"В България архитектурата на модернизма и всичките му разклонения са проявени през втората половина на ХХ век. Това са огромните модернизационни усилия на архитектурата да промени средата. В резултат 80 на сто от средата, в която живеем сега, е построена тогава", очерта обхвата на проекта арх. Анета Василева от катедра "История и теория на архитектурата" на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Заедно с арх. Емилия Кълева са проучили над 100-те сгради.

"В Закона за културното наследство нямаше опция да се разглежда периода след 1944 г. С промени в закона от 2009 г. това стана възможно и "Софияплан" възложи на УАСГ да изготви списък на най-ярките примери на българската архитектура от втората половина на ХХ век, които да бъдат защитени", обясни Даяна Николова от "Софияплан". Общинското предприятие инициира изготвянето на проекта, наречен "Ново архитектурно наследство".Критериите за селекция на обектите са избрани на базата на най-доброто от националната система и международния опит, което е приложимо за този период и тази архитектура. Целта е да се филтрират едновременно потенциално най-ценните и най-застрашени обекти, защото от тях би следвало да започне юридическата защита, разясниха авторите на проекта.

"Строена е с много бетон и изключително скъпо - отвън с помпозни колони, с широки стълбища, а самите апартаменти са кутийки, където в началото са живеели заедно по няколко семейства", критична е домоуправителят Мария Ненова, която е юрист. Обитателите сега са възрастни, повечето с ниски пенсии и едва си плащали за таксата за чистене на стълбището. "Ще събираме пари за поправяне на покрива. Сега разбирам, че сградата може да получи статут (на НКЦ), но в това ще има повече минуси, отколкото плюсове и мисля, че съседите не биха били съгласни", предполага тя.

"В други държави има експериментални изследвания за даване на статут и на панелни комплекси, например в Берлин. Така се защитава цялото устройствено решение и определени параметри - гъстота на застрояването, височина, ширина Това е начин да се спасят междублоковите пространства", коментира Василева.

"Опазването не е само консервиране и капсулиране, а по-скоро търсене на оптимално развитие. За театър "София", например, допуснахме допълнителни обеми, стига да следват логиката на първоначалната концепция, защото сме наясно, че там са нужни нови площи", обясни Кълева. Наложителни са промени в Закона за културното наследство, защото не е толерантен към собствениците и ползвателите и не ги привлича за съмишленици, т.е. освен задължения не се дават права за тях. Те нямат право да откажат, ако държавните органи решат да дадат статут на НКЦ на техен имот, обясни тя.