Правителството (не)възможно: какво сближава и какво разделя партиите
Ще има ли правителство след изборите на 14 ноември?
И според партийните заявки, и по мнения на анализатори след третия за годината парламентарен вот трябва да се състави мнозинство за редовно управление на страната, но всичко зависи от резултатите от гласуването, компромисите, които партиите са готови да направят и червените линии, които няма да бъдат пресечени.
От последните дни преди изборите, се потвърди единият от обсъжданите в политическите среди сценарий, че този път ГЕРБ ще се опита да направи правителство и да се върне във властта. Лидерът на партията Бойко Борисов обяви в последния ден на кампанията, че е готов да номинира дори несвързан с партията премиер, който да си избере министри и да има правителство поне за шест месеца. Той е готов да преговаря и с ДПС за такъв кабинет. От своя страна партията със завърналия се в кандидат-депутатските листи санкциониран за корупция по "Магнитски" Делян Пеевски, също обяви, че този път на всяка цена ще има правителство и ще го направят старите партии, ако "формациите на промяната" не успеят (по думите на зам.-председателя Йордан Цонев). В тази комбинация, която не е изненада, ще се търси обаче и трета партия и въпросът е дали БСП ще влезе в такъв кабинет и как. Това ще зависи и от мястото, което левицата получи след гласуването (последни прогнози четете тук).
От друга страна т.нар. партии на промяната се готвят да преговарят за коалиция веднага след като има резултати от изборите. На "Продължаваме промяната" и "Демократична България" се гледа като основата на такава и дори се обсъжда възможността те да сформират обща парламентарна група, с която могат да получат и първия мандат (връчва се на най-голямата такава). Към тях би се присъединила според всички изказвания на лидерите й и "Изправи се.БГ! Ние идваме!", ако влезе в Народното събрание. Най-силната им пресечна точка е борбата с корупцията и разграждане на досегашния модел. Но по прогнозни данни дори и да са трите, гласовете им няма да са достатъчни за мнозинство. Затова ще трябва да преговарят с "Има такъв народ" и с БСП или с поне една от двете (в зависимост от броя депутати). Но и тези преговори няма да са лесни, защото още на този етап има разминавания и за позиции в бъдещия кабинет, и за политики. Макар че с някои нюанси, повечето от тези партии имат близки виждания за разрешаване на здравната криза, съдебна реформа, промени в сферата на образованието, политиката на доходите и др.
Кой с кого би работил
Първият опит за съставяне на правителство в 47-ия парламент се очаква да е на ГЕРБ-СДС (освен ако не бъде сформирана по-голяма парламентарна група), която според всички проучвания е първа политическа сила. Засега реализирането на мандат от бившите управляващи изглежда, че ще бъде неуспешно, тъй като според заявките единствено ДПС би подкрепила такова правителство.
В сряда (10 ноември) зам.-председателят на ГЕРБ Даниел Митов не изключи движението като възможен партньор, но обяви санкционирания за корупция от САЩ по закона "Магнитски" кандидат за депутат Делян Пеевски като "деликатен момент". В четвъртък (11 ноември) лидерът Бойко Борисов каза, че ако резултатите са такива като прогнозните, ще предложи отдалечен от ГЕРБ премиер, който да може да преговаря с всички и да предложи отговорно правителство. В петък сутрин (12 ноември) той вече посочи, че би бил "тип Лозан Панов", като уточни, че не е говорил с него. Но от цялото тв участие на Борисов се разбра, че той ще се опита да направи правителство на всяка цена и да го представи като по-независимо (отказа да го нарича "експертно").
Лидерът на ГЕРБ представи като "естествени съюзници" - "Демократична България" и "Продължаваме промяната", което те отхвърлиха с определения като "целувка на смъртта" (Христо Иванов) и "подигравка с политиката" (Кирил Петков) (повече по темата - тук).
Председателят на БСП Корнелия Нинова избегна в четвъртък конкретен отговор на въпроса дали партията ѝ е готова да подкрепи кабинет на ГЕРБ, за да не се стигне до нови избори.
Така че ГЕРБ поне предизборно изглежда остава "в изолация" и няма да успее да намери достатъчно подкрепа за кабинет.
Ако вторият мандат е за "Продължаваме промяната", която според някои проучвания е втора сила, се очаква опит за съставяне на правителство с "Демократична България" и останалите партии на протеста - "Има такъв народ" и "Изправи се.БГ! Ние идваме!", ако влезе в парламента, но такова трудно би могло да има без подкрепата на БСП, ако се съди по резултатите от проучванията. Новата формация твърди, че иска да има "мнозинство на почтените" от 121 депутати, които да подкрепят правителство и реформи.
