Европа е притеснена: Западна Африка, където въоръжени конфликти са източник на напрежение и за континента, изведнъж се оказа в ръцете на нови автократи, взели властта заради сблъсъци с ислямисти, с които основният съюзник Франция не се справя, а Русия изглежда все повече като алтернатива.

Тази седмица Буркина Фасо стана третата западноафриканска държава, в която бе извършен преврат в последната година, след Мали и Гвинея.

С поглед към последните две години превратите стават четири, защото в Мали бяха два. Тази държава, заедно с Буркина Фасо, е част от коалицията G5 Sahel, водена от Франция срещу екстремизма. Мисията започна през 2015 г., а оттогава властите в тези и други държави са гневни от слабите резултати.

В още една държава, Чад - един от основните френски съюзници - военните на практика взеха властта през април 2021 г., след като президентът Идрис Деби бе убит на фронта. Макрон бе на погребението и даде знак, че не подкрепя бъдещия формат на управление. Събитията там не бяха осъдени подобно на другите държави в региона, нито окачествени ясно от международната общност като преврат, но подобно на Мали, бе обявен 18-месечен преходен период преди избори. Дотогава управляват правителства, събиращи военни и цивилни. Изборите в Мали, след втория преврат, обаче бяха отложени.

Между Мали и Буркина Фасо се появи още една прилика: към последната държава преди дни протегнаха ръка наемници от Русия.

Недоволството към Франция в региона расте, а Париж настоява, че войниците му няма да работят рамо до рамо с руски и други наемници, каквито все повече присъстват на терен в Мали.

Европейските съюзници решиха вчера, че до две седмици ще изготвят план как точно ще продължи борбата с екстремистите в Сахел - обширен регион от Сенегал до Джибути, в който попадат всички изброени държави заедно с Нигер и Мавритания, а те също са част от G5.

Положението с хунтата в Мали вече е неустойчив, обясни Франция на срещата. С хунтата се работи трудно и операциите на Париж са ограничени вече половин година. Само отчасти обяснението е в работата с "Вагнер", отчасти - в отказа да се свикат избори след двата преврата. Париж не е сам в преценката си: за "Ройтерс" датският министър на отбраната Трине Брамсе обясни след виртуалната среща, че "хунтата не се интересува от избори" и отношението ѝ към демокрацията не е важно само за интересите на Дания. Страната е важна, защото хунтата изрично поиска изтегляне на силите на Дания от специалния контратерористичен екип "Такуба" в Сахел от 15 европейски държави заради коментарите ѝ за ситуацията в Мали.

Това засега не възпира други участници в мисията - Норвегия, Унгария, Португалия, Румъния и Литва ще изпратят сили тази година. Особено важни са френските операции в Сахел, където Париж е гръбнакът на G5 Sahel и има над 4000 военни (контратерористичните сили са известни като "Бархан"), а ще ги съкрати наполовина до 2023 г. Френската позиция засега е, че "Такуба" ще продължи; въпросът е как.

Нов повод за безпокойство дойде от Буркина Фасо, където военен, написал книга за борбата с екстремизма и сражавал се в челните редици срещу ислямистите, взе властта. Пол-Анри Дамиба свали президента Рок Каборе (преизбран през 2020 г. и към момента задържан) а в първите си коментари обясни, че държавният глава е виновен за провала в сигурността. Ясно очерта целите пред военната си власт: да се ограничат значително районите "под терористично влияние".

По думите му връщането към конституционния ред ще е възможно, "когато условията са подходящи"; дотогава с екстремизма ще има "война". Обещава "пътна карта" за реформи, която ще изготви с "части от обществото". Иска подкрепа от международната общност за "възможно най-бърз изход от кризата".

Засега Буркина Фасо не може да разчита на преките си съседи - икономическия блок от 15 западноафрикански държави ECOWAS. Членството ѝ в организацията е замразено от снощи, след като превратите в Мали и Гвинея също доведоха до санкции и отстраняване миналата година. В избора си обаче Уагадугу не остава без алтернатива.

Дамиба не уточни с коя част от "международната общност" иска да работи, но превратът недвусмислено съвпада с момент, когато Русия се надпреварва с Франция в опита за овладяване на ислямистите. В края на миналата седмица Съединените щати и ООН потвърдиха, че руската частна военна компания (ЧВК) "Вагнер" действа с поне стотици наемници в Мали. За споразумението между хунтата в страната и "Вагнер" се говори от месеци.

Aujourd'hui, Alexandre Ivanov a été contacté par des journalistes. Ils s'intéressent à la position du chef de la COSI sur la situation au Burkina Faso et sur la coopération éventuelle avec la Russie.

