В четвъртък SOFIX поскъпна минимално - с 0.16% до 560.13 пункта. Това е третият опит на индекса на Българската фондова борса да преодолее кота 560 категорично. Очакванията на инвеститорите есента да е силен сезон за борсови спекулации като че ли са на път да се сбъднат. Страстите са нагорещени, макар че това не личи от SOFIX. Просто фокусът на интереса е към дълго подценяваните бивши приватизационни фондове, сега холдинги.

Понеже никой от тях не влиза в изчислението на индекса, отдалеч пазарът изглежда заспал. Но през последните седмици определено в хит се превърнаха акциите на “Индустриален холдинг България”, и “Албена инвест холдинг”. Акциите и на двата холдинга поскъпнаха с 6.5% и 4% съответно, при това при голям за нашите представи обем.

За поскъпването на индекса основна роля изигра повишената средна цена на “Благоевград БТ” до 134 лв. Макар че при компании като “Оргахим” и “Софарма” се отчете известен спад при малки обеми, тежестта на най-капитализираната компания си каза думата въпреки съвсем слабото поскъпване. Слабо поевтиняване регистрираха акциите на “София БТ” АД, които обаче удържаха подкрепата на 140 лв. “Лукойл Нефтохим” потвърди, че достигнатото рекордно за повече от години назад ниво от 17 лв. не притеснява купувачите.

Компенсаторните инструменти се задържат на цени малко под 25%, като в четъртък липсваше традиционното обиране на висящи оферти. Оборотите останаха сравнително слаби и общото изтъргувано количество не прескочи 650 хил. лв. номинал.

Основно събитие от началото на новия сезон остават холдингите. След като парите на капиталовия пазар постоянно се увеличават и това бута цените на основните акции вече цяла година, “новото” търсене издирва подценени ниши и налива там средства. Едва ли някой би спорил, че акциите на бившите приватизационни фондове са твърде подценени. При почти всички от тях или поне при големите присъстват пакети активи, от които поне един е по-скъп от цялата пазарна капитализация.

Дълго време това не правеше впечатление или пък, ако правеше - страховете от трансферно ценообразуване и/или (казано по нашенски) откровено източване спираха ентусиазма. Факторът minor-friendly management продължава да е с тежест при вземането на решения.

Това е видно и ако човек се загледа кои фондове се включват в конвергенцията и кои - още не. Комбинираните усилия на комисията, борсата и инвестиционната общност започват да променят тези дадености, но и пътят е дълъг. Някои наблюдатели коментират, че в края на краищата насила хубост не става. Никой не може да спре компания от отписване от публичния регистър, ако е решила да излиза, но това вече трябва да става по правилния начин. Какво пък, така мразената от някои “публичност” изобщо не ги отвращаваше, когато събираха бонови книжки.