Организацията по прехрана и земеделие към ООН (FAO) обяви през седмицата, че цените на храните са продължили да поскъпват и през септември и така са достигнали 10-годишен връх. Месеци преди това в резултат на затрудненията, които създаде пандемията, започна рязкото поскъпване на редица суровини, а от началото на август в общия натиск се включиха и енергийните цени - на природния газ и в резултат - на тока в цяла Европа. Всичко това подхрани инфлацията и както каза вече финансовият министър, тя "може и да ни изненада".

Инфлацията отдавна е отчетена от потребителите през по-високите цени, които плащат за редица продукти и услуги. Сега се задава и енергийна инфлация, макар според анализаторите да се очаква тя да е с еднократен ефект - до пролетта. Такава е прогнозата и на 19-те страни, използващи еврото.

През седмицата Министерството на финансите публикува есенната си прогноза за икономиката и в нея вече се виждат корекции спрямо предвижданията от пролетта. Оценката на икономистите е, че негативът за потребителите от по-високите цени е добра новина за бюджета, който ще събере повече пари от данъци.

България си внася инфлацията и затова "не се знае откъде ще дойде" по думите на икономиста Георги Ганев, поради което и той смята, че при подготовката на бюджета за догодина трябва да се предвидят социални буфери в полза на конкретно застрашени социални групи.

Главният икономист на "Отворено общество" Георги Ангелов коментира също пред "Дневник", че инфлацията в България за момента се движи от международни фактори - от цените на енергията, петрола, горивата, тока, природния газ и храните, които поскъпват на международните пазари. "И това не е само за България, енергията движи високите нива на инфлация в Европа", подчертава той.

Обяснява, че ефектът от енергийните цени ще се види най-вече в началото на годината, когато Комисията за енергийно и водно регулиране се очаква да определи по-високи цени за тока и парното. "Но това е еднократен ефект от поскъпването на енергията. Освен ако следващият парламент не вземе мерки да предотврати това, но все още няма парламент и не може да прогнозираме", допълва икономистът.

Посочва, че ако следващият парламент "се организира бързо", има вариант да не се стигне до голямо поскъпване през януари, като се помогне на по-уязвимите групи - битовите потребители и малките фирми, доколкото помощта за големите е обект на държавна помощ, за която разрешение трябва да даде Европейската комисия. Допуска, че може например да се подпомогнат топлофикациите, за да не вдигат цените, или да се дадат пари на домакинствата, за да поемат поскъпването. "Ако не, бюджетът ще е с голям излишък, което не е най-разумното", посочва Ангелов.

Според него напролет, когато спадне търсенето на газ и се навакса с доставките му в Европа, "положението ще се регулира". Тогава вътрешни фактори ще влияят на инфлацията в България.

Повишеното потребление е един от механизмите, които генерират инфлация. Заради дефицит на хора и кадри фирмите ще трябва да вдигат по-сериозно заплатите, прогнозира Георги Ангелов. Напомни, че това е било налице и преди пандемията, която е поставила на пауза възхода на заплатите, но се очаква той отново да е факт догодина, когато с възстановяването на икономиката ще има натиск за вдигане на цената на пазара на труда. Това ще е и вътрешният източник на инфлация.

Според Ангелов това е по-скоро положително от гледна точка на покупателната способност и икономическия растеж, ще бъде подкрепено потрeблението.

Такава роля няма да играят завишените добавки към пенсиите, смята той, тъй като скъпите енергийни цени "ще ги изядат". По-скоро това компенсира пенсионерите за допълнителните разходи заради поскъпналото вече парно, което ще почне да се плаща през зимата. Те ще послужат за посрещането на тези допълнителни разходи, те няма да надуят инфлацията, казва той. "Като се платят енергийните сметки, то няма да остане много за харчене", заключава Ангелов.

За да изчислят измененията в цените на стоките и услугите, Националният статистически институт ползва така наречената потребителска кошница. За тази година във въпросната кошница има 838 стоки и услуги, разпределени в четири основни потребителски групи: хранителни стоки - 177; нехранителни стоки - 368; обществено хранене - 52; услуги - 241.

В извадката от населените места са включени 27-те областни центъра. В тях живее над 50% от населението на страната и се реализират над 65% от продажбите. Точките за наблюдение през 2021 г. са над 6400 търговски обекта.

При изчисляване на инфлацията се използват:

Базисните цени и базисните тегла се актуализират всяка година. Теглата определят дела (важността, значимостта) на различните стоки и услуги в потребителската кошница и от там и влиянието на изменението на техните цени върху общото изменение на цените, т.е. върху процента на инфлация. Теглата пък се определят, като се ползват данни за домакинските бюджети на средностатистическия потребител. Тоест те отразяват неговото потребление, поради което изчисленията на официалната инфлация може да се различават от личните. За тях НСИ има специален калкулатор, с помощта на който всеки може да изчисли личната си инфлация.

Много често потребителите не смятат, че инфлацията е такава, каквато я представя статистиката. "Човек се влияе от цените на стоките, които купува най-често, но те не влияят най-сериозно върху семейния бюджет. Ако например всеки ден си купуваш кафе и то поскъпва с 10 ст., това няма да се отрази върху инфлацията чак толкова, повече ще се отрази, ако токът поскъпне с 30% от 1 януари", обяснява Ангелов.

НСИ изчислява средна цена за месеца и средна цена за предходната година. Общият индекс на потребителските цени (инфлация или дефлация) се изчислява, като средна претеглена от промените в цените на всичките стоки от кошницата, наблюдавани в над 6400 търговски обекта в 27-те града, в които се извършва наблюдение на цените.

Допълва, че хората гледат тези разходи, които най-често правят, и затова е така. Смята, че от няколко години цели групи стоки поевтиняват - алкохол, тютюн, облекла, обувки, телекомуникации. "По-скоро в момента повечето хора не са усетили енергийната инфлация, за която се говори. Тепърва ще я усетят, защото сметките за ток и парно ще са голяма част от бюджета през зимата", казва той.