Така Бойко Борисов на пресконференция на ГЕРБ (на 8 септември) не пропусна възможност да критикува министъра на здравеопазването Стойчо Кацаров и президента Румен Радев за ниския дял ваксинирани срещу COVID-19 в България. Бившият министър-председател в значителна степен е защитен от критики за това как неговото правителство провеждаше ваксинирането, започнало с тежкия пиар гаф да транспортира първата пратка с микробус за колбаси. Причината е, че докато беше на власт, ваксини просто нямаше - производителите забавиха огромни количества от обещаното на Европейския съюз.

Но последният кабинет "Борисов" можеше поне да започне мащабна информационна и разяснителна кампания за подготовка на ваксинирането. Такава не просто не започна - въпреки обещанията на здравния министър Костадин Ангелов, - но и служебното правителство твърди, че е заварило предвидени за целта 10 хиляди лева. Което не е дори символична сума.

Проблемът е, че и служебният министър Стойчо Кацаров не запълни тази празнина. В момента - повече от четири месеца на власт - единствената по-разпознаваема кампания по медии и обществени места е дело на Европейската комисия, на която здравното министерство е само партньор.

Реалността - според проучване на "Галъп интернешънъл", разпространено тази седмица, е, че "обществото ни се оказва разделено на две половини: едната се е ваксинирала или твърди, че смята да го направи, а другата - нито се е ваксинирала, нито смята да го направи. При това част от онези, които твърдят, че ще се ваксинират, може би дават очаквания, а не искрения отговор." В най-добрия случай, казват авторите, 40% ще се ваксинират. Всеки десети няма мнение по въпроса.

И в двете групи има преболедували и социолозите от агенцията правят допускане, че става дума поне за 2.5 милиона души - в пъти повече от официално отчетеното плюс безсимптомно преболедувалите, които няма как да се засекат. А и властите, които така и не развиха мащабна система за тестване, нямат ясен аргумент защо и кога трябва да се ваксинират вече преминалите през заболяването.

Въпросът е, че пред тези въпроси стоят правителствата на всички страни в Европа. Но докато някои от тях постигнаха целите на масовото ваксиниране и вече отменят почти всички пандемични мерки, България толкова безнадеждно изостава в кампанията, че тя сякаш върви към приключване поради изчерпан интерес.

Ангел Кунчев - главният здравен инспектор на България, който повече от година беше сдържан в оценките си, миналата седмица каза пред БНТ: "Ако продължаваме да се държим като идиотите на Европа, ще ударим страшно икономиката и туризма и догодина никой няма да поиска да дойде в България, ако темпът ни на ваксинация е същият". Той също посочи, че едва 6-7% от настанените сега в болница с COVID-19 са ваксинирани.

Но в годината с безпрецедентно много избори, политици, стремящи се да попаднат в управлението, почти не коментират ваксинационната кампания, а тези в опозиция с готовност използват темата. Отново Бойко Борисов каза на 3 септември, докато шофира по магистрала "Хемус":

Самият Борисов се ваксинира срещу COVID-19 едва през юли (от боледуването му са минали около 9 месеца), а актуалните мерки срещу разпространението на коронавируса са леки, остана фокусът да бъде поставен върху основното обвинение: ваксинациононната кампания е "проспана" и "провалена" от президента и Кацаров. Със същото заключение оставката на настоящия министър е искал и бившият - Костадин Ангелов, при изказване от трибуната на 46-ото Народно събрание.

Отвъд политическите нападки, реалността е, че темпът на ваксинация е еднакво бавен, а населението еднакво нежелаещо да се защити от тежко разболяване и фатален изход при заразяване със SARS-CoV-2 (вирусът, причинител на COVID-19), независимо кой е на власт, сочи графика, изготвена от "Дневник" на база всекидневните данни от информационния портал за коронавируса.

Откакто от края на декември миналата година се поставят в България ваксини срещу COVID-19, "Дневник" събира данните, предоставяни от Министерството на здравеопазването и държавната фирма "Информационно обслужване" и ги обобщи в графика по седмици.

Тя показва, че има шест момента на по-върхови стойности на поставените дози: първата е от края на февруари, когато заради слаб интерес от приоритетните групи на лекари и преподаватели, по разпореждане на Бойко Борисов бяха пуснати т. нар. зелени коридори, където може да се ваксинира всеки, стига да се нареди на опашка. На хората от опашките се предлагаше само продуктът на "Астра Зенека", но интерес имаше, защото още не бяха на дневен ред данните за изключително редки случаи на тромбози, свързвани с дозите.

Втората проява на засилен интерес е от началото на май. Тогава имаше много почивни дни заради Великден, Международния ден на труда и Гергьовден, заради което властите активно призоваваха хората да се възползват от зелените коридори по празниците.

Имаше и ключова разлика: за първи път при свободното ваксиниране се предлагаха от предпочитаните иРНК ваксини (на производителите "Пфайзер"/"БионТех" и "Модерна"). Изглежда, че интересът към иРНК ваксините се е задържал и през следващите две седмици (10 май - 16 май и 17 май - 23 май), когато свободното ваксиниране продължи. В посочения период са поставени най-много дози, съответно 180 932 и 143 664 за седмица.

Периодът съвпада с идването на първото служебно правителство на власт, но едва ли то би могло да си присвои заслугите. Увеличените доставки на ваксината на "Пфайзер"/"БионТех" бяха в крайна сметка заради отстъпени количества от други европейски страни по време на редовното управление. Това обаче се случи месеци след като стана известно, че първоначално е заложено най-вече на препарата на "Астра Зенека", който е най-евтин, а и се съхранява в обикновен хладилник (иРНК ваксините са наричани "студени ваксини" и изискват строг режим на транспорт и съхраняване при -70°С и -20°С).

Интересът към тази векторна ваксина бързо започна да клони към нулев, защото около месец след първата доставка, през март употребата на препарата на "Астра Зенека" бе спряна за кратко заради данни за изключително редки тромбози.

Първите две седмици на юни са последният период, в който е имало някакъв завишен интерес към ваксинирането срещу COVID-19. Трудно може да се определи каква е точната причина за плахия възход, но са възможни поне три предположения (както и комбинации от тях):

Видимо от графиката, извън посочените периоди на възход, средноседмично поставените ваксини срещу COVID-19 са в сходни граници. Налага се заключението, че ваксинационната кампания срещу разболяване от коронавируса е сходно "провалена" и "проспана" от всички власти.

Данни, публикувани от Европейския център по профилактика и контрол на заболяванията сочат, че 23.5% от пълнолетното население на България е получило поне една доза, а 22% са приключили ваксинационния си цикъл (терминът бе въведен, след като започна употребата на ваксината на "Янсен", която е единствената еднодозова).

Според статистиката към 20 септември 5 517 730 са доставените до България дози ваксини срещу COVID-19, докато поставените са 2 462 697 дози, или над 3 млн. дози за страната не са употребени. Според данни на държавната фирма "Бул Био", предоставени на депутатите в Народното събрание, към 11 юни в складовете ѝ е имало 400 хил. дози на "Астра Зенека" и "Пфайзер"/"БионТех" с изтичащ срок на годност. Така на изпроводяк след серия от разточителни изказвания депутатите одобриха даването на общо около 800 хил. дози на Северна Македония и други страни.