Le communiqué de presse correspondant est publié ci-dessous pic.twitter.com/kkRJ0m6qWY

- Officiers Pour La Sécurité Internationale (@OfficiersSI) January 25, 2022

Всъщност ЧВК от Русия вече предложи помощ и на Буркина Фасо. Едва ден след преврата по улиците имаше и руски знамена, протестиращи призоваха за по-тясно сътруднимчество с Москва, а свързаната с ЧВК "Вагнер" "Асоциация на офицерите за международна сигурност" заяви в "Туитър", че руски инстуктори могат да обучават армията.

В писмото се говори за спомените на старите поколения и носталгията по времената на военно-техническо сътрудничество на някогашната Горна Волта (от 1984 г. - Буркина Фасо) със Съветския съюз. В кризата, продължава писмото, екстремистите печелят територии, френската армия - не.

Как са се озовали знамената на демонстрации в подкрепа на преврата, не е известно. "Ню Йорк таймс" пише, че митинтът е "един от признаците за опити да се прокара път за намеса на Русия във вътрешните работи на още една държава."

Отвъд този очакван коментар, недоволството в обществата в Сахел назрява отдавна, а с него - и желанието да се търсят алтернативи. В Уагадугу наблюдават Мали внимателно. Две седмици преди преврата френскоезичен местен вестник повдига въпроса: ами ако жителите се обърнат към "Вагнер", както други африкански страни и Сирия?

При превратите в Мали демонстранти развяваха няколко знамена и руското бе само едно от тях. В социалните мрежи можеше да се открият възгласи на подкрепа към няколко държави: Русия, Турция, Китай. В Буркина Фасо в последните месеци имаше протести с искане французите да си тръгнат. Според изданието "Дейли бийст" и в Буркина Фасо новият лидер Дамиба, още като войник, е предлагал на сваления от него Каборе да потърси помощта на "Вагнер".

Вероятно авторът на книга за контратероризма и нов управляващ Данима е наблюдавал работата на наемците в държави, където те вече присъстват на терен: споменатите ЦАР и Мали, но и Либия и Судан. В цитирания френскоезичен вестник от Уагадугу може да се прочете и следният пасаж:

Състезанието между Русия, Китай, Запада и други сили е един от аспектите на конфликта с екстремистите в Сахел. Близо 15 млн. души в Буркина Фасо, Мали и Нигер ще се нуждаят от хуманитарна помощ - с 4 млн. повече, отколкото през 2021 г., по данни на ООН от вторник. Мартин Грифитс, който в ООН отговаря за хуманитарни въпроси, изтъкна няколко фактора, само част от които могат да се премахнат с мирни средства, а това ще отнеме години:

Тази седмица неизвестните в уравнението на сигурността в Сахел се увеличиха с едно: Русия. Освен в Мали и Централноафриканската република (която не е основен елемент в европейските контратерористични усилия), Москва дава заявки за присъствие чрез "Вагнер" и в Буркина Фасо. Появяват се и сведения за други държави в Сахел, но предстои те да бъдат потвърдени.

По-малко видими за Европа са последиците за регионалната политика и разбирането за демокрацията. Западна Африка бе регион, в който конституционната демокрация вече стана нормата, а сега в три държави в него начело са "силни" военни. Да се говори само за разочарование от демократично избраните лидери, би било твърде опростенческо, пише за Би Би Си регионалният анализатор Пол Мейи.

Two pro coup demonstrators seen flying a Russian flag through the streets of Ouagadougou this morning. Some of those celebrating the military takeover said they have had enough of French military intervention and want to see more Russian involvement. #BurkinaFasoCoup #BurkinaFaso pic.twitter.com/8eSXe1lsRi

- Henry Wilkins (@Henry_Wilkins) January 25, 2022

В Гвинея сваленият миналата година президент Алфа Конде сам бе станал твърде автократичен, след като бе избран като първия демократичен през 2010 г. - десет години по-късно той сам промени конституцията, за да си даде право на трети мандат. Обществото подкрепяше. В Буркина Фасо и на улиците, и в казармите, ислямистките атаки изпълвят с гняв.

Войниците чувстват, че биват изпращани на фронта с твърде леки оръжия, много малки заплати и дори недостатъчно храна, за да изнасят тежестта (а в кървав сблъсък с джихадисти миналата година загинаха 53-ма). Над 1000 училища са затворени в последната година заради насилие на север и североизток, над 1.5 млн. души напуснаха домовете си, над 2000 са убити. През юни 174 цивилни загинаха при жестоки атаки на бунтовници в две села, припомня Мейи.

И в Мали джихадистки атаки дадоха гласност на недоволството и доведоха както до протести, така и до първия преврат през 2020 г. въпреки усилията на правителството, регионалните съюзници и Франция.

С други думи: и западноафриканците ще работят първо с онези сили, които им дават сигурност, а едва след това ще мислят за голямата политика.