Основният проблем на Европейския съюз днес са дворовете - по-точно отсъствието им в близкото минало. Онези съвсем обикновени градски дворове, в които се чуваше заплашителното "Ей, имаш ли 20 копейки?" "Сега ще погледна, само не ме удряй!" е грешен отговор. Единственото правилно (дори и да си очилат библиофил и със сигурност да си готов да "изтръскаш всичко от джобовете") е: "Ами, ела си ги вземи, рискувай да ти счупя главата!"

Защото дворовете и военните части на комунистическото минало изграждаха нравите в зоната на ГУЛаг и те се преляха в окупираната Централна Европа и балтийските страни. Само тези, които знаят как точно да изберат правилния отговор на въпроса за 20 копейки/злоти/евро, знаят какво да правят сега, когато Александър Лукашенко и стоящият зад него Владимир Путин започнаха истинска война срещу Европейския съюз и НАТО с помощта на хиляди хора - привлечени главно от Близкия изток.

Полските и литовските граничари, техните командири и политически лидери разбират отлично правилата от дворовете, по които играят диктаторът от Минск и московските му покровители. Те застават пред тълпа, скандираща "Германия!" - защото именно дотам повечето от докараните със специални полети от Ирак искат да пробият. Парадокс: поляци и литовци всъщност защитават границата на Германия - страна, чието ръководство (заедно с ръководството на Европейския съюз), меко казано, не подкрепя сегашното консервативно полско правителство. Варшава може да каже в духа на унгарския премиер Виктор Орбан: "Ще отворим коридор към германската граница и вие ще разберете кой е бежанец и кой икономически мигрант." Но те стоят непоклатими.

Въпросът е кой в тази ситуация проявява вечно неуловимата "европейска солидарност".

Целта на миграционната спецоперация на Лукашенко и Путин, която започна през лятото, е да принуди Брюксел да започне преки преговори с Минск за прекратяване на беззаконието на границата с Полша, Литва и Латвия в замяна на премахване на част от санкциите. Защото Путин не може да си позволи да остави основния си съюзник в беда: това е въпрос на неговия личен престиж и политическо бъдеще.

Резервен вариант е Урсула фон дер Лайен и Шарл Мишел да се обадят в Кремъл и със сълзи да помолят Путин да укроти беларуския автократ. Разбира се, в замяна на нещо, което би символизирало признаването на Беларус от страна на владетеля: връщането на посланиците на страните от ЕС в Минск, възстановяването на въздушните комуникации с Минск. Или може би не съвсем символично - например отмяната на някои от икономическите санкции от беларуския режим.

И когато по границите на Беларус и ЕС цари мълчание, Владимир Владимирович може да каже на Урсула Ернестовна и Чарлз Лудвигович: "Вижте, кой всъщност е гарантът за мир и стабилност в Европа? Сега, моля, обадете се на Владимир Александрович Зеленски в Киев (защото как можем без украинската тема?) и му обяснете това. И също така забравете - поне временно - името на Навални."

Но обаждане от Брюксел няма да има. Сергей Лавров е принуден да обяснява на ЕС в прав текст какво трябва да се направи - да се "помогне" на Лукашенко по същия начин, по който помогнаха на турския президент Реджеп Тайип Ердоган през 2015 г. Тоест просто да започнем преговори с него за размера на обезщетението за "заселването на бежанците" - за което на Лукашенко, разбира се, не му пука.

Министърът си губи времето. Ердоган със сигурност не е светец. Но той не събра бежанци от целия Близък изток със специални полети до Истанбул, за да ги подкара след това с палки през границата и да поиска откуп. Той се възползва от момента, в който руските ВВС и силите на Башар Асад започнаха офанзива срещу противниците на сирийския режим, и припомни ключовата роля на Турция като врата към Европа. Анкара направи пари от това, едва ли някой може да спори, но няма нужда да сравняваме Ердоган с беларуската диктатура, която вече година е под санкции.

Такъв откровен опит за удар по една от най-болезнените и уязвими точки от вътрешната и външната политика на ЕС принуждава Берлин, Варшава и Вилнюс да действат заедно. Ръководителят на Министерството на вътрешните работи на Федерална република Германия Хорст Зеехофер обеща бързо да изпрати подкрепления от германската полиция към полско-белоруската граница. А Литва въведе извънредно положение в граничните райони.

Точно като газовото изнудване разиграването на номера с мигрантите може в дългосрочен план да се излезе през носа на Москва и нейната беларуска клиентела. Досега Съветът на ЕС се ограничаваше до спиране на издаването на визи на белоруски служители по опростена схема. Това очевидно е неадекватен отговор на драматичната ситуация в Полша, Литва и Латвия. Европейският съюз все още не върви към масова ескалация. Решенията в Брюксел се вземат с консенсус, така че често са доста беззъби.

Това означава само едно - Путин и Лукашенко ще продължат "миграционната война" с ЕС. Докато не се случи онова очаквано позвъняване от Фон дер Лайен и Мишел в Кремъл. И докато целият Европейски сюз - от Порту до Нарва и от Гьотеборг до Месина - не възприеме логиката на отношенията от двора.