Защо не ни върви с ваксинирането

Защо не ни върви с ваксинирането

Едуард Дженър ваксинира 8-годишния Джеймс Фипс срещу едра шарка (вариола) преди 225 години (1796-та) – картина на Ърнест Борд
Wikimedia Commons
Едуард Дженър ваксинира 8-годишния Джеймс Фипс срещу едра шарка (вариола) преди 225 години (1796-та) – картина на Ърнест Борд
, 
Анализът е препубликуван от блога "Медиум".
"Стълпотворения от деца, възрастни, COVID болни, пълно объркване на потоците, никакъв ред, смесване на болни от всички възрастови групи. Кошмар е в момента, изнемогваме."
д-р Георги Миндов
"Все повече хора се разболяват. Потокът от болни не стихва. Идват деца, възрастни, уплашени хора с позитивни резултати. Системата се задъхва, болниците са препълнени."
д-р Гергана Николова
"Ваксината е доброволен акт. Прекалената агресия в тази посока може да влоши ситуацията. Няма как насила да се прави това. Единственото оръжие е да ограничим контактите между хората с налагането на мерки".
д-р Стойчо Кацаров, министър на здравеопазването
26 декември 2020-та година. Един ден след Коледа в България пристигат първите ваксини срещу COVID-19.
Пиша този текст на 14 октомври 2021-ва година - почти 300 дни по-късно и 225 години след първата ваксинация срещу болест на човек, за която знаем. Към момента броят на хората у нас, които все още не са ваксинирани, е 80%. В София е 70%. Т.е. тези хора са мнозинство в нашето общество и преобладават над ваксинираното малцинство.
Защо?
За да отговорим на този въпрос, нека първо се опитаме да отговорим на обратния: защо хората се ваксинират срещу коронавирус? Ето няколко възможни причини (списъкът далеч не е изчерпателен):
  • "Защото има смъртоносна зараза."
  • "Защото искам да защитя себе си, децата си и близките си".
  • "Защото властите в цял свят ни казват, че трябва да се ваксинираме".
  • "Защото това прави животът ми много по-лесен - имам сертификат, с който влизам навсякъде и пътувам свободно."
  • "Защото смятам, че сме длъжни да го направим".
  • "Защото се ваксинирам редовно против грип преди всеки зимен сезон."
Сред тези причини има лични, семейни, социални и чисто практически. Но зад всички тях се крие определен образ, който хората носят. История, която разказват за себе си. Нещо, което ги мотивира да вземат или да не вземат дадено решение:
  • "Аз съм човек, който се страхува за здравето и живота си и иска да се предпази".
  • "Аз съм човек, който се грижи за здравето и близките си".
  • "Аз съм човек, който прави това, което държавата изисква."
  • "Аз съм човек, който не обича да си създава излишни затруднения."
  • "Аз съм човек, който вярва, че има граждански дълг."
  • "Аз съм човек, който се ваксинира по принцип."
Всички ние имаме по-дълбоки причини за определено действие. Те са част от нашата идентичност. И когато нещо е в синхрон с нашата идентичност, то се случва безпроблемно и безболезнено. Аз съм такъв човек, затова правя това.
Хайде сега да опитаме да отговорим на онзи, първия въпрос: защо хората НЕ се ваксинират срещу коронавирус? Ето няколко възможни причини (списъкът е малко по-дълъг, но отново далеч не е изчерпателен):
  • "Защото ваксината не е доказана и фармацевтичните компании само искат да печелят от нея през държавата."
  • "Защото преболедувах COVID-19 и нямам нужда от ваксина."
  • "Защото COVID-19 не е толкова опасен вирус, колкото го изкарват."
  • "Защото се страхувам, че ваксината няма да ми подейства добре."
  • "Защото нито един от моите близки и приятели не е ваксиниран."
  • "Защото имам специфично заболяване, което не ми позволява да се ваксинирам."
  • "Защото нямам време и имам по-важни неща за вършене."
  • Нека сега проследим каква идентичност се крие зад тези причини:
  • "Аз съм човек, който по принцип няма доверие на държавата и корпорациите."
  • "Аз съм човек, който поставя себе си на първо място."
  • "Аз съм човек, който си формира собствено мнение за нещата, независимо какво казват експертите."
  • "Аз съм човек, който не обича да рискува и иска да е 100% лично убеден."
  • "Аз съм човек, който ще направи нещо, когато хората, на които има доверие, го направят".
  • "Аз съм човек, който трябва да се съобразява с определени обстоятелства, които не зависят от мен."
  • "Аз съм човек, който има собствен дневен ред."
Сигурно можем да добавим още причини и мотивация и в двата списъка. Бройката не е особено важна - важното е, че опитваме да разгледаме ситуацията през призмата на хората, а не на държавата.
В момента държавата не е много сигурна кой проблем точно решава.
Ако проблемът е "Трябва да ваксинираме възможно най-много хора", би трябвало да очакваме мерки като задължителна ваксинация на определени групи от населението (лекари и учители, например); глоби за компаниите и организациите, които допускат неваксинирани служители (или такива без сертификат), невъзможност да посещаваш магазини, ресторанти и търговски обекти без сертификат и т.н.
Ако проблемът е "Много искаме да се ваксинират възможно най-много хора, но не можем да ги задължим да го направят", то тогава не би трябвало да има почти никакви ограничителни мерки и хората би следвало да бъдат оставени да решават сами какво правят.
И в двата случая, обаче, проблемът с ваксинирането е от гледна точка на държавата. Тя иска/трябва/може да свърши нещо и се опитва да намери начин да го направи.
Но ето как би изглеждал проблемът, ако опитаме да го погледнем по-различно и поставим хората в центъра и действаме заедно с тях, а не заради/въпреки тях:
  • "Как да създадем среда, в която да помагаме на хората да взимат правилните решения за здравето си и това на околните, а не погрешните?"
  • "Как да покажем ясно, че това да се ваксинираш е нормалното и очаквано поведение, ако си част от общество през 21-ви век?"
  • "Как да направим процеса на ваксиниране толкова лесен, колкото пазаруването в магазина?"
  • "Как да съчетаем не особено приятното поставяне на ваксина с нещо, което носи удоволствие на хората?"
  • "Как да въвлечем активно лекарите и медицинските лица в организиране на болничния процес така, че да избегнем всякакъв хаос?"
  • "Как да взимаме мерки за справяне със ситуацията (ограничителни или насърчителни), отчитайки мотивацията и идентичността на хората, а не единствено важността на даден сектор от икономиката?"
  • "Как да помогнем на хората, които са решили да се ваксинират, да се почувстват горди и значими заради решението си?"
Може би в крайна сметка ще си кажем: "Е, хайде стига, боцването по ръката не е никаква грижа - става за секунди и най-често е последвано от 1-2 дни неразположение." Но това е така само ако го гледаме в пълна изолация от света, в който живее всеки от нас със своите вярвания, навици, мнения, страхове и очаквания. Защото за 80% от населението на България боцването по ръката се оказва някаква грижа почти една година, след като процесът по ваксиниране започна.
Когато решаваме важни, сложни и трудни проблеми, много често се втурваме веднага да търсим решения - и когато те не работят особено добре, решаваме да изчакаме малко и да опитваме пак по същия начин. Но какво, ако вместо това, първо помислим как изглежда проблемът от човешка гледна точка и какво движи и мотивира всеки, за когото искаме да го решим.
Животът е пълен с предизвикателства, които изискват от нас усилия тук и сега, а ползата е отложена във времето и не е моментално видима.
Най-добрият начин да ги решим е да започнем от хората и това, което ги мотивира.