Първата официално одобрена предистория на легендарния Мечо Пух излиза на български, съобщи издателство "Сиела". "Мечо Пух: Имало едно мече" е дело на детската писателка Джейн Риърдън и е написана по случай 95-годишнината от публикуването на класическата творба на Алън Милн. В книгата са включени 10 нови разказа за Мечо Пух, базирани на истинското детство на Кристофър Робин - синът на Алън Милн .

Джейн Риърдън е популярна английска писателка. На български е известна с поредицата си от римувани приказки за деца (издателство "Фют"). Илюстрациите са на Марк Бърджес, които са вдъхновени от оригиналните рисунки на Ърнест Шепард, а авторката се придържа към стила в "Мечо Пух" и "Къщичката в къта на Пух".

На английски "Мечо Пух: Имало едно мече" излезе в края на септември тази година, българският превод е на поетесата Мария Донева.

Книгите на на Милн са едни от най-четените в света. Приключенията на Мечо Пух, Прасчо, Йори, Тигър, Кенга, Зайо и Бухал са изключително забавни и поучителни, любими на малки и големи. След смъртта Милн през 1956 г. правата на книгите са взети от компанията "Дисни", която създава няколко филма и множество артикули, свързани с героите.

ПЪРВА ГЛАВА,

НЕ МНОГО ДАЛЕЧ ОТТУК ИМА ЕДНА ГОРА. Вие сигурно сте били там. Тя е от онзи вид Гори с дървета, зад които да се криеш, с пръчки, които да извиваш и да кършиш, с потоци, в които да си мокриш пръстите на краката, и със стръмнини, по които да се търкулваш или да тичаш надолу. В тази Гора двама приятели поседнаха на едно място, огряно от слънцето.

- На небето няма нито един облак - рече Кристофър Робин, като се облегна назад, докато мечето Пух (Мечо Пух за другите и просто Пух за вас и мен) се тревожеше дали облаците не са изпопадали долу.

- Чудя се къде ли са - каза замислено Пух.

- Кой? - попита Кристофър Робин.

- Облаците - отвърна Пух.

- О - каза Кристофър Робин сънливо. Това беше Много Добър Въпрос, като се знае, че месецът беше април и денят бе вторник или може би сряда, и наистина би трябвало да има априлски дъждове. Вместо това над тях светеше лазурносиньо небе, което се простираше от Влажното Място до пътя към Северния полюс, без ни най-малко облаче, което да го смути, даже без нито едно от онези срамежливите и прозрачни, които все не са съвсем сигурни дали да останат, или да си ходят.

Кристофър Робин и Пух правеха точно онова, което най-много им харесваше да правят. То изобщо не беше нещо много, но те го правеха заедно и това го превръщаше в Нещо За Правене. Това приятно чувство за нищоправене караше Пух да си затананика.

Днешното тананикане се получи такова:

Тук Пух се поразколеба, защото никога не се беше замислял за разликите между пролетта и есента и коя от двете точно се промушва преди зимата, и коя идва веднага след нея. Той се опита да си изясни тази бъркотия, но те, точно както и вторник, и сряда, все си разменят местата, когато човек не гледа към тях. Кристофър Робин не го поправи, така че той прие, че ги е казал правилно, и продължи нататък:

Пух не успя да довърши, защото нещо се приземи съвсем близо до него.

- Здравей, Тигре! - каза Кристофър Робин, като помагаше на Пух да се изправи и го изтупваше.

- Тигрите обичат игри - каза Тигър с широка усмивка. - Каква игра е тази?

- Не е игра - отвърна Пух малко потиснато.

- Или поне не беше. Това беше тананикане.

- О - рече Тигър, като не успяваше да си спомни дали тананикането е нещо за ядене, или нещо, върху което може да се седне.

- Тигрите и това обичат също.

- Сигурен ли си? - попита Пух. - Защото, когато пристигна в гората, ти каза, че обичаш много работи - като мед и не помня още какво. Но не хареса нито едно от тях.

