България и Холандия останаха единствени сред 27-те държави членки на ЕС, които още не са представили окончателния вариант на националния план, който ще се финансира с милиарди евро дарения и нисколихвени заеми.

Още в началото на заседанието на парламентарната Комисия по въпросите на Европейския съюз нейният председател Томислав Дончев (ГЕРБ) заяви, че "Дори да има някакво решение на комисията, това не дава мандат на правителството да предприема или не някакво действие". В края на обсъждането на плана той обобщи, че "лошата новина е, че няма политически консенсус", обяви ново заседание на 8 септември и изрази съмнение, че този парламент ще просъществува дотогава.

Предвидените за България пари не са застрашени, но са нужни на икономиката сега, а проектите трябва да се реализират в определен срок, поради което голяма част от тях вече трябва да започнат, добави Пеканов. Той обясни, че поради тази причина е нужно фокусиране върху начало на процедурите за изпълнението на вече съгласуваният няколко пъти с Европейската комисия план, а не да бъде изпратен възможно най-бързо.

Прогнозата му е, че "планът, за съжаление, може би няма да може да изчака редовно правителство", макар да е много важен, защото очертава икономическите приоритети за следващите 5 години.

Пеканов изрази надежда да получи подкрепа от парламентарните партии за това какво да се прави до появата на редовен Министерски съвет на България. Самото изпращане в Брюксел е част от процеса на комуникация, тъй като следват около 2 месеца разглеждане преди решението дали е одобрен, разясни той.

Най-сериозните критики, които се чуха, бяха за намалени средствата в земеделието заради отпадането на проекта за Напоителни системи и на проекти за обновяване на уличното осветление. Но повечето депутати и особено представителите на бизнеса, общините и неправителствените сдружения призоваха планът да се изпрати час по-скоро въпреки някои недостатъци.

Няколко пъти стана дума и за проблема с корупцията и върховенството на правото в България и ефекта от тях върху използването на европейските средства по плана. "Сложно е служебен кабинет да обещае нещо, при положение, че вероятно трябва да се поеме и конституционен ангажимент", отвърна вицепремиерът.

Според Петков 1.5% от анализираните компании са с продуктивност над европейското ниво. "Ако само тези 15% компании се повишат до това ниво, българската икономика ще се удвои. Затова вместо да се дават пари на калпак, на което биха се радвали вашите избиратели, тази огромна сума трябва да отиде за повишаване конкурентоспособността и икономика, базирана на знание и нтелигентен растеж, за създаване на една по-високо добавена стойност."

Томислав Дончев го коригира, че външните средства не са драматично голяма част - около 5% от бюджетните приходи "и не е особено сериозно да се коментира, че сме зависими от външни заеми".

Стефан Тафров от "Демократична България" напомни, че според работодателите "най-добрият план е внесеният план". Но - едно голямо "Но" - според него е свързването на средствата със състоянието на правовата държава. "Не става дума за спиране на парите, а че ще изкривят средата. Огромни европейски пари ще започнат да изкривяват конкуренцията в определени сектори на икономиката, ще задълбочават корупцията, вместо да я ограничават. Без съдебна реформа Планът няма смисъл и няма да е ефикасен, няма да промени живота на хората в страната."

ДПС се поинтересува кой министър конкретно какво е променил в плана, кой министър е изчислил кои проекти може да се реализират, каква е прозрачността на финансовите инструменти и т.н.

Кратък дебат имаше и по повод политиките за развиване на индустриални зони. Министърът на икономиката разясни, че е важно това "кои общини да се възползват да не се решава в министерства, а да се основава на пазарен интерес".