Ако вторият мандат обаче е за БСП, правителство също трудно би имало, макар и заявките на Корнелия Нинова от тази седмица, че ще направи всичко възможно за съставяне на кабинет при прозрачни преговори за програма с новите партии, тъй като решението на БСП изключва ГЕРБ и ДПС като партньори (тя обаче не отговори какво ще направи, ако няма парламентарно мнозинство без ГЕРБ и ДПС - бел. авт.). "Демократична България" вече заяви, че няма как да подкрепи кабинет с мандата на левицата, а "Има такъв народ" я нарича "партия на статуквото" и също е спорно дали би дала подкрепа. Условие за подкрепа на правителство на партията на Слави Трифонов е въвеждането на електронното гласуване.
Третият мандат отива при избрана от президента политическа сила.
Ако се съди по прочуванията и заявките към момента, правителство с подкрепа на т.нар. партии на протеста и "Продължаваме промяната" би могло да има, но е нужна и подкрепата на БСП. В техните приоритети има и прилики, но и доста различия.
"Има такъв народ" и "Продължаваме промяната" се разминават и за номинацията на Кирил Петков за участие в бъдещо правителство. Според партията на Трифонов той няма място в него заради казуса с гражданството му. Самият Петков се вижда в изпълнителната власт, а в петък - другият лидер на най-младата политическа формация Асен Василев обяви, че неговият колега Петков ще е предложението им за премиер. Останалите потенциални партньори още не са реагирали на тази номинация.
Коронавирусът и накъде в здравеопазване
Освен персоналния състав на бъдещото правителство, потенциалните партньори ще трябва да преговарят и по политики.
Предизборно повечето партии явно критикуват служебното правителство за въвеждането на т.нар. зелен сертификат за вход за дейности на закрито, макар и да не предлагат алтернативни решения за намаляване на заболеваемостта от коронавирус. Голяма част от политическите формации подкрепят ваксинацията.
Според ГЕРБ, която е най-явен критик на новите мерки, трябва да се прави ударна ваксинация на 50-60 хил. души на ден, както и да се изплащат 1000 лв. на месец на всички медицински лица на първа линия. За ваксинация се обявяват и от "Демократична България", и от "Продължаваме промяната", но без да е задължителна. В програмата на новата формация е записано, че трябва да се проведе интензивна кампания за информиране на последствията от преболедуване на COVID-19 с цел вземане на информирано решение за ваксинация. В редиците на "Има такъв народ" и БСП има и скептици на тема ваксини. От "Изправи се.БГ! Ние идваме!" искат по-добра организация на ваксинирането. От ДПС също има призови за ваксинация, но партията не е публикувала подробна предизборна програма.
В програмите на политическите формации има обещания за реформи в здравеопазването и по-високо заплащане. Бившите управляващи от ГЕРБ обещават в края на 4-годишния мандат средната брутна заплата в сектор "Здраве" да бъде 6000 лв. за лекар, 4000 лв. за медицинска сестра и 2000 лв. за санитар. БСП отново обещава да премахне статута на търговски дружества на болниците и да осигури достойно заплащане на труда в сектора.
Сред предложенията на "Продължаваме промяната" са осигуряването на бърз достъп (до 60 минути след възникването на ситуация) до качествени болнични услуги из страната чрез необходимата техника като линейки и хеликоптери, електронно здравеопазване и въвеждане на здравно досие. За електронно здравеопазване се обявяват още от "Демократична България", и от "Има такъв народ".
"Демократична България" обявява за своя най-важна политическа задача спирането на кражбите и злоупотребите с парите за здраве чрез реформи. От "Има такъв народ" се обявяват за демонополизация на здравната каса. Същата идея от години предлага и ДПС. В програмата на "Изправи се.БГ! Ние идваме!" се предлага спазване на принципа "парите следват пациента", както и намаляване на доплащането в брой в здравната система, повишаване на публичните разходи за здравеопазване и контрола върху изразходването им. ГЕРБ предлага и скринингови програми за превенция на рак.
Създаването на Национална детска многопрофилна болница е част от програмите на ГЕРБ и "Демократична България" и се подкрепя и от "Продължаваме промяната".
Съдебна реформа, но с различия
Закриването на специализираните съдилища и прокуратури вероятно ще е първият опит за съдебна реформа и в новото Народно събрание, макар и времето да не стигна на предишните два парламента за тази промяна. Закриването се подкрепя от "Демократична България", "Продължаваме промяната", "Има такъв народ", "Изправи се.БГ! Ние идваме!" и принципно от БСП. Досега ГЕРБ и ДПС правеха всичко възможно реформата да не мине през парламента.
