- Защото обичам да чета и защото (почти) всяка драма може да се обясни с обратния въпрос - "защо не четете?" Разбира се, четенето не е задължителен синоним на щастие, а само един от начините да се случи щастие.

- Всичко, което може да нахрани вниманието, любопитството и въображението ми. А след като ги нахрани, да поддържа глада ми за още такива истории.

- Има си външни фактори като това да избереш книгата заради автора, заради вярата в подбора на издателството, заради корицата, по препоръка на приятел. Но има и чисто читателска интуиция. Ценя времето си и не обичам да давам шанс на една книга, ако не ми покаже, че е моята още в първите си 50 страници.

- Нощните шкафчета са измислени, за да имаме винаги книги на разположение, дори по време на сън. Държа на моето последната книга, която чета, както и такива, чийто прочит съм прекъснала по някаква причина.

- "Произход" на Саша Станишич.

- Единственото ми изискване е за тиха среда, за да мога да чувам гласа на книгата, без да го извличам от съпътстващите звуци на заобикалящия шум. Когато мога и колкото поискам, когато поискам и колкото мога.

- Ако трябва да ги степенувам в предпочитанията си, първа е хартията и след това електронната книга. Продължавам да имам съпротива към аудио книгата, която за мен е по-скоро натрапване на чужда интонация, логически паузи и други ограничения - сякаш гласът на изчитащия е в отчаяна конкуренция с гласа на автора. Всъщност компромисно бих слушала аудио книга само ако авторът й я е записал със собствения си глас.

- Налага ми се да чета и на друг език, но не обичам асистирано четене - с речници, (атласи, карти, схеми с родословни дървета, граматически помагала и т.н.). Предпочитам да чета с усещането за езикова сигурност и да разчитам не само основното, но и допълващите значения на текста, детайлите, нюансите. В този смисъл изключително удоволствие е да се чете превод, който ти дава усещане за оригинала, че авторът е написал книгата специално за теб при това на родния ти език.

- Всичко изброено. Книгата винаги дава повече от това, което си потърсил в нея.

- Нямам жанрови ограничения. Харесвам всичко, в което няма космически кораби и роботи. Предпочитам автори, които не подценяват читателя и му спестяват всичко несъществено, за което може и сам да се досети. Винаги прескачам описание на природни картини.

- Споделящите и разменящите четивата си са ми най-симпатичното общество. Книгата като препоръка и подарък е особена интертекстуална връзка между хората. Така например за един мой рожден ден получих "Легенда за Сан Микеле" от Аксел Мунте и скоро след това се омъжих за човека, който ми я подари.

- Том Сойер на Марк Твен, Скарлатов на Свобода Бъчварова, Тонио Крьогер на Томас Ман. Обичам образите, които ми носят усещането за безграничност на времето и пространството, когато се намесват свободолюбие, мечтателност, хуманизъм и много меланхолия.

- Иън Макюън, Рана Дасгупта, Херман Кох, Харуки Мураками, КолъмТойбин, Маргарет Атууд, Иван Вазов, Йордан Йовков, Вера Мутафчиева, Здравка Евтимова, Йордан Радичков, Валери Петров, Владимир Зарев. Написах поне още трийсет имена, после редактирах. Всяко изброяване е коварно и нечестно: откъде да започнеш - дали от авторите на детските книги, от класиците, докъде да спреш - до съвременните автори?

Възхищавам се на тези, които не чувстват литературата като състезание и професия, а прочитането на техните книги носи надежда, утеха и човеколюбие. Списъци се правят за голямото седмично пазаруване на хранителни продукти, а за авторите, без които не можем, съществуват активна литературна памет и почит.

- По старомодния начин - организирани са в голяма домашна библиотека. Повтарящите се екземпляри даряваме в библиотека.

- Не обичам книги, които разсмиват. Нито като художествена цел, нито като безсилие на автора.

- "Стъклената градина" от Татяна Цъбулак и "Разкази" от Наталия Мешчанинова. Така се случи, че ги прочетох последователно. Разплаква ме всяко насилие и посегателство над детската душа.

- Предпочитам да говоря и пиша за книги, които харесвам, вместо да се обяснявам защо ме е разочаровала конкретна книга.

- Дъщеря ми.

- "Кого живях".

- Повече от една.

- Ако човек чувства неудобство от нещо, останало непрочетено, непременно ще намери начини за компенсация, за прочит. В противен случай на мястото на неудобството е дошло затвърденото убеждение, че някоя книга не може да бъде преглътната.

Прочела ли съм "Война и мир", ако съм прескачала всички битки, природни сцени и реално съм внимавала само там, където е била пряката реч и пояснителните бележки на преводача за френските изрази? Не съм.

- Любимите книги от детството.

- Във възраст, в която отдавна няма задължителна за прочит литература, остава единствено четенето за удоволствие, а удоволствието винаги задава най-егоистичните качествени критерии. И защо не, човек чете за себе си, а не в публична надпревара с останалите читатели.

- От книгата "Да отгледаш читател: наръчник за родителите" на Алисън Дейвид: че родителите не трябва да спират да четат на глас книги на децата си, дори когато децата са се научили да четат сами. Защото обикновено това е възраст, в която децата все още не са автоматизирали процеса четене и ако родителят ги изостави на този етап от тяхното когнитивно развитие, ще им бъде по-трудно да осмислят страниците, дълго ще четат механично и ще бъде четене без разбиране.