"Затъване в блатото": искане на оставки и дела срещу националния фонд "Култура"

"Затъване в блатото": искане на оставки и дела срещу националния фонд "Култура"

Снимката е илюстративна
Снимката е илюстративна
Как ще бъдат разпределени над 80 милиона лева по плана за възстановяване, които трябва да бъдат отпуснати за културния сектор и дали Националният фонд "Култура", който отговаря за това, ще се справи с провеждането на реформа като така гарантира, че парите ще бъдат получени.
Тези въпроси бяха повдигнати в края на януари от ощетени организации и юристи. Основните им притеснения са свързани с начина, по който във фонда се взимат решения кой проект да бъде одобрен и кой - отхвърлен, както и дали в организацията има достатъчно капацитет и компетентност за конкретните промени. Заради тези опасения дори беше поискана оставката на директора Мирена Станева (бел. ред. назначена през лятото на миналата година) и на управителния съвет на фонда. Според представители на организации, с които "Дневник" разговаря, управлението на фонда е "некомпетентно", "затънало в блато", липсва публичност на голяма част от дейността му, проекти са отказвани без мотиви.
Какво представлява Фондът?
Идеята на фонда, който работи от ноември 2000 г., е да подпомага развитието на културата и разпространението й в страната и чужбина. Основните средства идват от държавния бюджет и се допълват от други източници. Средствата се предоставят за творчески проекти, избрани в конкурси по предварително изготвена и одобрена от Управителния съвет програма.
Проектите се разглеждат и оценяват от експертна комисия по критерии, одобрени също от Управителния съвет. Комисията по оценка на проектите изготвя списък с мотивирани предложения, които представя за одобрение на съвета. Въз основа на тези предложения, УС взема финалните решения.
Фондът се управлява от директор, назначаван от министъра на културата след конкурс и от управителен съвет, в който има 10 души - представители на различни съсловни организации. В управленската програма на правителството за сектор "Култура" е записано, че ще се работи за децентрализация на фонда в краткосрочен план, а в дългосрочен - след шест месеца, да се види дали фондът да не стане агенция извън министерството.
"Парите от Европа ще дойдат срещу реформи, а реформи в НФК не просто няма, а той отново затъва в административно блато поради липса на компетентност", коментира пред БНР Асен Асенов директор на Фондация за култура и изкуства "ЕДНО", която е организатор на културни събития, между които и фестивала за съвременен танц и пърформънс One Dance Week. Организацията е една от седемте, които съдят фонда заради отхвърлен проект с неясни мотиви.
Различна е оценката на Министерството на културата, което призовава да се даде по-дълъг кредит на доверие на директора, назначен през август, и на управителния съвет, заработил в сегашния си състав през ноември. "Национален фонд "Култура" е изключително важна институция и ще продължи да бъде. Там работят изключително свестни млади хора, отдадени, с хъс, които в продължение на две години ядат шамари отвсякъде от сектора, от собственото си министерство, към които постоянно се изливат едни пари, без да се увеличава капацитетът им", коментира пред БНТ заместник- министърът на културата Юрий Вълковски. По думите му министерството ще подкрепи фонда, като на първо време ще работи за увеличаване на експертите в него.
От Национален фонд "Култура" заявиха пред "Дневник", че въпреки че все още планът не е одобрен, вече е предадена тръжната документация за първата дейност в проекта "Законодателна промяна в правната рамка на НФК".
През 2021 г. към фонда са кандидатствали над 4500 организации и артисти и са подкрепени над 2000 проекта, като се водят седем съдебни дела. Оплакванията на две организации, с които "Дневник" се свърза, са от решения от ноември 2021, взети от фонда по две от програмите, обявени през миналата година - за подкрепа на любителското изкуство и програмата "Едногодишен грант".
Парите от Европа ще дойдат срещу реформи, а реформи в НФК не просто няма, а той отново затъва в административно блато поради липса на компетентност
Проект, отказан заради името
На осми февруари в Административен съд Велико Търново ще започне дело, заведено от фолклорния колектив "Плетеница ЕООД". Те са кандидатствали по "Подкрепа за частни организации в областта на любителското изкуство", чийто общ бюджет е над 4.2 млн. лв., при до 25 хил. лв. на проект. Целта на програмата е да запази екипите в самодейните школи или подобни културни организации, за да се възстановят от кризата след мерките срещу разпространението на COVID 19.
