Проект на Юлиана Хичева
Мислейки за историята на фотографията и техническите възможности, които тя предоставя за изразяване, въпросът които естествено застана пред мен беше конфликтът между въображението и механичното прехвърляне. Предизвикателство беше да използвам черната кутия на обектива и автоматичните функции, като инструмент за създаване.
Исках да си докажа, че мога да не се доверявам само на собствените си очи, когато снимам и че отпечатъкът има повод да бъде критикуван като недействителен.
Съсредоточих се във възможните деформации, като отпечатък на усещанията, които се редуваха на конкретното място. Преекспонирането ми даде възможността да рисувам в реалното пространство, така че образите, които ме интересуват да остават сами на повърхността.
Процесът на експозицията променяше формите добавяйки или изваждайки от тях докато светлината разтичаше цветове. Събирах парчета от природата, за да ги използвам като думи подредени в пространството във "визуален стих".
Топографското изследване на мястото, едно пътешествие между въздушното и водното пространство разгърна картината до отражение на вътрешното място. Място с цялата му сложност от съставни части, субстанции и процеси.
място - думи - образи - думи - поезия - време - пространство - вода - земя - картини - емоции - хоризонти - спомени - настояще - форми - бъдеще - природа
Юлиана Хичева
Откриване 22 януари, събота, 18:00 - 20:00 ч.
