Антикорупционната комисия не трябва да може да разследва
Адвокат Александър Кашъмов коментира по БНР плановете на управляващите за новата антикорупционната комисия, която до три месеца би трябвало да бъде разделена, ръководството й сменено, а част от нея да получи разследващи правомощия.
Новата антикорупционна комисия трябва да претърпи промени в посока да има един орган, който да се занимава с конфликта на интереси и корупцията, а друг орган - с отнемането на незаконно придобитото имущество. Тези власти трябва да бъдат разделени като правомощия.
Със сигурност отнемането на незаконно придобито имущество, което в голямата си част минава през организирани престъпни групи, трябва да бъде отделно от проблемите с почтеността на висшите държавни служители.
Промените предполагат широко обсъждане сред експерти и дейци на гражданското общество. Антикорупционната комисия не би следвало да се занимава с разследвания, това е работа на полицията и прокуратурата, така е и в демократичните държави, така е и по нашата конституция.
У нас има достатъчно данни за това какво досега е свършила комисията, но липсват качествен анализ и изводи за нейната работа. Това, че някой е отнел милиони, не ни дава картината дали комисията действа по независим начин срещу организираната престъпност и срещу политическите опоненти. За да се направи такъв анализ, трябва първо самата комисия да го прави. В момента имаме много данни, от които не става ясно има ли смисъл от подобна институция и какво точно е свършила.
Аз съм сигурен, че има и свършена работа, не казвам, че тази комисия не е свършила нищо. Но обществото трябва да знае какво е станало досега, да има прозрачност, а не да се започва с нови комисии, без да се има предвид направеното преди това. Това няма да е за първи път.
Проблемът е конфискацията да не нарушава правата на хората, които са попаднали по политически причини под прожектора на комисията. Как да бъде гарантирана политическата й независимост е общ въпрос в България, защото той важи не само за тази комисия, важи и за други комисии - КЗК, КФН. Те бяха използвани за удари спрямо медиите, които изваждат на показ нередности в управлението. Това минава пред промяна на културата и през такива законодателни промени, които да гарантират една по-добра независимост на членовете.
Има една комисия в България, за която може да се каже, че е независима и работи добре - Комисията по досиетата. Тя е конструирана по много интересен начин - различните политически сили предлагат свои представители от цялата палитра и тя вече години върши добра и качествена дейност. Това е един добър модел, за който през 2006 г. имаше консенсус в парламента и се вижда, че е работещ.
За съжаление останалите независими комисии не работят толкова добре. Антикорупционната е сред най-силно критикуваните. Това минава и през темата личности. Всички говорят за главния прокурор Гешев, но някак като че ли се позабравя, че той е част от един по-широк проблем - неговият предшественик Сотир Цацаров е председател на антикорупционната комисия и тези проблеми в действията, във фигурата, в похвата на главния прокурор ги имаше и по негово време. Да не говорим, че фигурата на главния прокурор и при предходен представител - г-н Филчев, е доказала, че това е от малкото абсолютно необходими промени в конституцията.
Разбирам, че за всяко парламентарно мнозинство е трудно, но това е една абсолютно належаща задача пред мнозинството в парламента. Дали резултатите ще дойдат следващата година или след две години - няма значение. Това е една язва, която 32 години яде българското общество. Това заболяване на властта не може да бъде изрязано, защото прокуратурата е институция, която трябва да съществува, но трябва да бъде така оперирана, че след това да имаме един здрав орган. Иначе болестта ще продължи, независимо кой е на власт. Може да е нещо малко - да се намали мандатът, защото седем години е твърде голям мандат за някого, който държи в ръцете си и хляба, и ножа. Конституцията неслучайно пречи за смяна на главните прокурори, защото утре някой, който работи добре, ще бъде махнат лесно от статуквото.