Германия, Великобритания и Франция повдигнаха въпроса дали е възможно да се отложи крайният срок за изтеглянето на западните сили от Афганистан, за да е възможно да се евакуират повече хора.

Тази позиция се оформи в последното денонощие независимо от съпротивата на Съединените щати, които са гръбнакът на евакуационната операция, контролират летището в Кабул повече от седмица и са с най-много военни в страната, и на талибаните. Ислямисткото движение, което овладя почти цял Афганистан и контролира сухопътните граници, в момента отхвърля всяка възможност за удължаване на срока като нарушаване на съществуващото споразумение. Докато чакат изтеглянето на САЩ и съюзниците, талибаните междувременно направиха някои стъпки за създаване на държавния си апарат.

В известна степен бойците съдействат (макар и избирателно според много сведения), за да стигат до летище "Хамид Карзай" хора с редовни документи за пътуване; въпреки това хаосът в района продължава, хиляди се стичат към летището в опит да влязат. Убити са над 20 души, застреляни или стъпкани в суматохата.

Очаква се дискусията да е основна в дневния ред на днешната виртуална среща на върха на Г-7 - втора за два месеца. Разликата с предходната, която се състоя в Корнуол, е, че Афганистан ще е основна тема на дневния ред, а не просто точка в него. Ръководителите на ООН и НАТО също ще участват.

Белият дом продължава да говори за евакуация до 31 август, за да бъде изпълнена договорката. Очаква се британският премиер, свикал извънредно днешната среща (като тазгодишен домакин на форума), да се опита да го разубеди. Към натиска му се присъединяват и двете водещи държави в ЕС - Франция и Германия. Те се опасяват, че времето може да не е достатъчно за евакуацията на хиляди хора, макар САЩ да настояват, че извеждат петцифрен брой чужди и афганистански граждани на ден от почивните дни насам (само за последните 24 ч. - 16 хил. души).

Дори САЩ да приемат европейската идея, тя ще се нуждае от одобрението на талибаните, а те обявиха напускането на Афганистан до 31 август за "червена линия", която може да доведе до тежки последици. Тази дата бе съгласувана с движението като отсрочка, след като подписано миналата година споразумение предвиждаше изтеглянето да приключи до 1 май. Вашингтон не отговаря направо дали се обсъжда възможността за удължаване на присъствието.

Британският премиер разговаря с Байдън снощи и в изявлението му се говореше за постигнато "съгласие" за евакуацията и за нуждата всеки, който има право да напусне, да може да го направи и след първата ѝ фаза. Това изявление далеч не означава, че Байдън е направил компромис - източници на "Ройтерс" в администрацията му очакват решение днес. Си Ен Ен пък съобщи по-рано през деня, че Байдън е получил от Пентагона съвет да ускори изтеглянето.

Every time we go to Kabul airport this is what happens: people crowd around asking us for information about the evacuation process... most don't have permission to travel but are desperate to do so anyway @MalikMudassir2 pic.twitter.com/uIwGWC1Sd5

- Secunder Kermani (@SecKermani) August 24, 2021

Междувременно съветникът на американския президент по националната сигурност Джейк Съливан заяви, че САЩ виждат възможност да евакуират до 31 август "всички американци, които пожелаят това". Думите му не решават въпроса за извеждането на гражданите на други държави от Запада, както и на множество афганистанци, помагали на коалицията, които сега са в риск; Лондон, Париж и Берлин смятат, че няма да се справят със задачата, ако хилядите американски военни се изтеглят.

Испанският външен министър Маргарита Роблес междувременно предупреди, че заради "драматичната" ситуация на терен страната ѝ няма как да евакуира всички, които е планирала. "Талибаните стават по-агресивни, има престрелки, насилието е все по-очевидно", каза тя часове след като член на разпадналата се афганистанска армия бе застрелян от неизвестни въоръжени на северния вход на летището. Междувременно и други държави извън Г-7 (от която Испания не е част), но от НАТО, като Норвегия, заявиха че евакуацията няма да как да приключи в този срок, и призоваха за удължаване.

Хаосът на евакуацията се илюстрира и от факта, че според съобщения на Париж петима афганистанци, евакуирани от Кабул, вече са поставени под наблюдение във Франция заради предполагаеми връзки с талибаните, а един от тях е задържан, след като нарушил заповедта да не напуска адреса си.

Насред разнопосочни сигнали за дейността им като господари на Афганистан - включително за репресии срещу кадри на старата власт и нарушения на правата на жените - талибаните продължават с усилията да успокоят гражданите си и Запада. Върховният комисар на ООН за човешките права Мишел Бачелет заяви, че е получила достоверна информация за масови екзекуции на цивилни и ограничения на правата на жените в контролирани от талибаните райони.

Говорителят на талибаните Сухейл Шахин каза за Би Би Си, че хората с паспорти ще могат да напуснат с пътнически полети и след 31 август. "Искаме да останат в страната, но ако смятат да заминат, могат да го направят."

Движението, което едва в последните години създаде по-широка ръководна структура отвъд лидера си, вече десет дни не обявява как ще изглежда бъдещата власт. Едновременно се дават гаранции за приобщаване на всички заинтересовани страни в Афганистан в новото правителство и за налагането на система, която няма да е демократична. Засега е сигурно, че окончателните решения ще се обявят след изтеглянето на САЩ.

Същевременно в опит да се осигури функциониране на страната, чийто държавен апарат е обхванат от блокаж и която е застрашена от хуманитарна криза, започнаха и кадровите назначения. След бягството на досегашния управител на централната банка талибаните назначиха нов в началото на седмицата, а от тази сутрин страната има и нов финансов министър, шеф на разузнаването, действащ вътрешен министър, управител на провинция Кабул и кмет на столицата.

Източници на "Форин полиси" междувременно пишат, че талибаните смятат да съставят съвет с 12 души, сред тях членове на предишното правителство. Вътре ще са "най-известният" представител на движението в момента, съоснователят и зам.-ръководител Абдул Гани Барадар, надзираващият военните операции молла Якуб (син на молла Омар) и важният кадър на известната с жестоки атентати с много цивилни жертви мрежа "Хакани" Халил Хакани.

Взети заедно, тези мъже представляват един от най-големите престъпни и терористични картели в света. Талибаните си докарват милиарди долари на година от производството и трафика на хероин и метамфетамини, както и от контрабанда на мрамор, литий и скъпоценни камъни, твърди още "Форин полиси". Има обаче и други данни, според които приходите на движението от незаконна дейност едва ли надхвърлят 1.6 млрд. долара.

Талибаните искали да видят в състава на управляващия съвет и Ахмад Масуд, сина на полевия командир Ахмад Шах Масуд, който организираше съпротивата срещу тях при първото им управление. Сега синът на Масуд оглавява силите, противопоставящи се на талибаните в провинция Панджшир. Като цяло талибаните не искали да възстановяват поста на президент на Афганистан или пък да има какъвто и да едноличен лидер, посочва изданието.