Босненското външно министерство изрази надежда, че гласуването в скупщината на доминираната от етнически сърби съставна част на Босна Република Сръбска гласува "за" изтегляне от основни институции като армията, данъчните власти и част от съдебната система.

В петък вечерта депутатите подкрепиха стъпката, засилила опасенията от нов конфликт в Босна и Херцеговина. Парламентът гласува "за" прехвърляне на правомощия на централното правителство към Баня Лука, което е в разрез с конституцията (защо - четете тук).

Решението не бе единодушно, а опозицията го бойкотира в знак, че то не се ползва с консенсус в Република Сръбска - едва 49 души гласуваха "за". Това все още не задейства пълното отделяне от институциите; за да е обвързваща резолюцията, тя се нужда от подкрепата на горната камара на парламента в Република Сръбска.

Бившият ѝ президент, а сега член на босненското президентство от сръбска страна, Милорад Додик обяви кампанията в знак както на напрежение със Сараево, така и на отхвърляне на представителя на международната общност в Босна. Особено притеснително е изтеглянето от армията, създаващо риск от създаване на паралелни, етнически сръбски въоръжени сили.

Съветът за прилагане на мира, който отговаря за наблюдение на Дейтънското споразумение (с което дойде краят на войната в Босна), обяви, че "едностранно отделяне" не е възможно.

Повод за тази реакция бе и че в резолюцията се казва "всички закони, наложени от Върховния представител, са противоконституционни". Това включва и оспорвания в Баня Лука закон против отричането на геноцида, наложен от предишния представител Валентин Инцко.

Русия, която изтъква близостта си с Додик и не приема представителя на международната общност, не подписа изявлението.

Самият Додик, който призовава за реформа на дейтънската архитектура, настоява, че не е "за" отцепване на Република Сръбска, но смята, че страната не може да съществува в сегашния си вид и ако това ще продължи, по-добре да се разпадне. Той дори се сравни с бившия британски премиер Дейвид Камерън, опитал да предоговори условията за членството на Великобритания с ЕС, а накрая предизвикал референдум, довел Обединеното кралство до Брекзит след спорна кампания.

Според него действията в парламента са зов за помощ и диалог, който трябва да приключи с нова конституция и референдум, но ако това не се случи, отцепването би било крайна мярка.

Различни западни представители изразиха безпокойство от събитията в Баня Лука. Съединените щати предупредиха, че започват "дипломатическа офанзива" (каквато бе в ход и преди вота), за да избегнат катастрофа в Босна и да издърпат страната "от ръба на пропастта".

Razgovor sa @MiroslavLajcak tokom susreta u Londonu. U fokusu situacija u 🇧🇦 i regiji. Izrazila sam zabrinutost zbog blokade evropskog puta i ugrožavanja Dejtonskog mirovnog sporazuma. Evropska budućnost BiH nema alternativu. Očekujemo snažan odgovor međunarodne zajednice. pic.twitter.com/ElSTRrvx8u

- Bisera Turković (@BiseraTurkovic) December 13, 2021

На свой ред босненският външен министър Бисера Туркович каза, че очаква "силен отговор от международната общност" след тези решения.

Тя бе на регионален форум в Лондон, организиран от британския ѝ колета Лиз Тръс с лидерите от Западните Балкани, но и събрал за пореден път Мирослав Лайчак, някога върховен представител за Босна (днес пратеник на ЕС за Западните Балкани) и Габриел Ескобар, сегашен пратеник на САЩ за Балканите и заместник помощник-държавен секретар. Ескобар бе в Сараево преди седмици, но диалогът с Додик не даде резултат.

Великобритания увеличи в последно време дипломатическите си усилия за Западните Балкани и покрай това назначи ветеран от структурите за сигурност като специален представител за региона. Лондон даде да се разбере, че босненската криза ще се ползва със специално внимание.

В "Туитър" Туркович опита да обвърже сегашната криза и с блокажа на европейския път на Босна и Херцеговина.

Общо изявление на посолствата в Босна също изрази притеснението си, че решението заплашва стабилността на страната и възможностите ѝ за икономическо развитие. Великобритания, Франция, Германия, Италия и делегацията на ЕС сложиха подписите си под него.

В момента ЕС и различни международни организации като МВФ редом със САЩ, Канада и Великобритания, а и Турция (важен партньор на Сараево) обсъждат възможността за санкции срещу хора, рушащи институциите в Босна.