Новият кабинет и е-управлението: първата цел е лична карта с чип до лятото

До шест месеца да започне да се издава лична карта с електронна идентификация в чип - това е записано във финален официален текст по политиката на новия кабинет за електронното правителство. За изпълнението на приоритетите ще отговаря ново министерство, начело на което застава Божидар Божанов от "Демократична България".
"Дневник" публикува пълния текст на споразумението в частта за електронно споразумение и сроковете за изпълнение на поставените цели.
Какво пише в коалиционното споразумение и какви са приоритетите в другите области четете тук.
Как минаха преговорите за програмата в тази сфера - тук
Приложение 8: Електронно правителство
1. Визия
- 1.1 Политически ангажимент на ниво министър-председател за работещо електронно управление:
- 1.2 Електронното управление трябва да има за цел: сигурност, защита, удобство, бързина и ефективност за граждани и администрация; прозрачност, проследимост и контрол; по-добро управление, оптимизиране на процеси и създаване на по-добри политики с помощта на съвременни дигитални технологии и анализ на детайлни данни.
- 1.3 Да се промени цялостно начинът на работа по изграждане на електронното управление. Преди да се дигитализират процеси, трябва да се оптимизират.
- 1.4 Всички регистри да бъдат в електронен вид спрямо съвременните стандарти. Ангажимент към отваряне на всички публични данни.
- 1.5 Всички услуги да бъдат достъпни за заявяване и по електронен път.
- 1.6 Оптимизация на разходите за информационни и комуникационни технологии и разработка на софтуерни проекти в администрацията, съобразно ясни и прозрачни метрики и пазарни модели.
- 1.7 Задължителна оперативна съвместимост между информационните системи - при всяка нова система съвместимостта да е на първо място.
- 1.8 Сигурна и удобна електронна идентичност като база за електронното управление.
- 1.9 Конфиденциалност, интегритет и наличност на данните.
- 1.10 Клиентски-ориентиран подход. Удобство за гражданите. Да поставим ползвателя на първо място.
- 1.11 Да предоставим защитени, сигурни и качествени услуги на гражданите. Сигурност и защита на всички регистри от данни и информационни системи.
2 Мерки
2.1 Сигурна електронна идентификация:
- 2.1.1 Да бъде в личната карта.
- 2.1.2 Да може да бъде и на други носители, като смартфон.
- 2.1.3 До 6 месеца да започне да се издава лична карта с електронна идентификация в чип.
- 2.1.4 Интегрираност с електронен подпис.
2.2 България да участва активно в обсъждането на европейската eIDAS идентификация.
2.3 Отпадане на най-често използваните удостоверения и замяната им с вътрешно административни електронни услуги.
- 2.3.1. 20 от най-използваните удостоверителни услуги да бъдат превърнати във вътрешно административни електронни услуги в рамките на 6 месеца.
2.4 Създаване, надграждане и доизграждане на ключови централизирани системи и
регистри, включително и промени в нормативната уредба, където е необходимо:
- 2.4.1 Гражданска регистрация;
- 2.4.2 Адресен регистър;
- 2.4.3 Пълен електронен кадастър;
- 2.4.4 НЗИС;
- 2.4.5 Административнонаказателна дейност;
- 2.4.6 Единна точка за електронно подаване на ГФО;
- 2.4.7 Регистър МПС;
- 2.4.8 ЕОРИ (към Агенция "Митници");
- 2.4.9 Електронно кандидатстване за държавни субсидии;
2.5 Събиране на данни и информация в информационни системи в 6 ключови области (ако е необходимо и в нови регистри):
- 2.5.1 Поземлена собственост;
- 2.5.2 Селско стопанство: единна информационна система за пазарите на селскостопанската продукция;
- 2.5.3 Заетост: национална електронна система по заетостта;
- 2.5.4 Данъчна система;
- 2.5.5 Система на здравеопазването;
- 2.5.6 Система на образованието;
2.6 Извършване на преглед на функциите, ефективността и работата на Информационно обслужване в рамките на 3 месеца. Анализ и решение дали ИО следва да има функции само за проектен мениджмънт на дигитални проекти, дали ще бъде системен интегратор или ще прави и развойна дейност. Ако има нужда, да се създадат изнесени звена за управление на проекти в административни структури.
2.7 Административно решение за адекватно заплащане на IT кадрите в държавната администрация до 3 месеца, на база анализ на нуждите и оценка на идентифицираните проекти за изпълнение в бъдеще.
2.8 Централизирано закупуване на лицензи и хардуер през системния интегратор с ясен и кратък времеви хоризонт за всяка поръчка. Ясни и прозрачни метрики за оценка на изпълнение на поръчките. Интегриране на добри корпоративни практики за подобни поръчки.
2.9 Надграждане на държавния облак:
- 2.9.1 Прехвърляне на съществуващи информационни системи към държавния облак въз основа на рисков анализ и определени приоритети;
- 2.9.2 Разширяване функциите на държавния облак като инфраструктура като услуга (IaaS), разширяване на каталозите на услуги и системи;
- 2.9.3 Надграждане на системи за сигурност и защита: Disaster Recovery Plan, Backup, Непрекъсваемост и др.;
2.10 Създаване на системата за "Регистър като услуга" и мигриране на всички съществуващи хартиени или неотговарящи на съвременните изисквания регистри към него.
2.11 Анализ на ползите от създаването на регистрова агенция.
2.12 Скалиране на пилотната система за заявяване на общински електронни услуги в повече общини.
