Сценична версия и постановка: Юрий Дачев
Сценография и костюми: Радина Близнакова
Композитор: Асен Аврамов
Превод от френски език: Светлана Панчева
Асистент-режисьор: Меглена Димитрова
Фотограф: Божидар Марков
Художник на плаката и програмата: Янина Петрова
В ролите: ЕМАНУЕЛА ШКОДРЕВА, ВЕЛИСЛАВ ПАВЛОВ, ХРИСТО ЧЕШМЕДЖИЕВ, ВЯРА ТАБАКОВА, ВИКТОРИЯ КОЛЕВА, ЕВА ДАНАИЛОВА, НЕНЧО КОСТОВ, ХРИСТО ТЕРЗИЕВ
За постановката
Не помня кога заобичах написаното от Саган. В годините на читателското ми порастване тя вече беше "звезда от времето на татко". Романите й ми се струваха сантиментални, леко банални и трудни за различаване един от друг. Все пак - никога скучни. Недоумявах обаче какво е скандалното на "Добър ден, тъга", по-интересно ми се струваше онова, което научавах за живота на самата Саган. Наркотици, хазарт, катастрофи, предизвикателни връзки с мъже и жени, бурни разправии на фестивала в Кан, когато е председател на журитоНа малкото нейни снимки, които се появяваха в нашата преса, все повече се виждаше остаряваща жена с несигурен поглед, напомняща с нещо на уморена птица
Постепенно започнах да откривам колко смелост има у Саган като писател. Тя говори за любовта с простота и неочакваност, които носи самото чувство. За секса - без превземки, но и без излишества, за разделите - без сълзи, но с безпощаден "обзор" на раните. Най-славните сезони на писателската й слава може да са отминали, но Саган остава сред авторите, които ще са наблизо, когато се изправим пред пораженията си. Пред изстиващото лято и самотата, които идват след тях.
Не помня кога заобичах написаното от Саган, но знам защо. Заради умението да ни поведе в изкуството да поздравяваме тъгата. При това с усмивка. Почти.
Юрий Дачев
