Близо 20% от дървесината, за която е разрешена сеч, включително и дървата за огрев, си остават недобити в гората като количество, като повечето се прехвърля за сеч за следващата година. Това ще се случи и тази година, въпреки силното търсене.

А дървесината, която все пак е добита, според груба оценка на данните от фоторегистъра на ЮЗДП за последните месеци се разпределя така: около 5% отива като дърва за износ за Гърция и други съседни държави, 20% отива като трупи за бичене за преработка до дъски, греди или фурнир (преобладаващо за износ), още над 20% отива в големите дървопреработвателни фабрики, 5% отива за производство на пелети и около 50% отива за снабдяване на местното население с дърва за огрев.

Благодарение на голямата прозрачност в горите, която се налага през последните години и която беше основен акцент в работата на ИАГ през последните 4 месеца, всеки гражданин може да провери защо има недостиг на дърва за огрев и на дървесина за промишлеността и защо цените скачат.

Причина номер 1 е засиленото търсене на дървесина за промишлеността поради съживяване на икономиката, включително и търсенето на международния пазар като износ на готова продукция - дъски, пелети, хартия, ПДЧ, мебели. Това е една от причините за недостига на дърва за огрев за местно население, тъй като същите тези дърва се ползват и от големите преработвателни фабрики. Същите плащат и по-високи цени от тези, които са готови да плащат ползвателите на дърва за огрев.

Затова дърводобивните фирми (които имат договори за сеч с държавата, общините или други собственици на гори) и местните търговци снабдяват с дървесина приоритетно големите ползватели, а не местното население. Стига се дотам, че за големите фабрики за целулоза или ПДЧ се транспортира дори и скъпа строителна дървесина, използвана приоритетно в мебелното производство и строителството.

Причина номер 2 за ограниченото предлагане е недостигът на работна ръка в горите - много от работниците напускат България заради по-добри условия и заплащане в чужбина. Особено голям става проблема, когато напусналите секачи са с дългогодишен опит и по-уважително отношение към гората.

Причина номер 3 е недостатъчната механизация на дърводобива, което оскъпява дървесината, особено при липса на работна ръка. Голяма част от дърводобива се извършва с кончета и стари камиони ЗИЛ (т. нар. джугани), въпреки че добивът с кончета е най-природосъобразен. Инвестиции в по-модерна техника си позволяват по-големите фирми и тези, които работят в гори с едра строителна дървесина, каквито са иглолистните гори и семенните широколистни гори.

Причина номер 4, включително за несигурността по отношение на инвестициите в механизация и квалифицирани кадри, е все още ограничената конкуренция и използването на политически връзки на част от фирмите (т.нар. наши фирми) за нелоялно позициониране на пазара и за създаване на нелоялна конкуренция, даващи им предимства като по-благоприятни условия за дърводобив, по-ниски цени, по-слаб контрол в горите и т.н.

Причина номер 5, специално за дървата за огрев, е презапасяването и кампанийното търсене на дърва през есента, което при избори позволява и политически спекулации от страна на местните власти и свързаните с тях дърводобивни фирми, водещи до приоритетно снабдяване с дърва на близките до местната власт избиратели и бизнеси.

В горския сектор като причина за недостига на дървесина се считат и ограниченията за добив във вековни гори, което се опровергава от официалните данни за спада в темповете на добив по икономически причини през последните 3 години. Тези ограничения не са самоцелни, тъй като строгата защита на 10% от всички горски територии с цел опазването на вековните гори и на други ценни горски местообитания е сред водещите приоритети на европейските стратегии за биоразнообразието и за горите. За дърводобив са оставени останалите 90%, но в тях ползването на дървесина продължава да не надхвърля 80% от разрешеното. Т.е. дървата са в гората!

1. Пълна прозрачност на движението на добитата дървесина с цел по-детайлни анализи и мерки. Нужен е и план за възможно най-ефективно и целесъобразно използване на дървесината в България като ограничен природен ресурс, вкл. с мерки за подпомагане на местното население за преминаване към алтернативни и по-ефективни системи за отопление, както и стимули за създаването на предприятия за продукти от дървесина с по-висока добавена стойност.

2. Елиминиране на корупцията и политическите обвързаности в горските стопанства, подобряване на условията на живот и работа в горите, вкл. чрез спиране източването на финансовите ресурси в горската система, с което да върнем работниците от чужбина и да дадем възможност на бизнеса за повече сигурност, за да инвестира в механизация и квалификация на работниците. Това ще реши и проблема с политическата предизборна спекула при снабдяването с дърва за огрев за местното население.

3. Добивът в държавните и общинските гори да бъде отделен от продажбата на качествена дървесина, така че същата да се продава от централни или временни складове в гората, което да позволи спиране на кражбите, спиране на обезценяването и неразумното ползване на дървесината (напр. използването на скъпа строителна дървесина като дърва за огрев) и повече прозрачност и конкуренция при снабдяване на преработвателните предприятия с дървесна суровина. Това ще позволи приоритетно и навреме да бъдат заделяни необходимите количества дърва за огрев за местното население, като при необходимост от социално подпомагане за компенсиране цените на дървата ще трябва да се търсят пари не от горовладелците, а от социалното министерство.