- Зоологията обхваща твърде разнообразни области от изучаването на животните: систематика, екология, анатомия, физиология, поведение и др. Затова трудно бих могъл да направя цялостна оценка откъм открития и постижения на отминалата година. В сферата на таксономията и систематиката, в която основно работя, имаше интересни открития. Бих отличил една статия, в която се описват 14 нови за науката земеровки от индонезийски остров. По принцип нови видове бозайници се откриват доста рядко в наши дни.

По тясната ми специалност, а именно многоножките (клас Diplopoda), наскоро беше описано животното с най-много крака в света - нов вид от Австралия с 1306 крака. Извън този любопитен рекорд, интересно е и местообитанието на въпросната многоножка - пролуки във вулканични скали на 15-60 м под земята в район в Западна Австралия. В тази връзка видът е развил телесни белези, отличаващи го от всички известни представители на неговата група.

През годината беше направен съществен принос в изучаването на българската фауна, почти изцяло с участие на учени от ИБЕИ-БАН: бяха описани няколко нови вида или подвида тении, кръгли и прешленести червеи, многоножки и пеперуди. Освен това близо 60 вида паяци и насекоми бяха съобщени за пръв път за страната.

- Изчезването на видове и на цели групи организми и замяната им с други по пътя на еволюцията е непрекъснат процес през цялата история на живота на Земята. Нормално изчезването и видообразуването се намират в равновесие, при което биоразнообразието се запазва сравнително постоянно, понякога в течение на милиони години.

Когато скоростта на изчезване многократно надвишава тази на видообразуване говорим за т. нар. масово измиране. Сегашният период е именно такъв, затова се приема, че в момента се намираме в началото на шестото голямо масово измиране. Специфичното тук е, че докато предходните пет са породени от естествени феномени, причината за настоящото сме ние, хората, с огромния натиск, който оказваме върху всички екосистеми.

Имаме само приблизителна представа за точния брой видове, които изчезват всяка година. Ясно е обаче, че е от порядъка на поне няколкостотин, вероятно и повече. Което пък е съизмеримо с броя нови видове, документирани на годишна база. Реално няма да узнаем за съществуването на голяма част от биоразнообразието, преди да го загубим - малко тъжен факт, с който трябва да се примирим.

- Истината е, че дори цялото човечество да изчезне в този момент, бързото намаляване на биоразнообразието няма да спре. Просто измененията в биосферата, които сме предизвикали с дейността си, особено през последните 100-150 години, са толкова дълбоки и всеобхватни, че ще оказват влияние още хиляди, дори милиони години. Този ефект се проследява по фосилни данни при предишни масови измирания: дори след като първопричината за дадено масово измиране вече я няма (например засенчаване на Слънцето и рязък спад на температурите вследствие сблъсък с метеорит или мощно вулканично изригване), изминава много време преди балансът между темпа на видообразуване и този на изчезване да се възстанови.

Това, разбира се, не означава, че не трябва да предприемаме нищо. Ограничаването на щетите, даже от гледна точка на собственото ни оцеляване като вид, е наложително. Лично аз обаче съм силно скептичен, че ще постигнем осезаем ефект единствено с ограничения в консумирането на ресурси, включително и на прословутите изкопеми горива. Особено когато подобни рестрикции се прилагат предимно на един континент, а именно Европа. Би трябвало да се заложи повече на технологии, които активно обръщат негативните тенденции. Понякога и самата природа взима мерки.

Например наскоро попаднах на изследване, в което се установява, че в райони на силно замърсяване с пластмаса вече са еволюирали бактерийни щамове, способни да я разграждат. Днес чрез генното инженерство създаването на подобни бактерии с цел рециклиране на различни синтетични полимери е съвсем реална цел. Само че разработването и масовото внедряване на иновации за природозащитни цели изискват мащабни инвестиции с много дълъг период на възвръщаемост (и то не непременно в традиционния фискален смисъл), както и политическо и икономическо сътрудничество на глобално ниво - все трудно изпълними условия към днешна дата.

- Труден въпрос, но може да се каже, че перспективите за опазване на биоразнообразието в България, както и в Европа по принцип, са по-добри, отколкото в много други региони на света. Това се дължи освен на многото природозащитни директиви и дейности в ЕС, и на сравнително строгите регулации в индустрията и селското стопанство. Отделно знаем, че някои от най-мръсните производства са изнесени в развиващи се страни.

В България често се фокусираме например върху негативите от презастрояването и незаконния дърводобив в определени райони в по-ново време, но не трябва да забравяме и закриването на редица големи предприятия, предимно в металургията и химическата промишленост след 1989 г., което пък има благоприятен ефект върху природата. Ако Червената книга на България може да послужи за лакмус, в изданието от 1985 г. са включени общо 287 вида и подвида животни към някоя от категориите на застрашеност, докато в това от 2005 г. те са близо двойно повече. За тези 20 години обаче броят на известните видове за страната също почти се е удвоил. Т.е. не можем да говорим за особено притеснителни тенденции.