Проектът на "Плетеница" "Мъжка сватба - ергенска" цели да изследва типичен за великотърновско маскараден обичай със същото име. "Това е обичай за обръщане на късмета, за счупване на каръщината. Ако един мъж до 33 годишна възраст не се е задомил, неговите съселяни му правят този ритуал, с цел в следващата една година той да се зажени. Тъй като е много слабо разпространен на национално ниво, а и на местно вече, а и защото голяма част от обичаите изчезват, ние решихме да го изследваме като направим голямо теренно проучване, литературно и медийно проучване - как е отразяван той и какви хора са се включвали и откога е", разказва пред "Дневник" Николай Корчев, ръководител, създател и хореограф на фолклорния колектив.
Това е първият му проект към фонда, но казва, че опитът му е горчив. За проекта привлича няколко читалища от региона, както и заместник-директора на историческия музей, съветвал се е и с десетина експерти. Общата стойност на планираните дейности е 20 хил. лв. с 6 хил. лв. съфинансиране, осигурено от изпълнителя.
В деня, в който трябва да разбере резултатите обаче, за разлика от други организации, той не получава мейл за решението. Една няколко дни по-късно е уведомен, че проектът не се предлага за финансиране.
"За мен това не е мотивация. Получих обаждане, че няма да получа мотивация и обяснение, че моят проект е бил оценен много високо от експертната комисия, предложен за финансиране на Управителния съвет, но той го е отхвърлил. Експертната комисия е направила извънредно заседание, за да защити този проект и да предложи на управителния съвет да преразгледа решението си. Но и следващото решение е отново за отказ на подкрепа. Подобна "мотивация" получават още два проекта - фестивал "Хайдушка софра" и "Чирпанско хайку".
Според Корчев проектите не са били одобрени единствено заради имената си, без управителния съвет да е вникнал в идеята и без да се съобразява с мненията на експертните комисии. От протокол от заседанието на Управителния съвет, до който "Дневник" има достъп, се вижда, че решението тези три проекта да отпаднат е по предложение на члена на управителния съвет Силвия Чолева именно с такива аргументи. По думите й "може да са най-добре разписани проекти, но това направо е подигравка. От протоколираните й думи се разбира, че не е запозната със съдържанието, защото не е имала време да прочете всичко подробно, но "така с тези заглавия е просто недопустимо".
Никой от управителния съвет не защитава проектите, в крайна сметка единодушно те не получават финансиране, а остатъкът от средства по програмата е прехвърлен към друга, се вижда от документите.
"Изключително обидно. Бих искал да попитам част от управителния съвет дали си купуват книги само по корицата, без да знаят абсолютно нищо за тях", коментира пред "Дневник" Корчев.
Отказ заради трудночетими документи
Проектът на фондацията на Асен Асенов не е получил финансиране с мотив, че не е представен документ за съфинансиране. "Такъв документ ние имаме, но е на английски език. В общите условия, които всяка организация приема, когато кандидатства онлайн, има условие, че при трудни за разчитане документи комисията не се ангажира с тяхното разглеждане", обяснява Асен Асенов. Проектът му "One for all" предвижда създаване на качествено културно съдържание в социалните мрежи, което да привлече нови публики и млада аудитория.
Според адвокат Ева Радева, която води делото на фондацията срещу отказа на фонда, посочената формулировка в общите условия е "широко понятие за субективно отхвърляне на проектни предложения". "Съгласно европейското законодателство, когато има трудности за неразчитането на даден документ, той се изисква, за да се прецени дали може да бъде приет за кандидатстването", казва юристът. Според нея на това основание може да бъде отхвърлен всеки документ, защото "труден за разчитане" може да се тълкува твърде широко.
От фонда отговориха пред "Дневник", че всички документи следва да се представят на български език или със заверен превод. "Под "трудночетим документ" се има предвид такъв с лошо качество на сканиране, който не би могъл да бъде представен и пред контролен орган. Тук става въпрос за стандартни технически параметри, които всяка система за онлайн кандидатстване следва да спазва, тъй като кандидатстването към Национален фонд "Култура" се извършва изцяло онлайн, са необходими и съответните критерии за качеството на предоставените проектни документи".
От фонда обясниха още, че проектите се разглеждат и оценяват от експертна комисия съгласно условията и критериите за оценка, одобрени от управителния съвет. Тя изготвя списък с мотивирани предложения, които представя за одобрение на заседание на Управителния съвет на НФК. Въз основа на тези предложения, УС определя финалните решения по всеки от тях. Информацията, която е публично достъпна, е името на кандидата, името на проекта, мястото на реализация, срокът за реализация, общият бюджет на проекта, исканата сума от НФК, отпуснатата сума, краткото описание на проектното предложение и мотивацията на техническа и експертна комисия.
Съгласно чл. 27 от Правилата за организацията на работата на Управителния съвет неговите членове имат достъп до съдържанието на проектните предложения на всички кандидати, постъпили в електронната платформа за кандидатстване.