Водя детето тая сутрин на училище, защото той е от тази тера инкогнита на българското образование - подготвителните групи в училище, за които още няма яснота в детска градина ли са или са ученици, та отиваме ние и в училището срещаме само деца като него. Примерно общо 20 деца в цялото училище. Никой нищо не знае, ще учат ли утре например, няма ли, ще имат ли стол, няма ли да имат, въобще - пълна мистерия. Пускаш го там и квото дойде.

Около мен бродят изтерзани родители на първолаци, носещи пликчета с всички учебници, тетрадки, помагала и буквари на децата си, и търчат бързо към вкъщи, защото, хей, науката е слънце и ей сега ще потече по компютъра. Чувствам се тъпо - моето дете още ходи присъствено, а братовчедка му, която е първи клас в същото училище и реално е на същата възраст, ще седне на компютъра и ще пише ченгели онлайн. Викам си - това аз немаше да го издържа, бе. Не искам да уча ченгели онлайн, не искам и детето ми да го прави, и дано догодина да сме приключили с тоя въпрос, защото ако не сме, аз ще отида с детето на някой връх и ще живеем там с орлите.

После си говоря с приятелки. Лекари, ейчари, хора от бизнеси, всякакви. Чувам истории за лекари, които казват, че нямало да се ваксинират, ЗАЩОТО ТАКА ГО ЧУВСТВАЛИ. Сещам се за онова село, дето почина родилка и бебетата ѝ близнаци, и въпреки това НИКОЙ НЕ ВЯРВА, ЧЕ ИМА ВИРУС.

После виждам снимки на протестиращи срещу сертификата. Нарушавали им се били правата и свободите, което е удивително предвид факта къде живеем и че 30 години всякакви ченгета, чорбаджии и мошеници ни ограничават свободите и живота посредством управлението си, но никой не протестира срещу това. После чувам и сравнения с фашизъм, защото държавата НАЙ-НАКРАЯ (според мен - със закъснение) се осмели да въведе някакви ограничения за неваксинирани и невярващи във вируса.

И искам само ви да кажа, че малко се объркАх от избирателните настроения на това гражданско общество - като е за бежанци, прайдове, гейове и бракове, падане на История Славянобългарская от учебната програма, сексуално образование и прочие опасни теми, сме консервативни, пазим родината от врагове и сме готови да се разчекнем, но да си запазим традициите.

Но стане ли дума за това, че имаме обществено задължение да се държим разумно, НЕ ЩЕШ ЛИ станахме върло либерални и всички почнаха да реват за свободи и права.

Последно - какви сме?

И докато се дефинирате, не ми говорете за чипове, рога и някакви въображаеми опасности, които ще ми се случат ДВЕ ГОДИНИ, след като се ваксинирам. Щели сме да видим ние след две години какво ще ни се случи - айде, слагам си аларма за след 2 години, както каза Letiashtata Kozzila Erato, и ще разберем тогава.

Не искате сертификати, не искате ваксини, не вярвате във вируса и нямате проблеми децата да не ходят на училище, а болниците да нямат свободни легла.

Какво искате тогава? Комуна, в която всички ядем грудки и листа и който се разболее, да се оттегли в шумата и кротко да умре, докато другите пеят заупокойни молитви около него?

Ваксината била експериментална и никой не знаел страничните ефекти. Знаете ли кое още е експериментално? Бадемовото мляко е експериментално. Кюфтетата от соя са експериментални. Цигарите са експериментални и тия, дето ги пушите с нагряване, също са експериментални. ЖИВОТЪТ Е ЕКСПЕРИМЕНТАЛЕН. Като цяло, както би казал оня човек от селото, дето не вярва, че има вирус.

Единственото, което не може да е експериментално, е отношението ни към децата. Я кажете, те къде се намират в скалата на усещанията ви за правдивост, права, свободи и свободна воля?

Можем ли трета учебна година да играем на техните гърбове, защото те така или иначе не могат да влязат във Фейсбук и да крещят ОГРАНИЧАВАТЕ МИ СВОБОДАТА, а и кога децата са били някакъв приоритет тук?

А дали може и четвърта, пета година така да я караме?

Може ли направо да изкараме едно ЕКСПЕРИМЕНТАЛНО поколение от деца, завършили онлайн? Както е модерно да се казва - КАК ГО УСЕЩАТЕ?

