Монографията "Наказателноправният отговор срещу изключително тежката престъпност: Смъртното наказание, доживотният затвор и доживотният затвор без право на замяна" от доц. д-р Ива Пушкарова ще има премиера на 26 януари от 18 ч в "София Хотел Балкан - Шератон", съобщи издателство "Сиела". Входът е свободен, а събитието ще се проведе, като се спазват актуалните противоепидемични мерки и ще бъдат допускани само посетители с наличен зелен сертификат.

Доц. Пушкарова е преподавател по наказателно право в СУ ,,Св. Климент Охридски" и Академията на МВР, както и в Националния институт на правосъдието. Тя е утвърден изследовател на организираната и транснационалната престъпност, трафика на хора, сексуалната и експлоатационната престъпност, финансови, стопански и данъчни престъпления, престъпната дискриминация, непълнолетната престъпност, системата на наказанията, помилването.

Най-тежкото наказание във всяка правна система не е просто предвиден в закона инструмент за реакция към най-тежките форми на престъпност. То е още многоизмерно политическо решение, философска концепция, морална парадигма, научна теза, духовно предизвикателство, психологическа граница, въпрос на ценностно самоопределение на нацията.

То е предназначено да отдели изключителната от обичайната тежка престъпност. Неговата категоричност изисква просветена прецизност и мъдрост на самата граница между най-крайните прояви на злото у човека и нечовешкото зло отвъд тях. Поради това видът, обхватът и подходите на налагане на най-тежките наказания задават основите на правораздавателното, но и на общественото осмисляне на същността на човешкото, от една страна и от друга, на престъпността като съвкупност от негови отрицателни проявления с различна честота, факторен произход и отражение върху обществото и следователно нуждаещи се от различни наказателноправни стратегии за справяне.

Въпреки че заемат централно място в изграждането и управлението на наказателната политика и привличат все повече научно внимание, проблемите на индивидуализацията на тежките наказания са все още подценявани при изследване на наказателното правосъдие. Отделни въпроси са разглеждани във връзка с правно-философски размисли и големите общи теми на системата и целите на наказанията, индивидуализацията и помилването, като някои основни трудове предхождат установяването на действащата система на наказанията.

В единствените две по-специализирани съчинения (дисертации) преобладават класически теоретични анализи върху актуалната национална нормативна рамка. В научната литература отсъства цялостно интердисциплинарно изследване на развитието и прилагането на режимите на най-тежките наказания от зараждането на концепцията за изключителност през 1951 г. до днес, основано на изчерпателен анализ и класификация на случаите от практиката, което да предложи систематизирана концепция и модели за индивидуализация на пропорционален репресивен отговор при изключително тежки престъпления.

В допълнение, липсват специализирани анализи на съдебните подходи по установяване и мотивиране на предпоставките на доживотните наказания, на разрешаването на конкуренцията помежду им и със срочното наказание, на усложнения при определяне на по-благоприятния наказателен закон, при групиране и изпълнение на множество наказания, при съчетания с чл. 24, чл. 58а, чл. 74 и др. от НК, при преодоляване на нормативни празноти, приспособяване на наложени в чужбина безсрочни наказания и др. Недостиг съществува и в областта на криминологичните изследвания на изключителната престъпност и отделянето ѝ от обичайната.

Напълно отсъстват исторически анализи на съдебната практика. Междувременно съвкупната динамика на нормативната уредба в наднационална правна среда, процеси в престъпността и правното развитие на отделните случаи в хода на изпълнение на наказанията поставят редица нови предизвикателства пред законодателя и съда. По никое от тях, както и по основните въпроси на прилагането и изпълнението на най-тежките наказания в практиката няма единен отговор, а отклоненията са разнообразни, драстични и устойчиви.

Казаното определя и актуалността, и целите на този труд, който търси да отговори на описаните потребности, за да допринесе за рационализирането на закона и за неговото просветено и справедливо прилагане. В допълнение той се стреми да разкрие пред читателя разнообразните житейски и социални страни на (изключително) тежкото престъпление и неговото наказване, с техните причини, основания и последици, за да подпомогне зрелия, цялостен и конструктивен обществен ангажимент в реакцията срещу него.

Изложението е основано на подробен систематизиран анализ на законодателството след 1896 г., цялата достъпна съдебна практика по прилагане на смъртното наказание, доживотния затвор и доживотния затвор без замяна в периода 1951-2021 г., практика по изпълнение на наказанията и по помилване, относимата юриспруденция на Европейския съд по правата на човека, чуждестранно законодателство и практика, както и на българската и чуждестранната литература, посветена на тежките наказания и близки до темата въпроси. В предмета са включени всички съдебни актове, произнесени срещу изтърпяващите безсрочно наказание, съдебните експертизи, документи от наказателните производства, затворническите досиета, производства по помилване, пред ЕСПЧ, статистически данни и др.

Използвани са знания и методи на криминологията, психологията, историята, етиката, затворното дело, които са интегрирани за очертаване и доказване на юридическите тези и изграждане на цялостни обяснителни модели.

Книгата обобщава 10-годишни изследвания на автора в областта на тежките престъпления и наказания. В тях той е достигнал до убеждението, че изключителната престъпност не се поддава на обобщения, подвежда при традиционни аналитични подходи и срещу нея предизвестени наказателноправни решения няма.