Закриването на спецправосъдието: Въпросът вече не е дали, а кога
Специализираните съдилища и прокуратури да бъдат закрити - около това становище се обединиха участниците в общественото обсъждане на законопроекта за промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ) по предложение на "Демократична България", което продължи над 3 часа и половина в комисията по правни и конституционни въпроси в парламента. Беше отхвърлено предложението да се гласува законопроектът в днешното заседание, тъй като това би нарушило процедурите на Народното събрание.
На общественото обсъждане бяха поканени представители на всички заинтересовани институции като единствено специализираните съдилища и прокуратури, както и представителите на Асоциацията на прокурорите и следователите в България бяха против законопроекта и изобщо идеята за закриването на спецправосъдието. Според вносителите, както и редица други институции и организации, това обаче е необходимо, тъй като за 10-те години, в които тези органи функционират, те не са доказали ефективността и необходимостта си. Един от основните въпроси, които бяха поставени, бе не дали да се закрият специализираните структури, а кога да се случи това.
Шефът на апелативния спецсъд: Ще създадете хаос и дългосрочни проблеми
Председателят на апелативния спецсъд Георги Ушев призова депутатите да търсят решение в компетентността на спецструктурите, която може да бъде намалена и да останат делата за организирана престъпност, тероризъм, както и тези на европейската прокуратура, тъй като според него няма нито един логичен аргумент тези дела да бъдат прехвърлени на общите съдилища.
Според него, има риск от зависимости и обвързаности на магистрати на местно ниво. "С неверни и неубедителни доводи за това предложение у нас остава съмнението, че се опитва да се пречи на вече започнати конкретни дела. Ще има и прекратени по давност дела", коментира шефът на апелативния спецсъд.
Той посочи и друг проблем, който според него не е маловажен и не е уреден от законопроекта - закриването на спецсъдилищата ще става от датата на влизането на закона в сила. Той обясни, че това означава, че ще бъдат закрити юридическите лица - спецсъд и апелативен спецсъд, които се разпореждат с бюджет, а това ще създаде хаос, тъй като няма да могат да се плащат заплати на служители, възнаграждения на вещи лица и техните правоотношения автоматично ще бъдат прекратени.
Същевременно ще спре работата по всички дела, а освен това не е известно кой ще носи отговорност, ако изчезнат веществени доказателства или цели дела, след като администрацията, която отговаря за това в момента, ще бъде освободена.
"Ще се създаде траен и сериозен проблем с непоправими последици. Всичко това трябва да бъде уредено преди закриването на съда, магистратите трябва да бъдат преназначени и едва след това да се закрива самия съд. Нужно е да бъде обмислено много прецизно и внимателно да се обмислят всички евентуални бъдещи проблеми. Досега не е имало закриване на съд от национално значение, но може да се ползва досегашна практика - вливане в друг съд, Това би намалило негативните ефекти", подчерта съдия Ушев.
По думите му, законопроектът не разписва и случаи като тези на съдии, които преди това са били членове на ВСС или адвокати. Законопроектът предвижда магистратите, ако не се явят на комисия за преназначаване, да се върнат на предишната си месторабота. Някои от настоящите съдии обаче не са работили преди това като съдии, даде пример Ушев.
По думите му, решенията за преназначаване на съдии се обжалват пред особен смесен орган, в чиито състав ще влизат съдии от ВКС и ВАС. "Добре е да попитате съдиите дали биха участвали в такъв противоконституционен орган. По какви процедури ще работи той - също не е разписано", продължи с критиките Ушев.
| "Ще заложите такава бомба, която ще избухне не само в ръцете на вносителите, но и в ръцете на цялото общество. Подсъдимите и обвиняемите с основание ще кажат, че не искат мерки за неотклонение, запори и т.н. Ако сте решили - направете го при работещ парламент, защото, ако го направите сега ще има проблеми, а някои от тях касаят националната сигурност на България и ще го разберете, когато започнат да се оплакват и чужди служби и държави", посочи още Ушев. |
Председателя на спецсъда Мариета Райкова от своя страна подчерта, че продължава да не разбира какви са правните аргументи, с които се иска закриването на спецструктурите. На същото становище е и Върховната касационна прокуратура, която не е съгласна с предложения законопроект.
Даниела Ангелова - шеф на апелативна спецпрокуратура смята, че е "отстъпление на държавата от постигнатия напредък", а положителните ефекти от работата на специализираните структури са доказани и в докладите на международните партньори. Тя добави и че със законопроекта се засягат правата на магистратите и служителите, работещи в тези структури.
