Националният институт за паметници се разширява, за да опази недвижимите ценности
Директорът на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) арх. Петър Петров, който оглави института с амбицията да актуализира непипнатия от 30 години списък на недвижимите културни ценности и начините за опазването им, предлага нова структура на институцията.
В съобщение на пресцентъра на института се отбелязва, че загубата на културни ценност е необратима, защото "на 50-ина експерти е възложена грижата за 40 хил. паметника на културата заедно с хиляди преписки, справки, задания, съгласуване и становища за проекти, доклади и планове годишно за цялата страна".
Основен проблем е липсата на режими на опазване на повече от 18 хиляди недвижими културни ценности, които са декларирани, но нямат окончателен статут, както и регламент за допустимите намеси в тях. По тази причина растат случаите на отменени от съда становища на министъра на културата - на практика тези обекти са незащитени, се отбелязва в съобщението.
Още няколко хиляди обекта все още не са идентифицирани, изучени и защитени от Закона за културното наследство.
"Изучаването и оценката на един обект отнема между 1 и 4 седмици. Определянето на статута на всичките 18 хиляди е възможно, ако 180 архитекти работят без прекъсване в продължение на 5 г. и не се занимават с нищо друго", се казва в съобщението от НИНКН.
В новата структура са предвидени 45 експерти, чиято мисия е да се погрижат първо за най-застрашените, с подкрепата на допълнително привлечени външни специалисти, познаващи местната специфика.
Предложението е екипът на НИНКН да се разшири плавно през следващите 2-3 години до 139 експерти. 108 от тях ще проучват, изследват, документират, оценяват и поддържат националния документален архив и паралелно с това ще се обучават за силно специфичните дейности на института. 31 служители ще поемат администрацията и обслужването на хилядите искания на граждани, предприемачи и институции.
Част от екипа на института ще станат новите регионални отдели на института в Пловдив, Велико Търново, Бургас и Варна.
Териториалните звена бяха закрити преди години по неясни причини, а дейността им - прехвърлена частично на общините, но с ограничени правомощия и липсващ капацитет. Затова критично малобройните експерти на НИНКН в момента са принудени да кръстосват цяла България. В същото време само 10 души - архитекти, археолози, историк и изкуствовед, се занимават с проучване и документиране на обектите от всички епохи - от античността до ХХ век. Заедно с тях работят още 12 експерти, които са ангажирани и с другите дейности на института.
С новата структура НИНКН ще започне мониторинг на обектите от световното и националното недвижимо наследство, издирване и изучаване на културни ценности, събиране на информация за застрашени обекти. Ще бъде създадена и специализирана лаборатория за реставрация и консервация.
Предстои и дигитализиране на огромния архивен фонд и изграждане на информационна система и електронен регистър, които ще облекчат и ще ускорят услугите за граждани.
НИНКН има намерение също така да започне специализирани обучения за архитекти, както и обучение за собственици и инвеститори, за да намалеят проектите в пълно противоречие с правилата за опазване на културното наследство.