И накрая - знам, че ви е страх. Собственото ти тяло ти е най-ценното нещо, знам това. Но обществото е съставено от много тела и умове, които дърпат в различни посоки, и затова има правила, по които да се движим. Затова не пресича всеки както му падне (а ако го прави, си плаща цената, а и децата не учат дистанционно вследствие на това, че някой пресича през Цариградско или на червено), затова има ред в магазините и т.н. Ще минем и през това, но дайте да го направим като нормални хора, а не като хипари, излезли от гората.

От днес единственото място, в което не можете да влезете с ПСР, антигенен тест или сертификат за ваксинация, е училището и подобните му институции.

Единствените граждани, които са лишени от права, са децата. Не знам как се случи така, че правилото, което целият свят спазва, а именно "Затваряме децата последни", се превърна в "Затваряме единствено децата".

Искате бар? Две водки? Хаху-хихи? Ако не ви е студено, нямате никакъв проблем. Можете да се натрупате двеста човека един върху друг между найлоните на заведенията под печките и да си крещите един на друг, докато обменяте слюнка, зарази и каквото желаете.

Не може дори да искам, като родител, да си платя антигенния тест. Не може дори ако голямата ми дъщеря е ваксинирана. Не може.

Кошмарното управление на тази криза е в постоянна предизборна обстановка и ще трябва да се гласува. Кой не гласува? Децата. Омръзна ми.

Непрестанно ми казват да внимавам да не обидя някого, да не разсърдя някой избирател, да не настъпя мотиката, но децата отново са единствените в локдаун.

Да, искам оставката на министъра на здравеопазването. Да, държа отговорни хората, които подкрепят неговото решение, тези, които не му се противопоставят и този който е назначил този министър.

Ваксинационните нива са катастрофални, болниците са пълни, никой не смее да затвори нищо да не би да не го изберат. Никой не смее да каже нищо да не би да разсърди някого.

Само децата нямат значение за всички тези хора, които са се съгласили да подпишат това решение. Целият екип, който го е одобрил, всеки, който не се противопоставя на това безумие.

Излезте, разходете се, направете си един антиген, после седнете да разлафите като нормални хора, каквито сте. Хапнете, ползвайте една вилица - живейте както винаги, защото в момента има само едни хора, за които животът се променя - децата.

И да напомня - хиляди деца, отпадащи от учебния процес. 30 процента повишаване на депресиите, самота, липса на контакти, компютри, компютри, компютри. Няма танци, няма спорт, няма английски, шах, приятелчета в курса по роботика.

Да не говоря за самотните майки с две деца, които няма как да идат на работа. Родители, които работят далеч от дома и имат първокласник.

Никога не съм вярвала, че ще ударим дъното така. Че ще дойде ден, в който ще мога да заведа децата на ресторант, но не и на училище.

Децата са ни най-важни.

Децата са ни най-важни.

Децата са ни най-важни.

Има ли някой в тази държава, който го вярва въобще.

Наложените мерки са закъснели и недостатъчни да постигнат целта - да намалят бързо нарастващата крива на заболеваемост от Covid-19. Те засягат непропорционално децата - учениците единствени понасят тежест в момента.

Зелените сертификати трябваше да бъдат въведени през лятото, като се даде гратисен период на хората. Когато има предвидимост на мерките, това може да гарантира по-доброто им приложение.

Ние живеем в общество и сме задължени да се грижим не само за себе си, но и за останалите хора... Ние предлагаме да се осигурят безплатни неинвазивни бързи тестове за учениците в училищата, за да гарантира тяхното присъствено обучение. Предлагаме да се обмисли възможността за връщане на т.нар. грипни ваканции.

Бясна съм. Бясна!

Защото децата ОТНОВО са онлайн!

Защото родителите на тези деца, ОТ ДНЕС ЗА УТРЕ трябваше да обезпечат присъствие вкъщи.

Защо, г-н министър?

Криза не се управлява по този безобразен начин. Къде отиде обещанието Ви, че "затваряме децата последни", че всичко това ще бъде предотвратено и управлявано адекватно с мисъл за децата и децата като основен приоритет?

В момента се намираме в абсурдната ситуация децата да не могат да отидат на училище, но да могат да идат в някой мол!

И докато ние спорим за сертификати, конспирации и човешки права, под линия остават децата- потърпевшите от нашите действия и страхове.

Забравяме, че ние носим отговорност за малките човечета и вместо да се тревожим, че някой тръпне в очакване да ни "чипира" и "идва новият световен ред" да помислим за това поколение, което расте в момента и се "образова" онлайн от дивана вкъщи!

Ще го кажа кратко и ясно:

За да могат родителите им да ходят на работа!

Заложете на разума и поставете грижата за децата на първо място - където ѝ е мястото!