Уроците от централното планиране изглеждат напълно забравени през 2021 г.
"Дневник" се обръща по традиция в края на всяка година към философи, писатели, политолози, социолози и наблюдатели да оценят 2021 г. и да направят прогнози за 2022 г. Каква беше отиващата си година - година на изборите, година на промяната? Излезе ли от кризата, предизвикана от пандемията? Беше ли възможна за прогнозиране преди 12 месеца? Успя ли някой да предвиди колко пъти ще ходим на избори? Четете равносметката за 2021 г. в дните до новата година, а очакванията за 2022 г. - след 1 януари. Започнахме с равносметката на доц. Иво Инджов, политолога Милен Любенов, проф. Евгений Дайнов, проф. Ивайло Дичев, проф. Антоний Тодоров, Радослав Бимбалов, Димитър Камбуров, Боряна Димитрова. Днес четете отговорите на Красен Станчев за отиващата си 2021 г.
Сбъдна ли се някое от очакванията ви за 2021 г.? В какво се излъгахте?
- По повод икономиката очаквах ръст, но с около 1/5 по-скромен от 4.6% за третото тримесечие на годишна основа. Очаквах и по-висока инфлация - поради възстановяването на икономиката и предизборното раздаване на средства от бюджета (като вътрешни причини) и политиките на ЕС, промените в бюджета на съюза, обещаните трансфери и паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ), като външни фактори.
И не очаквах толкова скорошен и драстичен ръст на цените на електроенергия вследствие на Зелената сделка, респективно на цените на природния газ и администрирането нагоре на "цените" (кавичките са много важни) на правата за замърсяване.
В политиката: бях сигурен, че ще има три пъти парламентарни избори и че последните ще бъдат групирани с президентските. Но очаквах и че новият парламент няма да избере правителство. Но очевидно умората на избирателите уплаши политиците.
Как бихте обобщили тази трудна година?
- Два от новите парламентарни състава бяха много интересни с това, че всички бяха в опозиция на всички. А третият - с това, че по популистки начинания всички са на приблизително сходни становища и няма типична опозиция. Парламентарните фракции се стараят да изглеждат приятели на народа, а не врагове на народа - ако използвам френския политически речник от 1792-1794 г.
Но всъщност годината бе по-лека от очакванията на всички, особено на политиците.
Кои бяха важните уроци на 2021?
- Първо, в предизборна обстановка партиите се стремят да изкарат положението по-лошо, отколкото е в действителност, за да изглеждат спасители.
Второ, те се опитват да докажат, че предшествениците и съперниците са били или ще бъдат лоши управляващи; след изборите обикновено всички се оказват прави.
Трето, за да не се разбират тези процеси от широката публика, в политиката навлиза магически език, реторика, която с нови думички обещава чудеса. Например, че правителството ще спаси всички и ще им подсигури безрисково съществуване.
Коя е думата на 2021 според вас?
- Забрава.
Уроците от централното планиране изглеждат напълно забравени, независимо дали то се практикува от местни деятели в страната или от ЕС, със съгласието на тези деятели и техните избиратели.
Политическата криза изигра ли роля за стопанското развитие на страната през отиващата си година?
- Мисля, че икономиката остана все пак доста независима от изборите. Не виждам и проблеми с това, че не беше готов Планът за възстановяване и развитие. Изобщо икономическото развитие се измерва с разширяването на възможния спектър избори пред отделния човек. В тази област не се случи нищо положително. Всички международни сравнения показват застой или леко влошаване. Накъсо - можеше и по-зле.
Новото правителство какъв знак за икономиката е?
- Като "знак" - нищо повече от това, че ще има за известно време относителна политическа стабилност. Като послание: "всичко зависи от нас", не от "мен". В това "нас" най-силни са преговорните позиции на БСП. Те се поддържат и от президента, във вътрешната и във външната политика.
Излязохме ли от кризата, започнала с пандемията през 2020 г.?
- От нея - по-скоро да.
От кризата на централното планиране - не.
Изглежда, че България и другите страни от ЕС тепърва ще попаднат в нея. Това се вижда, според мен, в поведението на цените и инициативите за разпускане на паричната политика на ЕЦБ, и фискалната дисциплина в еврозоната (по-точно в размиването на изискванията за размер на бюджетните дефицити и правителствените дългове).
Липсата на бюджет за 2022 г. проблем ли е?
- Не. Проблем е каква ще бъде рамката за следващите три години, ще се вдигат ли данъци, кои и как.
Упорито се прокарва вдигането на данъка върху труда, като "справедливи" максимални прагове. Очевидно ще бъде променена нагоре и минималната заплата. Политиките на ЕС в областта на опазването на околната среда ще повишат акцизите върху горивата и, ако няма връщане назад, през 2022 г. ще има нови екологични данъци, натиск за нови акцизи върху алкохолните и тютюневите изделия.
Проблем е, че никой не обсъжда тези неща и че правителството и неговото мнозинство могат да предпочетат политиката на свършените факти, както това се случва при разходите.