На фона на политическите коментари и очакванията, че мигрантският натиск се засилва след превземането на Афганистан от талибаните, официалните данни на вътрешното ведомство показват, че опитващите се да влязат през август са по-малко в сравнение с юли. Те не срещат пречки да проникнат в страната през българско-турската граница, откъдето минава основният поток, но биват спирани във вътрешността по пътя им към западни държави, т.е. докато се опитват са стигнат до другата граница. Това означава, че те по-скоро минават нелегално първата граница към Европа (българската) и биват задържани вътре или при опит да излязат.

Това потвърждава тенденцията, че България остава транзит за мигрантите. Тя се затвърждава и от факта, че много малко хора остават в центровете за настаняване - напускащите ги по своя воля са повече от тези, които остават и търсят статут на закрила у нас. Това показват данните от миграционната статистика на МВР за месеците август и юли.

Темата за миграционния натиск стана повод за няколко изслушвания на служебния вътрешен министър Бойко Рашков и на служебния премиер Стефан Янев, беше сред въпросите и на Консултативния съвет при президента. В четвъртък (9 септември) Янев свиква и съвета по сигурност към Министерския съвет заради ситуацията с мигрантите. Темата на съвета ще бъде готовността на системата да се справи с по-засилен поток на мигранти.

Преди време стана известно, че по оградата по българско-турската граница има проблемни участъци, които се нуждаят от спешен ремонт. Управлението на т.нар. възпрепятстващо съоръжение е поверено на трите областни управителя за областите, през които преминава то. Очаква се правителството да прехвърли оградата към МВР, за да може да се поправят тези пробойни. Оградата беше финализирана през 2016 година и струваше над 100 млн. лева. От вътрешното министерство вече съобщиха, че са в готовност да включат и военните в охраната на границата, където вече има командировани допълнителни полицейски сили.

През август се забелязва спад на хората, опитващи се да влязат в страната - над 130 души - това са тези, които според статистиката на МВР са били задържани на самата граница, докато се опитват да проникнат (при над 170 през юли). Повече са и задържаните при опит да излязат от страната - тези, които са преминали през цялата държава и искат да излязат, за да продължат по пътя си (над 180 през август срещу 112 през юли) през границите със Сърбия и Румъния.

Данните показват, че траен ръст има и при установените в незаконен престой, т.е. тези хора, които органите на МВР са открили, след като вече са влезли в страната. Броят им показва, че притокът на мигранти, влезли в страната нелегално, е много по-висок от тези, които полицията успява да хване на самата граница.

От началото на годината до 29 август задържаните във вътрешността на страната са 3518, като сред тях мнозинството са тези от Афганистан, следвани от тези от Сирия. Тоест в страната има постоянен брой хора, които са влезли, без да са били регистрирани, които след това се опитват да напуснат

През юни задържаните са над 400 души, през юли - 1109, като през август са били отново над хиляда души, което потвърждава, че натискът се е засилил през последните три месеца.

Миналата седмица служебният вътрешен министър Бойко Рашков обяви, че бежанците, които пристигат у нас, се свързват не с български трафиканти, а с хора, които вече са получили статут у нас. Те се опитват да влязат по всякакви начини, дори и в товарни автомобили, превозващи дървен материал.

Териториалните центрове за прием на мигранти към Държавната агенция за бежанците (ДАБ) са с капацитет 5160 места, но по последни данни са заети 31% и в тях сега има 1628 души (данните са за последната седмица на август). Преобладават сирийците, афганистанците и иракчаните. От настанените над 200 са с предоставена закрила - хуманитарен или бежански статут.

Тези мигранти са влезли без виза в страната и след задържането им са поискали закрила от българската държава - да получат бежански или хуманитарен статут. В центровете на ДАБ от отворен тип те чакат, докато се реши техният случай в срок до шест месеца, обясни в интервю за "Дневник" заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците Даниел Инджиев. През това време могат да излизат и влизат, немалко от тях обаче не дочакват решението за закрила и продължават към Западна Европа.

Според статистиката на МВР за юли и август само за последната седмица на август "самоволно напусналите" са над 200 души, докато за целия месец юли те са над 700. Тоест хората в центровете, в които те могат да минат в процедурата да поискат статут, не се задържат и ги напускат вероятно по пътя им на запад.

В София има три регистрационно-приемателни центъра, където в момента са настанени общо 767 на лица, които са потърсили закрила - бежански или хуманитарен статут. В кв. "Овча купел" има 192 души. В кв. "Военна рампа" са настанени 355, в центъра във "Враждебна" - 220 души.

Най-големият регистрационно-приемателен център на ДАБ е в Харманли, където пребивават 743 лица, което е 27% от капацитета му. В новозагорското село Баня са 38 лица, или 54% запълненост, а в транзитния център в с. Пъстрогор, Свиленградско, има 54 души, което е 17% от възможностите му.

Незаконно влезлите в страната лица от трети страни, които са задържани от органите на МВР без документи и не искат закрила, директно се настаняват в лагери от затворен тип към дирекция "Миграция" на МВР. Те са два - в град Любимец и в софийското село Бусманци, и се наричат специализирани домове за временно настаняване на чужденци. Те са със затворен режим и излизането е забранено.

От началото на годината до 31 юли там са били задържани общо 3673 души. Те са над 4 пъти повече спрямо миналата година, обобщават от МВР. Тези от тях, за които е установено, че не са били подложени на опасности и гонения в страната си, вече са изведени от България и върнати в "страната им по произход".