Дронове, сензори и камери: Военните технологии навлизат по границите на ЕС
Наблюдавани от въздуха, разпитвани с ИИ детектори на лъжата и подлагани на въздействието на звукови оръдия - ЕС инвестира все повече в технологии за проследяване и държане на разстояние от границите на бежанците. Това пише британският в. "Гардиън" в разследване за методите, използвани от ЕС за охрана на външните му граници, озаглавено "Крепост Европа: милионите, похарчени за военни технологии за откриване на бежанци".
Технологиите са купувани от европейската гранична агенция "Фронтекс" или с европейски фондове от държавите по периферията на съюза. "Гардиън" пише, че за тях се използват не само фондовете за границите и за вътрешна сигурност, но и програми за иновации като "Хоризонт 2020".
Бежанци и мигранти, които се опитват да влязат в ЕС по суша или море, се наблюдават от въздуха. Граничарите използват дронове и хеликоптери на Балканите, а Гърция има и дирижабли на границата си с Турция. Най-скъпият инструмент обаче е дронът "Херон". "Фронтекс" възложи договор от 100 млн. евро миналата година за дроновете "Херон" и "Хермес", произведени от израелски оръжейни компании, като и двата са били използвани от израелските военни в ивицата Газа. Дроновете са способни да летят повече от 30 часа и на височина от 10 хил. метра и да предават в реално време картина към централата на "Фронтекс" във Варшава. Мисиите им започват предимно от Малта, като се фокусират върху либийската зона за търсене и спасяване, пише "Гардиън".
На земята наблюдението се води от сензори и специализирани камери, които граничните власти в цяла Европа използват, за да проследяват движението и да намират укриващи се хора. Те включват мобилни радари и термокамери, монтирани на превозни средства, както и детектори за сърдечен ритъм и CO2 монитори за откриване на хора, скрити в превозните средства. "Гардиън" пише, че Гърция разполага с термокамери и сензори по сухопътната си граница с Турция. Оперативен център за наблюдение на каналите, по които минават мигрантите, има и в Неа Виса, близо до мястото, където се събират гръцката, турската и българската граница. По същия участък през юни Гърция разположи монтирано в превозно средство звуково оръдие, което изстрелва звук със сила до 162 децибела, за да принуди хората да се върнат.
Станала обект на миграционен натиск от Беларус, Полша следва опита на Гърция и през октомври нейният парламент одобри изграждането на стена от бодлива тел за 350 млн. евро, която ще се простира по протежение на половината граница и ще се извиси на височина до 5.5 метра. Тя ще бъде оборудвана с детектори за движение и термокамери.
През септември Гърция откри бежански лагер на остров Самос, който беше описан като наподобяващ затвор. Съоръжението за 38 млн. евро за 3000 търсещи убежище има ограда с бодлива тел и видеонаблюдение за проследяване на движението. Достъпът се контролира чрез пръстови отпечатъци, турникети и рентгени. Частна охранителна фирма и 50 униформени следят за сигурността на лагера. Той е първият от петте, които Гърция е планирала. Други два бяха открити през ноември.
В същото време Гърция откри нов център за наблюдение на Самос, който може да следи данните от 35 бежански лагера в страната, като според властите "интелигентният" софтуер помага да се предупреди при възникване на извънредна ситуация.
"Гардиън" пише, че ЕС е похарчил 4.5 млн. евро за продължило три години изпитване на детектори на лъжата, използващи изкуствен интелект в Гърция, Унгария и Латвия. Машината сканира израженията на лицата на бежанците и мигрантите, докато отговарят на въпроси, които тя им поставя, и преценява дали те казват истината. След това информацията се предава на граничен служител. Последният опит с технологията, приключил в края на 2019 г., беше приветстван от ЕС като успешен, но според експертите той не е достатъчно надежден. Те смятат, че "микроизразите", анализирани от софтуера, не могат да се използват надеждно, за да се прецени дали някой лъже. Софтуерът е предмет на съдебно дело, водено от евродепутата Патрик Брейер пред Европейския съд в Люксембург с аргумента, че трябва да има повече обществен контрол върху подобни технологии. Решението се очаква на 15 декември.
