Иван Станчов: Политиците винаги се възползват от спящото общество
Вчера на 92-годишна възраст почина дипломатът и филантроп Иван Станчов. В негова памет припомняме част от интервю за "Капитал", което Станчов даде през 2012 г. Поводът за интервюто бе участието му в протестите срещу опита на Общинския съвет във Варна да разреши строителството в Приморския парк на града (Морската градина). Погледът на Станчов към историята на прехода в България, започнал през 1989 г., и състоянието на гражданското общество през този период продължава да е актуален и днес.
С Иван Станчов разговаря Спас Спасов.
Ние сякаш не ценим свободата си, не я разбираме и не се научихме да я използваме, за да живеем по-достойно!
Не знам откъде идва това. Аз много ценя своята свобода. Моето семейство беше изгонено от България, когато тук дойдоха немците. След това не можахме да се върнем. Баща ми се помина далеч от дома, а аз съм щастлив, че не само можах да се върна, но и да работя за България като шести поред дипломат в моето семейство. Дали съм бил добър дипломат - това е нещо, което трябва да решат други хора.
Казахте, че преди 25 години хората не са реагирали? Какво трябваше да се случи тогава?
Тогава трябваше да се случи това, което се случва сега! Спокойно, без битки трябваше да кажем: "Не! Ние сме тук и имаме права! Всеки гражданин има право да говори!"
Вярно, че през 1990, 1991, 1992 г. всеки можеше да каже всичко, което реши. Но когато си много млад, буен и емоционален, реакциите ти, добрите ти намерения твърде често имат негативен ефект, съвсем различен от този, който си искал да постигнеш. Това казах и вчера на хората по време на протеста във Варна: Трябва да говорим ясно, за да кажем истината! Само тогава можем да спечелим!
Какво толкова се случи у нас, та качеството на политиците и политиката се срина така главоломно?
Аз мога да изброя много политици, които са били големи българи. В момента обаче има тенденция в България всеки да иска да е първи. В момента изживяваме втори преходен период. Хора с възможности се отказаха от политиката и това е жалко. Уплашиха се може би от публичността в България, от възможността да бъдат оклеветени, омаскарени.
Откъде да чакаме промяната?
Вероятно пак от улицата! Гражданите трябва да останат там, докато не получат това, което искат. Загубихме много време в години на т.нар. преход, в които бяхме по-наивни, отколкото можехме да си позволим. Сега обаче се оказва, че неусетно с годините са се изпарили както напразните надежди, така и наивността. И започнахме да се питаме какво става? Какво става. Някак си тръгнахме нелепо!
Вие сте човек, който не би трябвало да има илюзии, да бъде наивен. Защо си го позволихте?
Защо... Знам ли... Защото, когато много силно и емоционално искаш нещо, явно не можеш да разсъждаваш разумно. Не знам.. Това отговор ли е?
Възможна ли е етика в политиката?
Разбира се! Аз съм живял в много страни, където невинаги хората са етични, но ако някой си го позволи - за това има наказание. Аз съм живял във Франция, във Великобритания, в САЩ, в Бразилия. Навсякъде, във всички страни, в които съм живял, нерядко съм бил свидетел на това как познати лица, известни политици са свършвали в затвора. Част от нашия проблем, от проблема на българските граждани е, че ние не вярваме в наказанието. Ние не наказваме хора, които убиват! Как тогава да вярваме, че могат да бъдат наказани хора заради това, че са били неетични към гражданите?
Изглежда така, сякаш у нас правилата се създават, за да обслужват лични интереси. А това означава, че за да защитим интересите на обществото си, трябва да нарушаваме правилата? Това не е ли парадокс?
Има такова нещо! И точно по тази причина твърдя, че трябва да има реакция от страна на гражданите. Ако я няма, тези, които създават правилата, ще продължат да го правят безконтролно и безнаказано. Ето, тук отново можем да си говорим за етиката в политиката. Ако тя липсва, хората с власт винаги ще се възползват от факта на спящото общество.
Излиза, че живеем във време, в което цинизмът е по-успешен като поведение от оптимизма. Докъде ще ни доведе това?
На хората вече им писна! Видяха, че оптимизмът не им носи нищо. Затова тръгнаха за Испания, за САЩ... Записват децата си в университетите в Америка или в Англия. Но това всъщност е наказание. Наказание за България и за нашата политика.
Цялото интервю с Иван Станчов можете да прочетете - тук.