Предсрочно прекратяване на мандата на действащия главен прокурор Иван Гешев е приоритет и на т.нар. партии на протеста и най-вече на "Демократична България" и "Изправи се.БГ! Ние идваме!". Подкрепа за смяната на Гешев е условие на "Продължаваме промяната" да води разговори с ГЕРБ, като лидерите на новата формация смятат, че само така може да се пребори корупцията, а в програмата им е предвиден дебат за премахване на концентрацията на надзора за законност от ръцете на главния прокурор или алтернативно - за премахване на фигурата на главния прокурор. Лидерът на "Има такъв народ" Слави Трифонов обяви отстраняването на Гешев като приоритет на партията си в отминалия вече парламент. След искания на социалисти и лидерът на БСП Корнелия Нинова се обяви за оставката на Гешев.
Въпреки заявките смяната е трудна, тъй като изисква конституционна промяна (т.е. мнозинство от поне 180 депутати) или решение на Висшия съдебен съвет (ВСС), в който Гешев има силна подкрепа. В платформата на ГЕРБ е посочено само, че ще се работи за механизъм за разследване на главния прокурор. От ДПС не обявяват промени в съдебната система.
За смяна на съдебния съвет настояват и четирите нови формации, но при различни условия. Според предизборната програма на "Има такъв народ" трябва да се премахне квотата на Народното събрание, докато "Демократична България" настоява квотата да остане, но да се избира с квалифицирано мнозинство. "Продължаваме промяната" иска промени в структурата на ВСС, като се вземе предвид мнението на Венецианската комисия.
Различни посоки имат партиите за другите промени в сферата на правосъдието. Според БСП реформата трябва да включва съдебен контрол на дейността на главния прокурор, реформа на антикорупционната агенция, лична имуществена отговорност за длъжностните лица, от чиито действия страдат граждани.
"Продължаваме промяната" също предлага кадрови и функционални промени в антикорупционната комисия, както и иска по-широк кръг прокурори да имат компетентност за разследване на корупционни престъпления от държавни служители и лица с имунитет. Формацията иска конституционни промени за главния прокурор след дебат. "Има такъв народ" предлага главният прокурор да се избира пряко и да може да се отзовава. "Демократична България" иска изцяло нови правила за избор и освобождаване на тримата големи в съдебната власт, по-кратък мандат на главния прокурор (5 вместо 7 години), лустрация и гражданска законодателна инициатива, като промените изискват поправки в Конституцията. Предлага се главният прокурор да се назначава и освобождава от президента по предложение на Народното събрание с мнозинство от три пети от всички депутати, или поне 140. Ограничаване безконтролната власт на главния прокурор и премахване на фигурата на Великото Народно събрание са сред идеите в платформата на "Изправи се.БГ! Ние идваме!". От ГЕРБ посочват само, че са готови на промени в Конституцията за независима и прозрачна съдебна система и искат да има индивидуална конституционна жалба.
Образованието винаги е важно
Предизборно образованието е приоритет за всички партии, а някои от тях предлагат и промени в учебните програми. ГЕРБ обещава оптимизиране на учебните програми с цел намаляване на фактологията и освобождаване на време за формиране на умения. И в училищното, и във висшето образование "Демократична България" предлага преминаване към компетентностен модел на обучение, който представлява структури от свързани знания, умения и нагласи. Предложението на "Изправи се.БГ! Ние идваме!" е опростяване на учебните програми и преминаване към дигитално съдържание.
ГЕРБ обещава средната учителска заплата да е над 125% от средната за страната, а основните заплати на преподавателите в системата на висшето образование - над 140%. И от "Продължаваме промяната" предлагат същото увеличение на учителската заплата, от БСП - тя да над средната, а от "Изправи се.БГ! Ние идваме!" - да продължи да се увеличава.
БСП иска делегираните бюджети да бъдат премахнати, а финансирането към частните училища - спряно. Предлагат се още безплатни детски ясли и градини. Oт "Продължаваме промяната" предлагат качествено образование за всяко дете чрез финансиране на принципа "Парите следват качеството", какъвто иска и "Има такъв народ". Предложението на "Изправи се.БГ! Ние идваме!" е достигане на разходи от 4.5 % от БВП за образование.
Мандатност на училищните директори предлагат и от "Продължаваме промяната", и от "Има такъв народ". В програмите им има съответно прилагане на обективни критерии за кариерно израстване на учителите и атестиране.