Ръководителят на спецпрокуратурата Валентина Маджарова подчерта, че не може да приеме заключението, че работата на спецпрокуратурата едва ли не се равнява на нищо, не е допринесла за никакъв добър резултат. Тя посочи, че споделя мнението за нуждата от съдебна реформа. "Факт е, че тази нужда е много належаща и стои на вниманието ви отдавна. Буди недоумение единствено и само защо тази правосъдна реформа се започва със специализираните структури - не мога да кажа дали трябва или не те да съществуват, но бързането в случая не би било полезно за никого", подчерта Маджарова.
По думите й, само от началото на тази година за корупция на съд са били предадени над 50 души. От Асоциацията на прокурорите и Камарата на следователите изразиха опасенията си, че ако делата срещу организирани престъпни групи се разпределят на местни съдилища, има сериозен риск от изтичане на информация или местни обвързаности.
Демренджиев: Предлагаме компромисен вариант
Служебният зам.-министър на правосъдието Иван Дерменджиев припомни, че министерството предлага специализираните дела да бъдат прехвърлени на специални обособени състави в няколко редовни окръжни съдилища в страната.
"Всеки един ден закъснение ще доведе до фатални последици. Първоначалните цели не бяха постигнати дълго време. Трябва да има специализирано правосъдие, но тези структури загубиха общественото доверие. Нашето предложение е да се вземе компромисно решение, но трябва да се разкъса силната симбиоза между спецсъдилищата и прокуратурата", обясни Дерменджиев, но призова да бъдат изчистени и внимателно разписани всички текстове на законопроекта, за да не се стигне до негативни последици.
Дерменджиев опроверга и друг аргумент срещу закриването на спецструктурите, че делата на европейската прокуратура няма къде да се разглеждат. "При последното посещение Лаура Кьовеши изрично поиска да й се даде възможност да работи с цялата мрежа следователи и прокурори в страната. По никакъв начин не е реферирала към използване на органи по разследване само в столицата", подчерта зам.-министърът на правосъдието.
Адвокат Лулчева: Тези институции се превърнаха в бухалка срещу неудобни
Адвокат Ина Лулчева от Висшия адвокатски съвет обясни, че е съгласна с доводите на спецсъдилищата, че броят на сключените споразумения с прокуратурата и размерът на наказанията не може да са определящи фактори за това дали структурите трябва да се закрият, или не
"Тежестта на наказанията обаче установява, че не се касае за тежка организирана престъпност. Съгласна съм, че има проблеми за уреждане статута на съдиите. Касае се за справедливо решение и въпрос на техника е да се доуреди. Не е аргумент кой къде ще води делата, защото това е технически въпрос - няма нужда никъде да ходят, делата ще се гледат в специализирания съд. Гарантирано е довършването на делата - това ще става от съдиите, започнали тези дела. Уредено е, че мандатът на съдебните заседатели ще продължи до приключване на делата. Може би ще има дела, които ще започнат отначало. Такива дела може да има навсякъде", обясни адвокат Лулчева.
По думите й, въпросът за специализираните съдилища не е само юридически въпрос, но е и въпрос на анализ, включително и криминологичен, на политическо решение и на целесъобразност. Тя припомни, че още преди създаването на тези структури Висшият адвоактски свет е изказал две отрицателни становища още през 2011 г.
| "Оказа се през годините, че целта не е делата да се спечелят на всяка цена, а, че определени лица трябва да бъдат подложени на една бухалка. Този съд в голяма степен се превърна в съд за лица, които са неудобни. Това се видя и затова има общвствено недоволство и желание за закриване. Същественото от юридическа страна е, че няма особена специализация на съдиите", коментира Лулчева. |
Според нея има сериозна обвързаност на съда с прокуратурата и нееднакво прилагане на закона спрямо всички граждани. Тя даде пример с идентични дела, по които е адвокат, при които прокуратурата в единия случай е повдигнала обвинение за организирана престъпна група и то се гледа в специализираните съдилища, а в другия - за обикновено съучастие. "Дава се възможност прокуратурата да прилага нееднакво закона спрямо различните граждани и това не може да се търпи", подчерта още Лулчева.
Тя постави и въпроса за близо 10 г. дали е постигнато намаляване на борбата с тежката престъпост и посочи, че няма такъв анализ. "Съдът гледа тези дела, които му дава прокуратурата. Но малкото дела, които са приключили срещу лица от високите етажи на властта, са с оправдателни присъди, влезли в сила. Две или три влезли в сила опрадателни присъди не може да се оправдае съществуването на тези никак не евтини институции", добави още Лулчева.
По думите на Атанаска Дишева от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет на практика става дума за около 33-ма съдии, които трябва да бъдат преназначени и това на практика няма да бъде проблем. Според нея дебатът трябва да се води на експертно ниво, а той вече продължава достатъчно дълго време.