Излезе четвъртата книга от поредицата за Кристиан Таков
Издателство "Сиби" обяви излизането на четвърта книга от поредицата, посветена на значимия юрист, интелектуалец и будител Кристиан Таков (1965 - 2017). В "Световете на Кристиан" са публикувани спомени от негови близки, приятели и съмишленици, както и авторски фотографии.
Другите три книги бяха публикувани през 2018 и 2019 г. - "Гражданско право. Правни научни изследвания", "Истина и справедливост" и "Кристали".
"Първата част на "Световете на Кристиан" е свидетелство за влиянието, което Кристиан оказва на хората около себе си; документ за това как неговата интелектуална сила и стремеж към справедливост се съчетават с доблест в личното и общественото пространство, неподражаем стил на живеене и вродена деликатност. Тази негова харизма увлича околните в гравитационното му поле и те, обикаляйки край него, ни представят своите различни зрителни ъгли към една удивителна личност", се казва в анотацията на книга.
В нея са публикувани текстове от Роси Михова, Стефан Кючуков, Стефан Тафров, Христо Иванов, Цветанка Ризова, Цветелина Байрактарова, Галя Такова, Нели Огнянова, Деян Кюранов, Венелин Ганев и др.
Във втората част на изданието са отпечатани авторски фотографии на Таков. "Подбраните образи са илюстрация на неговия артистизъм и страст към детайла, което носи философия и послание. Те някак неусетно ни приобщават и към високата естетика на неговия дух", казват от "Сиби".
Кристиан Таков е юрист и университетски преподавател, доцент по гражданско, семейно и търговско право в Юридическия факултет на Софийския университет и в Юридическия факултет на Великотърновския университет.От 2012 до 2017 г. е съветник на президента Росен Плевнелиев по правни въпроси. Специализира в Хамбургския университет (1994 - 1995.) и в университета "Виадрина" във Франкфурт на Одер (1998) по право на капиталовите пазари и в Института "Макс Планк", Хамбург. Носител е на Хумболтова стипендия в Института "Макс Планк" (2004 - 2006). Таков е един от основателите на политическа партия "Да, България!".
Из сборника "Световете на Кристиан"
Венелин Й. Ганев - "Спомен за Кристиан Таков"
Да си спомняш за Кристиан означава постоянно да дописваш един несвършващ списък: списък на нещата, с които те е впечатлил. Естеството на човешкото общуване е такова, че обикновено сме готови да обсъждаме отделни черти на хората, които срещаме, но рядко се чувстваме компетентни да отсъдим, че зад тези отделни черти се възвисяват някаква цялостност и завършеност.
За Кристиан важи точно обратното: всички могат и искат да говорят за неговата цялостност и завършеност като личност, за "всичкостта" от добродетели, която той олицетворява. Но съвкупността от отделни черти на тази личност едва ли някой е виждал.
Тези, които го смятат за ерудиран интелектуалец, вероятно не знаят, че можеше да цитира по памет цели разкази на Чудомир, най-неинтелектуалният автор в историята на българската литература. Тези, които го смятат за блестящ юрист, вероятно не знаят, че обичаше да обяснява къде в София може да се сдобиеш с възможно най-шарените чорапи.
Тези, които го помнят като великолепен оратор, вероятно не знаят, че беше запален колоездач. Тези, които го възприемат като жрец на справедливостта, вероятно не знаят, че беше изтънчен познавач на домашни ракии.
Умееше да обясни защо на Хегел не трябва да се обръща особено внимание - и защо домати трябва да се купуват от точно определен щанд на "Граф Игнатиев": в противен случай ще се лишиш от трансцендентното познание за същността на домат-lichkeit.
С охота обдумваше фундаментални въпроси като това колко време трябва да се спи следобед и какви точно меки шапки следва да се носят през зимата. Можеше с часове да говори и за фотография, и за латинска граматика. Информираше ни какви мастила и специални хартии къде могат да се купят във Виена и какво се случва, като влезеш в скъп магазин в Швейцария и заявиш желание да си купиш писалката Montblanc LeGrand.
Обсъждаше как Свети Павел е трябвало да формулира теологията си, за да не се интерпретират думите му като смъртна присъда за всички хомосексуалисти. Знаеше и защо Верди е велик, и как да се използва методологията на Макс Вебер. Учудваше се, че не знам наизуст любимите му параграфи от "Добрия войник Швейк", както и кога точно Гьоте е бил в Италия.
С други думи, беше човек с табиети - както повечето от нас. Но при него тези табиети бяха свързани с осмислени принципи за това как да се живее, като се минимализират разочарованията на всекидневието. И в крайна сметка табиетите и принципите се подреждаха в някаква уникална съвкупност от много различни, но хармонично съчетаващи се елементи.
