до 1.2 тона CO2, ако се използва природен газ или въглища). Но има и чисто национални фактори, които именно правят големите разлики. За България това са грешните политически решения за развитие на енергетиката, неслучилите се реформи в сектора и корупцията.

Основният проблем на българската енергетика е, че продължава да е разделена на регулиран и свободен пазар на дребно. Първият е за битовите потребители с около 50-55% от общия обем и там цените на електроенергията са непазарно ниски по политически съображения.

За да компенсират това, производителите (80% държаните централи) изкривяват втория сегмент, така че да получат максимално висока цена. С това натоварват бизнеса за сметка на домакинствата, но реално крайната сметка пак плащат хората - през поскъпването на стоките и услугите.

Наличието на огромен регулиран сегмент не позволява да се либерализира и пазарът на едро, защото голяма част от субсидираната енергия за домакинствата се осигурява от дългосрочните договори на двете американски централи "КонтурГлобал Марица изток 1" и "Ей И Ес Марица изток 3". Двете централи произвеждат между 30 и 35% от енергията годишно.

Заради липсата на свободен пазар на едро и дребно не може да се премине към либерализацията на пазара на балансираща енергия и към системата на пазарни търгове за капацитет. Точно сегментът на балансираща енергия продължава да бъде най-непрозрачният и е свързан с най-голям политически и корупционен натиск плащанията да се насочват основно към ТЕЦ "Варна" на лидера на ДПС Ахмед Доган и централите от групата на Христо Ковачки.

Нуждата от свободен пазар на дребно и едро, както и пазар на балансираща енергия многократно е поставяна като ултимативно условие от Европейската комисия през последните десет години, но досега заради политическия страх от реформи и от непрекъснатите корупционни интереси при търговията с ток и балансиращия пазар решенията са били отлагани. В момента либерализацията на пазара на дребно, която е предпоставка за другите реформи, е отложена за 2024 г.

Друг управленски проблем са твърде закъснелите пазарни обединения, особено в сегмента "Ден напред" с Румъния, през който България ще се свърже с Централна и Западна Европа. Връзката с Румъния би успокоила екстремалните стойности на борсата чрез внос.

Показателно е, че екстремно високите цени на електроенергията в страната сега са факт при много по-ниско потребление спрямо зимата. С други думи, мощности за производство има, но не работят. Същевременно около 20% от произведения в България ток се изнася, при това по дългосрочни договори, сключени на много по-ниски от дневните цени.

Държавата чрез Български енергиен холдинг, чрез поделенията му НЕК и АЕЦ "Козлодуй" все още произвежда над 60% от електроенергията в България. Един от най-големите проблеми е непрозрачният и корупционен начин, по който държавните дружества продават енергията си. Те не сключват прозрачни дългосрочни договори, с което лишават бизнеса от предвидимост на разходите, от възможност да закупи нужната енергия на годишна база например и го излагат изцяло на пазарния риск. Държавните дружества продават енергията си предимно на сегмента "Ден напред" на борсата, като при лоша международна конюнктура като настоящата това предопределя екстремалните стойности, които бизнес потребителите са принудени да плащат.

Слабият мениджмънт в енергетиката освен на политическо е и на оперативно ниво - в Българския енергиен холдинг и дружествата му. Обратното щеше да означава: първо, ТЕЦ "Марица изток 2" да се включва адекватно на пазара, а не след натиск от работодателите и служебното правителство, второ, НЕК да активира ВЕЦ-овете (за разлика отпреди година сега язовирите са пълни - средно над 71%), с което да покрие пиковото потребление, както и да натовари допълнителни т.нар. американски централи, и трето - Електроенергийният системен оператор да не активира излишно скъпи резервни мощности като ТЕЦ "Варна" на Ахмед Доган.

Сегашната криза с цените ясно показа, че в страните с най-много интегрирани възобновяеми източници (ВЕИ) цените са най ниски. По ред причини - от геополитическите интереси на Русия, през интересите на газовото и въглищното лоби, както и корупционните интереси, в България се води истинска война срещу новите ВЕИ и за последните осем години общо новоприсъединените мощности към системата са около 200 мВт. Продължава да има множество административни пречки за инвестиции в нови електроенергийни мощности. В момента фотоволтаичните централи произвеждат най-евтината енергия - 50-60 евро/мВтч, което е двойно под пазарните цени. Въпреки очевидната възможност такива в България почти не се строят (с изключение на малки мощности за собствени нужди). От една страна, ЕСО не дава публична информация за наличните капацитети за присъединяване на нови големи мощности и бави процедурите, а от друга - и самите ЕРП са доста тромави в този процес, а от тях зависи присъединяването на ВЕИ централи под 5МВ. По данни на КЕВР през 2020 г. инсталираните слънчеви централи в мрежата на ЕСО се увеличават от 275 на 300 мегавата, в разпределителната мрежа на "Енерго-про" - от 54 мВт през 2019 г. до 123 мВт през 2020 г., при ЧЕЗ инсталираната мощност на фотоволтаиците расте от 150 до около 160 мВт, а при ЕВН има минимално увеличение до 538 мВт. Или общо едва около 80 мегавата.

Вместо двигател на промяната и успешен пример за икономическа и енергийна трансформация комплексът "Марица изток" сега е огромен проблем.

Заради очаквания и предвидим скок на цените на СО2 квотите въглищните централи се превърнаха в най-скъпия източник на енергия в системата със себестойност на произвежданата енергия от 110-160 евро/мВтч.

Политиката на ЕС за търговията с емисии и ограничаване на въглищната енергия е от над 10 години и няма нищо изненадващо в настоящата ситуация. Пропуснатите години за подготовка на стратегия за развитието му и привличане на финансиране както от фондовете на ЕС, така и частно, доведоха до това в момента да се наливат милиарди, за да се поддържа една губеща и неконкурентна система, която няма бъдеще.

Ако трите централи в комплекса произведат същото количество електроенергия както през миналата година, потребителите ще трябва да ги компенсират с над 2 млрд. лв. за закупуването на квоти СО2.