И забавното е, че когато Пух каза думата "пристигна", цял куп приятели се появиха.

Само като го каза, и някак изведнъж Прасчо вече беше там, и Бухал, а също и Кенга, и малкият Ру, и разбира се, Зайо, а където е Зайо, много ясно, че там ще са и цял куп негови приятели и роднини. Внезапно се събра цяла тълпа. Дори Йори, който често липсваше, не липсваше.

- Бях забравил всичко онова около пристигането - каза Тигър, като се позамисли малко.

- Забавно си беше. Тигрите обичат да пристигат. Когато аз дойдох, имаше много "здрастита" и нови приятели, на които да покажа как се подскача, в смисъл - да се запознаем - поправи се той и после развълнувано попита:

- А ти как пристигна, Кристофър Робин?

- В Гората ли? - попита Кристофър Робин, леко изненадан от въпроса.

- О, аз винаги съм си бил тук.

Като чу това, Зайо отстъпи назад.

- Но нали би трябвало да има нещо Преди Винаги? - попита той на свой ред.

- Винаги има Преди.

Кристофър Робин не мислеше, че е имало такова нещо, не и за него, във всеки случай.

- "Преди" е нещо истинско - заяви Бухал сериозно, - и не бива да се бърка с "някога си" и с "едно време". Един вид, така да се каже, "Преди" е Фактически Реалното. Ти трябва да научиш за своето "Преди", Кристофър Робин, и после да ни кажеш за него и на нас.

- О, нещо като история! - изписка Ру, силно развълнуван.

Кенга гордо го погледна.

- Да, Ру, миличък, ти обичаш историите, нали? Не всеки би могъл да седне така кротко и да слуша толкова дълго - каза тя на останалите.

- Е, още на другия ден...

Но те вече бяха спрели да я слушат.

Тигър изглеждаше разтревожен. А тревогата му беше, че в това "Преди" на Кристофър Робин би могло да няма никакви тигри.

- Харесвам сегашната история най-много - каза той, - защото и аз участвам в нея. - Но това не е история - каза Кристофър Робин, като се разсмя. - Няма как да ви я разкажа, защото нищо особено не се е случило.

- О - възкликна Тигър и малко се разочарова, но това не продължи дълго, защото на тигрите винаги им идват блестящи идеи.

- Ако направя така, че нещо да се случи, тогава ще стане история - заключи той.

Другите зачакаха с известно притеснение. Като цяло, когато Тигър беше наоколо, нещата се случваха - независимо дали искаш, или не. Но след като мина доста време, без да се случи нищо, приятелите се върнаха към наблюдаването на ясносиньото небе, а Пух се опитваше да си спомни докъде беше стигнал със своето тананикане.

- Мразя да бъда този, който разваля настроението - каза Йори, нарушавайки тишината.

- Но Тигър изчезна преди Известно Време. Което не му е присъщо. Поне според моя опит - въздъхна той, - Тигър е ВИНАГИ тук. Такъв си е той. Но Тук или Там, във всеки случай, е ВИНАГИ ШУМЕН.

Думите на Йори "винаги шумен" сами по себе си не бяха много тихи и неколцина от по-дребните приятели и роднини нервно подскочиха, когато той ги каза.

- Така да се каже - продължи Йори, - тишината ме кара да се чудя къде ли е той.

Кристофър Робин беше силно впечатлен от тази реч. Той знаеше, че Йори и Тигър невинаги са били най-добри приятели. И като се има предвид онзи случай с мокренето в реката, от който Йори така и не се възстанови напълно...

- Йори - рече Кристофър Робин със сериозен глас, - ти каза Нещо Много Мило.

При тези думи Йори склони глава и ако някой беше надникнал в дългите му клюмнали уши, щеше да забележи една лека руменина.

- Тигър е твърде кротък твърде дълго. Трябва да го намерим!

И така, те потеглиха.