Случват се и приятни изненади, като тазгодишното установяване в България на европейския бобър - най-големият гризач на континента, който се смяташе за изчезнал от страната от близо 200 години.

- Всъщност са познати още няколко коронавируса по хората, причиняващи от леко неразположение до сериозни симптоми, подобни на тези при COVID-19. Вирусните, както бактериалните и други инфекции, играят важна роля, контролирайки числеността на животинските популации, с което спомагат за запазване на природния баланс. До не много отдавна човешката популация също е била контролирана от наистина страшни и масови болести, като чумата или едрата шарка. С напредъка на медицината след XIX век ние в голяма степен печелим още една битка за независимост от природата. Само че докато живеем на Земята няма как да спечелим войната.

Можем да кажем, че настоящата пандемия е умерено сурово напомняне на този факт. Ако можем да извлечем нещо положително от цялата ситуация, то е, че като загубихме илюзията за сигурния ни и предсказуем живот, може би ще станем по-адаптивни в бъдеще. Тепърва ще ни се налага да се адаптираме към един бързо променящ се свят.

- Основните ми интереси са в областта на систематиката и екологията на многоножките (Diplopoda) - част от тип членестоноги, към който спадат още насекоми, паяци и ракообразни. Многоножките са характерни обитатели на приземния слой на горите, където имат важна екологична роля, хранейки се предимно с мъртвата растителна материя. Много видове са се приспособили към живот под земята и могат да бъдат открити в пещери, като ендемизмът сред тях е много висок. Въпреки тези и други техни интересни характеристики, многоножките са относително слабо проучени, като дори в България все още има значителен брой неописани нови видове.

Освен документиране на биоразнообразието в тази животинска група, работата ми често включва и изясняване на еволюционните връзки между различните представители на групата. Заедно с колеги от Австрия и Сърбия участвам и в дългогодишен проект по изследване на защитните секрети при многоножките. Това са предимно бензенови производни, отделяни на повърхността на тялото, някои от които представляват интерес със силното си фунгицидно или акарицидно действие.

Работя и по проекти, свързани с мониторинг на различни местообитания, а отскоро и с дигитализиране на научни колекции.

- Първо трябва да уточним разликата между събиране, откриване и описване. Откриването или по-точно установяването на нов вид се случва или при самото събиране на материала на терен или по-късно в лабораторията. Във втория случай материалът може да е бил събран наскоро от човека, който предстои да го опише, но може и да е бил съхраняван десетилетия в някой музей, докато се намери специалист, който да се заеме с него. След първоначалното въодушевление от находката следва работата по формалното описване, което следва определени правила. Описанието се публикува в специализирано научно издание, като фамилията на автора стои зад избраното от него име на новия вид и става неделима част от него.

При многоножките, с които аз се занимавам, мога със сигурност да определя един вид като нов за науката едва след дисекция и преглед под микроскоп. Описал съм над 30 нови вида и няколко нови рода (всеки вид спада към даден род, което е в основата на Бинарната номенклатура на Линей), но досега съм направил само едно видово описание по събрани от мен екземпляри - т.е. станал съм откривател в пълния смисъл на думата. И мястото не е някой затънтен тропически остров, както много хора биха си помислили, а ждрелото на Триград, като не говорим за микроорганизъм, а за животно дълго близо 2 см, макар и живеещо скрито в повърхностните слоеве на сипеи.

- За съжаление, науката в България е системно недофинансирана, включително в области с далеч по-голямо практическо значение от зоологията. Показателно е, че по данни отпреди няколко години нашата страна отделя за наука най-малък процент от БВП спрямо всички страни от ЕС, а по въпросния БВП също сме антирекордьори, както е известно.

Отделен въпрос е, че намаляването на финансирането и неглижирането на фундаментални естествени науки, като зоологията и ботаниката през последните 10 - 20 години е общоевропейско и дори до голяма степен световно явление. Набляга се на природозащитна дейност, екосистемни услуги, климатични промени и други модерни направления.

В областта на систематичните изследвания фокусът е почти изцяло върху молекулярно-генетичните методи. Широкото им използване по принцип е от полза, но често се стига до абсурдната ситуация, когато даден екип е получил множество генетични секвенции от дадена организмова група, но не може да намери специалист морфолог, който да им каже какво точно са секвенирали. Възможности за допълнително финансиране все пак се намират, макар и трудно, по различни европейски и национални програми.

- Не се отказвайте от мечтите си и запазете ума си свободен!