- В центровете на Държавната агенция за бежанците се настаняват само лица, които са подали молба за закрила - за бежански или хуманитарен статут. Три от тях са в София, има и в Харманли, в село Баня, Новозагорско и в село Пъстрогор до Свиленград.

В домовете на дирекция "Миграция" на МВР, които са два - в Любимец и в Бусманци, се настаняват незаконно пребиваващите в страната, те са влезли незаконно (и не са подали молба за закрила).

В нашите, на Държавната агенция за бежанците, които са от отворен тип, чужденците могат свободно да влизат и да излизат, но при спазване на вътрешния ред.

- Към днешна дата (интервюто е направено на 27 август - бел.авт.) е 31%. Има настанени общо 1600 лица. Те са разпределени в центровете по тяхната националност, етническа принадлежност и семейно положение.

В центъра в софийския квартал "Враждебна" към момента се настаняват предимно арабски говорещи лица. В отделни пространства са мъжете, които са сами. В центъра в квартал "Овча купел" се настаняват семействата и непридружените деца. В центъра в квартал "Военна рампа" в София се настаняват лица от Афганистан, Иран и Пакистан.

- Не се обмисля като вариант, защото капацитетът, с който разполагаме е доста сериозен - 5160 места с възможност да поеме до 6000 души. С този капацитет Агенцията се е справила през 2015-2016 г., когато сме регистрирали по 20 хиляди души на година. В центровете пребивават лица, докато тече производството по разглеждане на молбата им за закрила. Срокът е до шест месеца по това роизводство.

- Процедурата е една и съща - ако чужденецът подаде молба за закрила, той бива регистриран, снемат му се личните данни, пръстовите отпечатъци и се въвеждат в база данни. Не е тайна, че някои чужденци предпочитат да стигнат до някоя от западноевропейските страни и във времето, докато тече производството тук, те самоволно напускат центровете и продължават своя път. В тези случаи производството се прекратява.

- Не. През 2015 и 2016 г., когато беше големият поток от мигранти към Западна Европа, България, въпреки че имаше голям брой регистрирани (мигранти) беше значително по-малко засегната, отколкото Гърция, откъдето те продължаваха през Северна Македония и Сърбия. Простата причина бе, че ние стриктно спазвахме изискванията, когато чужденецът подаде молба (за закрила), прави му се регистрация, снемат му се пръстови отпечатъци. В случай че той продължи към Западна Европа и стигне дотам, по Регламента от Дъблин предстои да бъде върнат в България (като първа страна на влизане в Европейския съюз). И имаше върнати хора. Ако вече е постановено решение по молбата му за закрила и то е отрицателно, чужденецът се извежда от България към страната му по произход. Ако производството е прекратено - се възобновява и продължава разглеждането на молбата.

По време на голямата миграционна вълна това не се харесваше на преобладаващата част от потока от хора и те заобикаляха България.

- Предполагам, че ситуацията ще е подобна, макар в момента да няма сериозно увеличение на миграционния поток. Практиката показва, че 1/3 от молбите за закрила се подават през първото полугодие на годината, а през второто - 2/3 от молбите. Тоест по-голямата част от молбите се подават след август месец. Това е традиционно, като най-натоварен е октомври.

- Мигрантите обикновено се хващат на селскостопанска работа, най-често в Турция, и като изкарат някакви средства в края на лятото, плащат на каналджиите и есента тръгват към държавата, в която искат да се установят.

- Тези, които сега минават, са граждани на Афганистан и Сирия, но те са напуснали доста по-рано страните си. Например в Иран има 3 милиона афганистанци, отишли там преди сегашния конфликт.

Във всички държави, където е имало конфликти, практиката е такава - хората не искат да напуснат родината си и се изтеглят в съседни държави с надеждата всичко да приключи бързо и да се върнат по домовете си. В Сирия конфликтът започна през 2011 г., а големият миграционен поток започна през 2014-2015 г.

- Точна статистика няма, но сега при преброяването ще има по-точна информация. По неофициални данни на Върховния комисариат за бежанците към ООН около 2000 човека са се установили тогава да живеят в България.

Моите наблюдения са, че през страната минаха немалко хора, които са завършили образованието си тук - медици, инженери от Сирия, но за съжаление основната им цел бяха западноевропейските държави.

- Има и техният брой се увеличава в последните месеци. Наричаме ги "непридружени" и ги настаняваме в центъра в "Овча купел", където има обособена зона за такива деца от арабски произход - те са до 14,15,16-годишна възраст.

- Повечето влизат в страната незаконно, но немалка част от тях носят лични документи със себе си, които доказват тяхната самоличност и роднински връзки с други лица. Причините да са сами са различни. На някои родителите са загинали или са в неизвестност, други са напуснали страната си по решение на родителите им.

- По Дъблинския регламент тяхната молба за закрила трябва да бъде разгледана в страната, където има други членове на семейството. Ако имат роднини в държава, член на Европейския съюз, тогава се изпраща запитване в тази държава и ако тя се съгласи, децата се изпращат там, за да се съберат с другите членове на семейството. В случай че нямат роднини в държава, прилагаща Дъблинския регламент, молбата им за закрила се разглежда в България.

- Лицата, които взимаме от дирекция "Миграция", пристигат след прекарана карантина и след отрицателни антигенни тестове. За тази година общо 7 души са били регистрирани като заразени.