2.13 Надграждане на ключови системи с интерфейси за отворени данни, в реално време, на ниво индивидуални записи. Изграждането на всички следващи системи да покрива тези изисквания. Приоритет върху:
- 2.13.1 ЦАИС-ЕОП;
- 2.13.2 СЕБРА;
- 2.13.3 Търговски регистър;
- 2.13.4 Регистър на МПС;
- 2.13.5 ЦКР;
- 2.13.6 Система за качеството на атмосферния въздух;
- 2.14 Дигитализация и оптимизация на ключови процеси до края на 2022:
- 2.14.1 Вписване на имотна партида;
- 2.14.2 Регистрация на МПС;
- 2.14.3 Заявяване и получаване на БДС;
- 2.14.4 Издаване и съгласуване на строителни разрешения;
- 2.15 Подобряване на оперативната съвместимост и обмен на информация между различните системи. Създаване на ресурси за установяване и поддържане на семантична оперативна съвместимост в средата на е-Управление, единна правна рамка, единна рамка за сигурност.
2.16 Повишаване на нивото на информационната сигурност. Стратегическо планиране и политики за киберсигурност. Стандартизация на информационната сигурност. Повишаване на капацитета и обмена на данни между институциите (threat intelligence). Преглед на съществуващите системи и инструменти за информационна сигурност във всички административни звена.
2.17 Заявяване на всички административни услуги по електронен път (включително по и-мейл и форма, където няма електронна услуга). Санкциониране на администрациите, които не са въвели заявяването на административни услуги по електронен път в период от 6 месеца.
2.18 Законодателна инициатива за отпадане на всички печати и сканирани документи. Санкциониране на администрациите, които изискват печати.
2.19 Анализ за отпадане на задължението за медицински картони, трудови книжки, стикери и други хартиени носители на информация и замяната им с централизирани регистри - в срок до 31 март 2022 г.
2.20 Комуникационна стратегия за ползите и начина на използване на електронни услуги към гражданите. Разяснителни кампании към партньорите по изпълнение на дейности и услуги.
2.21 Изчистване на законодателната рамка, където тя създава противоречия, възпрепятстващи дигитализация в администрацията.
2.22 Мониторинг, контрол и санкции за прилагането на методики, правила и стандарти за управление на информационни системи и регистри.
2.23 Разширяване капацитета на отговорната за е-управлението администрация в посока осигуряване на качествен контрол, изработване и налагане на политики.
- 2.23.1 Засилен предварителен контрол по координация на проекти, целесъобразност спрямо стратегически цели, съвместимост на техническите задания със стандарти и методики;
- 2.23.2 Засилен контрол на качеството по време на разработването и последващ контрол при приемане за софтуерните проекти, включително спазване на нормативните изисквания за разработка с отворен код;
2.24 Да се създаде Министерство на дигитализацията и администрацията, което да обединява:
- 2.24.1 Държавна агенция електронно управление;
- 2.24.2 Политики от Министерство на транспорта и информационни технологии, ресор Информационни технологии;
- 2.24.3 Института за публична администрация;
- 2.24.4 Центровете за споделени услуги;
- 2.24.5 Дирекция Модернизация на администрацията в Министерски съвет;
- 2.24.6 Единния системен интегратор;
- 2.24.7 Български пощи като центрове за комплексно административно обслужване;
- 2.24.8 Ключови регистри;
2.25 Синхронизиране на пътните карти на електронното управление.
2.26 Пълно въвеждане на електронните обществени поръчки с максимален детайл на структурните данни.
2.27 Изграждане на технологична възможност и инфраструктура за дистанционно електронно гласуване до края на 2023 г.
2.28 Преглед на съществуващия софтуер и процеси за допълнителна автоматизация и възможност за използване на изкуствен интелект. Приоритетно да се разгледат системите на Спешна помощ и МВР, и оценка на въздействието на законодателството, на база съществуващите данни с цел намаляване на рисковия фактор в събития с най-тежко социално значение.
2.29 Събиране и организиране на повече данни за средата в области на правене на политика и поетапно внедряване на софтуерни модели за анализ на данни и изработване на политики, базирани на данни.
2.30 Подобряване на дигиталните инструменти за гражданско включване. Улесняване достъпа до обществена информация, вкл. чрез разширяване на обхвата и технически подобрения.
2.31 Създаване на центрове за споделени услуги за ИКТ, ОП, Финанси, ЧР, Транспорт, Охрана, Управление на собствеността.
2.32 Въвеждане на централизиран подбор на държавни служители чрез стандартизирани тестове по модела
на Европейската комисия.
2.33 Въвеждане на единна система от длъжностни характеристики.
2.34 Въвеждане на единна система за атестиране на неспециализираната администрация.
2.35 Създаване на one-stop-shops (единни центрове за комплексно административно обслужване) в "Български пощи".
2.36 Преглед на държавните такси с оглед да са разходопокривни, а не приход. Особен фокус върху таксите за електронните услуги.
2.37 Повишаване нивото на технически и дигитални умения на служителите в държавната администрация чрез продължаващи обучения, както и качествени тестове при подбор.
2.38 Развиване на дигитални системи за целеполагане в администрацията, обвързаност със стратегическите цели, направени разходи по мерки и измерване на ефекта чрез измерими индикатори (KPI/OKR). Подобрена вътрешна ефективност и производителност и възможност за анализ на ефективността на мерките за постигане на стратегически цели.
2.39 Непрекъснато надграждане на съществуващия инструментариум в администрацията.
2.40 Вписване на процесите за публичните услуги в публичен регистър.
2.41 Да има планове за непрекъсваемост на дейността в определени ведомства.
2.42 Дигитализация на архивите от решения на Министерски съвет.
2.43 Намаляване на броя на лицензионните и разрешителни режими.