Приключи "Походът на книгите" и никой не разбра
В периода 15 септември - 1 октомври в българските детски градини и училища се проведе кампания "Походът на книгите". Видях, че организаторите са от "Българска книга", очевидно Министерството на образованието и науката съдейства за разпространяване на информацията. Не знам кой точно представлява българската книга в тази организация, и няма да проверя. Но така, както са измислили инициативите, е доста безинтересно, не само защото "известни четат" е щампа без продължение у нас, а защото не е особено педагогично и тактично да се правят внушения на тема "известност" сред малките, и без това им е болна тема. Плюс това непряко се изключва четенето като достъпност, като дейност, която е за всички ни.
Провокацията към книгата няма как да се осъществи с два линка, в които ни уведомяват кои публични личности кога ще четат на глас, и ние да ги последваме. Това може да е някакъв страничен аспект (не казвам, че е излишно), но не и център на мероприятие с такава важност. Деца в детските градини не могат да бъдат провокирани към книгата, като гледат еди-кой си през екрана на компютъра.
Когато се мисли инициатива, тя трябва да е съобразена с възрастта и възможностите на публиката, аудиторията. В случая изпуснахме хубавото време за читални на открито за малките, това е само една възможност.
Нямам опит с малки деца освен с моето, на което като съвсем малко в незнанието си обяснявах колко важна е художествената литература за ума и сърцето на човека! Отговорът, който получавах, беше този:
- Какво е това художествена литература, имам 3D очила и всички енциклопедии за риби и динозаври, друго не ми трябва.
- Художествена литература е Лукчо - отвръщах аз.
След кратко колебание тя ми казваше:
- Купи го.
След три дни:
- Ако този Лукчо е роман, искам да прочета всички романи на земята.
Въпросът е никога да не се отказваме за важното. За детето е от значение да потъва в историите на приказките, а по-късно да разбира и литературата. Това носи емоционален ресурс за справяне с различни ситуации в живота (ни).
Липсите
Липсите в цялостната визия за четенето в българското училище са и липси на критерии по отношение на книгите в един по-късен етап. Даже си мисля, че от дългото маргинализиране на онова, което си струва, ако се появи случайно, вече не може да бъде разпознато лесно у нас.
Големите автори не носят само послания със своите книги, не се съобразяват и единствено с читателя днес, те имат специфично откритие и прозрение за света, което ще бъде валидно и "утре". Тяхната популярност не се гради единствено на реклама и приятели в мрежата, а на нещо повече. Това казвам на гимназистите в клас, и отказвам онези, които искат да пишат книги, без да са прочели нито една, но всичко друго им било ясно. Училището е и отрезвяващо място.
Определено там могат да се градят читатели по един недидактичен и естествен начин. Говорим за технологии, бизнес, "облаци" и бързо знание (само да кажа, че "бърза литература" няма), но не и за включването на разнообразните възможности в процеса на обучение, свързани с четенето на качествена художествена литература.
Ако трябва да сме справедливи, 96 училища през тази учебна година ще получат средства за библиотеки и кътове за четене. Проектите се финансират с 500 000 лева от Националната програма "Осигуряване на съвременна образователна среда", четем на сайта Министерството на образованието и науката.
Всички одобрени училища ще купят книги. В 19 от тях ще се създадат библиотеки, другите ще обогатят съществуващия фонд с нова научно-популярна, художествена литература и учебни помагала. Кътове за четене ще се създават не само в библиотеките, но и на други подходящи места в училищата - фоайета, пред класни стаи, в свободни помещения. За създаване на неформална уютна обстановка ще се закупят подходящи мебели, разнообразни конструктори и образователни игри.
Тогава къде е проблемът, очевидно се прави нужното за създаване на необходимата физическа среда от МОН.
Мисля, че имаме средствата, но не можем да ги ползваме поради липса на идеи с перспектива, вероятно повечето не виждат смисъл. Няма много шум и популярност в това да четеш, без да искаш ставаш и по-тих, и скромен, книгите влияят.
Факт е, че умът на децата ни остава непровокиран, а сетивата им са пренатоварени. Технологията е средство, а не център, тя има своето предназначение, и е само един възможен избор за четене (в случая).
Имало едно време...
Преди известно време бях модератор на една творческа работилница, свързана с малки деца. Беше на открито и в парк. Освен редене на имена с бобени зърна, върху два стола поставих детски книжки от дома си. Голямо дърпане беше за Грозното пате, Бамби, Лейди и Скитника, Вълка, Шапчицата и кой ли още не.
Напористи майки ми предлагаха пари за собствените ми малко оръфани книжки и като ги отпращах към близката книжарница, се ядосваха, защото децата им искали точно тези от столчето.
Очевидно ако някой вижда от малък книги, се учи да ги разлиства, а после да ги чете и да отделя време да си купува и да ги цени по-късно.
Една кампания за книги първо трябва да формулира целите си. Навиците се изграждат с времето, никога не се получава бързо и лесно. В някаква база могат да се съберат идеи, които да са към различни групи деца и ученици, според възрастта и потребностите им, според това дали са със специални образователни нужди или не.
Да се промъкват класиките до по-нови и достъпни четива, да се види как се чете днес класиката, кое затруднява ученика и т.н. Има много начини да се направят изводи, не казвам да се попълват въпросници. А изводите могат да послужат за подобряване на програмите и преподаването, защо не - и за функционалната грамотност. Трябва да открием модели, после да видим как действат в определени групи, за да ги усъвършенстваме.
Не разбирам защо нещата с изкуството, книгите, трябва да са толкова статични. Можем да ги направим и по-ефективни, в смисъл на приложими за развитието на човека ученик.
Проблем виждам и в човешкия ресурс - малки групи от хора са си поделили всичко: образование, култура, книги, конкурси; не се изгражда любопитство чрез което да се търси качество. Ако продължаваме така, нищо хубаво не ни чака като преподаватели и автори.
Точно в този период (през септември) осъществихме в Модул "Литература" с моите дванадесетокласници едно четене на поезията на Петя Дубарова, догодина нашето морско момиче щеше да навърши шестдесет години. Литературното четене точно на Дубарова може да се превърне и в национална инициатива, след толкова години тя за първи път влиза официално в учебните програми в гимназиална степен. Толкова бавно се случва всичко...
Няма платформа където да кача снимките ни, на които с момичетата сме в дрескод синьо, или пък да разкажа за възможностите, които ни предлага поезията днес...
Иначе, да, походът на книгите дойде и си отиде, но никой не разбра. Всъщност кой се интересува от това.