Доходи, данъци и пенсии
Без промяна в данъците за физическите лица или най-много въвеждане на необлагаем минимум - това са предложенията на партиите, свързани с данъчната политика. ГЕРБ и "Продължаваме промяната" не желаят промяна на плоския данък от 10% върху доходите, но бившите управляващи обещават пилотна програма за данъчни облекчения за млади хора.
В предизборната платформа на БСП, която преди подкрепяше необлагаемия минимум и дори прогресивното подоходно облагане, има нова идея - необлагаеми 500 лв. за работещите родители на всяко дете. За необлагаем минимум колкото минималната работна заплата са "Има такъв народ" и "Изправи се.БГ! Ние идваме!", а в "Демократична България" също има мнения, че такъв от 500 лв. може да бъде въведен като антикризисна мярка.
Партиите подкрепят влизането на България в еврозоната, но да е планирано и да има разяснения.
Всички обещават увеличаване на доходите. Според ГЕРБ през 2025 г. минималната работна заплата може да е 1000 лв., като още от 2022 г. - 720 лв., а средната - 2000 лв.. Още преди година БСП предлагаше минималния доход да е поне 800 лв.. Предложението на "Изправи се.БГ! Ние идваме!" е в края на мандата минималната заплата да е 1250 лв. Според "Демократична България" за един мандат средната заплата може да стане 2400 лв. "Продължаваме промяната" обещава подобряване на бизнес средата и инфраструктурата, за да може да има инвеститори и в по-малките региони. Никой не иска промяна на корпоративния данък от 10%.
Макар и предишният парламент да увеличи пенсиите със средно 12.5%, като повиши коефициента за стаж от 1.2 на 1.35, БСП и "Изправи се.БГ! Ние идваме!" продължават да предлагат преизчисляване на всички пенсии - първата спрямо осигурителният доход от 2018 г., а втората - спрямо този от 2016 г. Според "Демократична България" за един мандат средната пенсия може да стане 1000 лв. ГЕРБ също предлага поетапно увеличение и средна пенсия от 750 лв. за един мандат, а "Продължаваме промяната" - определяне на минимални социални стандарти.
За бизнеса и енергетиката
Целенасочена подкрепа за дигитализация на бизнеса е обещание и в предизборните платформи и на ГЕРБ, и на "Демократична България", и на "Продължаваме промяната". Бившите управляващи обещават 195 млн. лв. за подпомагане на технологичните компании за въвеждане на цифрови системи и умения и обслужване на бизнеса "на едно гише", а "Демократична България" предлага до 50 хил. лв. от държавата за дигитализация и декарбонизация на фирма при 50 на сто собствено финансиране. Обединението обещава и 2 млрд. лв. чуждестранни инвестиции на година, както и реформа в регулаторите.
За стимулиране на бизнеса "Продължаваме промяната" предвижда преход към кръгова икономика, намаляване на отпадъците и ресурсна ефективност, както и по-добри инфраструктура и транспорт в и до останалите градове. Новата формацията предлага завършване на магистралите "Хемус" и "Струма", което е приоритет и за ГЕРБ, но и изграждане на пет моста на над Дунав и три тунела под Стара планина.
Повечето партии обещават зелен преход в съответствие с т.нар. зелена сделка. Същата тема е "гвоздеят" в приоритетите на ДПС в последната година. "Има такъв народ" предлага доктрина за балансирана политика в областта на енергетиката и природния газ, както и запазване на ядрената енергия в енергийния микс на страната. БСП отново защитава изграждането на АЕЦ "Белене".
"Продължаваме промяната", "Демократична България", ГЕРБ, БСП и "Изправи се.БГ! Ние идваме!" се обявяват за модернизация на комплекса "Марица изток" и запазването на работните места. Според "Демократична България" там е нужен преход от въглища към производство на зелена енергия, зелен водород, електроцентрали на зелен водород и системи за съхранение на енергия.
За Северна Македония и политиката навън
Освен традиционните обещания за евроатлантическа ориентация на страната, в програмите на партиите са засегнати и отношенията между България и Северна Македония, както и европейската интеграция на западната ни съседка. Бившите управляващи подкрепят позицията, че страната трябва да се присъедини към ЕС, но като изчисти спорните въпроси със София. Според БСП тези въпроси трябва да бъдат разрешени при последователно отстояване на националните ни интереси.
"Продължаваме промяната" се обявява за постигане на задоволително разрешение на спора със Северна Македония чрез добронамерени преговори с краен резултат записване на македонските българи заедно с другите народи в конституцията на Северна Македония и премахване на оскърбителни определения за българите от учебните програми. Според "Демократична България" трябва да има конкретни предложения от българска страна с цел преодоляване на блокажа в преговорите на Северна Македония с ЕС.