"Личните бележници на Антон Чехов" (откъс)

В рубриката "Четиво" Дневник публикува откъс от "Личните бележници на Антон Чехов" с автор А.П.Чехов, предоставен от Издателство "Кръг"

"Личните бележници на Антон Чехов" - избрани записки на руския класик за първи път в самостоятелен том на български. Изданието дава панорамен поглед върху богатия вътрешен свят на писателя

Искало ли ви се е да влезете в ума на любим писател и да видите как се раждат идеите му? Откъде тръгват героите му, какво го вдъхновява? С "Личните бележници на Антон Чехов" можете да направите тъкмо това - да проследите вълненията на руския класик и не само да научите повече за творческия му процес, но и да откриете истински съкровища сред наглед случайните му записки.

Издателство "Кръг" публикува най-доброто от записките на Антон Чехов в самостоятелна книга за първи път на български. Съставител и преводач на изданието е Денис Коробко (носител на награда от Съюза на преводачите в България за работата си по "Предел на забравата" от Сергей Лебедев - "Кръг", 2020 г.), а в красивата корица и живия вътрешен дизайн читателите ще разпознаят стила на Милена Вълнарова.

"Личните бележници на Антон Чехов" събира най-характерното и ценното от записките на Чехов и дава рядка възможност на читателя да надникне в богатия вътрешен свят на руския писател. "Иван не харесва София, защото мирише на ябълки", "Тя подписваше писмата си като Чайка" или "7 дек. 1901 говорих с Л. Толстой по телефона" - бележниците на Чехов съхраняват мислите на писателя през последните четиринайсет години от живота му - от 1891-ва до 1904-та.

На пръв поглед фрагментарна, тази малка книга предлага цялостен поглед върху живота и мисленето на Антон Павлович и представлява сама по себе си произведение, в което чрез мислите си пред читателя се разкрива главният герой - самият Чехов.

Познавачите на Чехов ще намерят сред страниците фрази, превърнали се в основа на негови творби, но и образи, които не успява да въплъти в завършени текстове преди ранната си смърт. Редица записки са свързани с повестта "Три години". Сред кратките бележки има препратки към "Цариградско грозде", "Йонич", "Душичка", "За любовта". Появяват се герои от "Три сестри" и "Вишнева градина", от множество написани и ненаписани творби.

Усещането, което прочитът на "Личните бележници" оставя, е за общуване със самия Чехов, с разбирането му за света и хората - с цялата интимност, която този задочен разговор позволява. Книгата е подходяща за почитатели на автора, но и за писатели, които искат да разберат как се раждат идеите на значимия руския класик. Тя е ценна и за всеки, който се вълнува от естеството на човешката природа.

Откъс от "Личните бележници на Антон Чехов"

Онова, което изпитваме, когато сме влюбени, е може би нормално състояние. Влюбването показва на човека какъв трябва да бъде. Във Виена пият вино Vöslauer.

5 Vol-au-vent[1]

Старците са лакоми.

Когато той и жена му, в черна рокля, изящна, се сбогуваха преди тръгване със сестра му, смущаваше го [мисълта] и го измъчваше мисълта, че ще се наложи да пътува в едно купе с младата си съпруга.

Киш е вечен студент.

Тя към Ярцев: Вие сте душа човек.

Той си спомни, че през цялото време нито веднъж не е бил в добро настроение.

Изпращаше пари на зетя и след смъртта на сестра си.

Момчетата бяха бичувани в обора.

Опитва се да научи кога ще е стогодишнината на фирмата, за да се постарае да получи дворянство.

Тя се обличаше по московски, учеше в Москва и това му харесваше. Мъжът на сестрата след вечеря: "Всичко на този свят си има край. Да знаете: ако се влюбите, ще страдате, ще грешите, ще се разкайвате, а щом спрете да обичате, всичко това ще свърши". Любовницата на зетя е започнала да побелява. Зетят беше много красив.

Зетят пиеше много малко или не пиеше изобщо.

Той не пропи, а изяде състоянието си.

Киш е от типа добродушни непрокопсаници.

Неспособен на каквото и да било човек. Не изпълнява поръченията както трябва.

Струва му се, че разбира изкуството и древния стил... Той с вид на познавач разглежда картините, а антикварят през това време четка невежеството му, презира го и го одрусва с колкото си пожелае. Същото е и на изложбите, и в магазините... Понякога дълго оглежда картините, графиките, дрънкулките и изведнъж вземе та купи някой боклук, лубочна[2] рамчица и се издаде.

Дълго писмо от брат ми: пише колко е важно здравето, за влиянието на болестите върху психиката, но нито дума за това как е, за Москва. Неприятно усещане.

Костя пиян в Соколники: "Природо, прегърни ме!". Всички бяха на градус, отказаха се от каретата и се отправиха към дома с конската железница. На гувернантката ѝ е поръчано да се грижи за библиотеката. На всяка книга е написала: "Тази книга принадлежи на еди-кой си". Глупава е. Не можеше да обясни на Саша делението.

Киш по време на социален спор.

- Значи, ако не съществуват пари, всички ще пазаруват в дюкяните на вересия ли?

Когато го пращат да купи две места в театъра, той неясно защо наема ложа; когато купува мезета в магазина, моли да му нарежат салама и кашкавала на парченца.

Всяка събота Киш ходи в цирка на Соломонски.

Харесваше му, че годеницата му е набожна, че има категорични възгледи и убеждения. Когато му стана съпруга, тази категоричност вече го възмущаваше.

Зетят ухажва младата му жена. Казва ѝ: Имате нужда от любовник.

В Москва, докато гледаше новите си познати, тя си мислеше: колко са грозни мъжете в Москва!

Зетят: "Да знаете, няма жена, която да не изневерява. Но това не значи нищо. Това не вреди никому".

В купето зетят ѝ казва: "Но от какво се страхувате? Какво ужасно има в това? Нима това ще ви навреди?".

[1] Волован (фр.) - ястие от многолистно тесто. - Бел. ред.

[2] От лубок (рус.) - вид графика, отличаваща се с елементарност и достъпност на образите, първоначално е вид народно творчество. - Бел. прев.