Без законодателство тип "Магнитски" една банка можела да стане чейндж бюро за 24 часа

Без законодателство, което да предпазва държавата от последствия след санкции по глобалния закон "Магнитски", една банка може да се превърне в чейндж бюро за 24 часа, след като бъдат спрени международните й разплащания.
Подобна теза застъпи бившият служебен министър и заместник министър на правосъдието Иван Демерджиев в интервю пред Българското национална радио (БНР). Докато беше в правосъдното ведомство, той е бил част от екипа, разработвал концепция за бъдещ закон, чиято цел не е да се прилага директно законът "Магнитски" на територията на България, а да се предпази държавата и да се гарантира нейната икономическа стабилност.
Липсата на подобна нормативна уредба е в основата на две решения на Върховния административен съд (ВАС) от началото на февруари, в които са обявени за нищожни части от акта на Министерския съвет (т.нар. черен списък - бел. ред.), свързан със санкциите по закона "Магнитски". Решенията са по жалби на Ирена Кръстева (майката на санкционирания по "Магнитски" депутат от ДПС Делян Пеевски) и на "Интернюз 98" ООД със съдружници Елена Динева (съпругата на санкционирания по "Магнитски" Васил Божков) и "Нове интернал" ЕООД. Пред съда има 60 подобни висящи дела.
В решенията е записано, че "глобалният закон "Магнитски" би могъл да бъде основание за бързи и своевременни действия на националните власти, но при наличието на национален закон, какъвто в случая не е налице". Съдът приема, че законът "Магнитски" няма пряко приложение в страната, защото в България няма нормативна уредба, в която да е разписано как действат властите при подобни външни санкции.
След решението и вицепремиерът и финансов министър Асен Василев обяви в парламента, че в най-кратки срокове ще бъде представен законопроект, който да не е конкретно за "Магнитски", а за външни санкции, прилагането на които би довело до сериозни сътресения и проблеми в българската банкова система или икономика.
"Ние бяхме подготвили една концепция за бъдещ закон, чиято цел не беше да се прилага законът "Магнитски" на територията на България, а да се предпази държавата и държавните предприятия, които имат огромно значение за стабилността на държавата в икономически аспект, от действията на закона "Магнитски". Защото макар той да няма пряко действие, той има екстериториално действие и много лесно може да засегне тези структуроопределящи предприятия", казва още Демерджиев.
Той допуска, че и по останалите жалби съдът ще приеме за основно, че липсва национална правна уредба и ще се произнесе с подобни решения. "В някои от държавите в ЕС има законодателство, сходно на това, което започнахме да разработваме, но в малко по-различен аспект", допълни още бившият служебен министър.
"Дневник" изпрати въпроси до правосъдното министерство за детайли как върви подготовката на законодателството тип "Магнитски".
Европа също иска корупцията да е основание за санкции
През декември 2020 г. Европейския съюз прие механизъм за санкциониране на тежки и системни нарушения на човешките права извън съюза, но за разлика от подобния американски "Глобален закон "Магнитски", той не предвижда ограничения по обвинения за корупция. След наложените през юни санкции и на шестима българи (сред които Васил Божков и депутата от ДПС Делян Пеевски, както и на юридически лица, свързани с тях), Европейският парламент поиска корупцията да бъде включена в режима за налагане на санкции.
Тогава беше приета резолюция, в която се казва: "Корупцията има опустошително въздействие върху състоянието на правата на човека и често подкопава функционирането и легитимността на институциите и принципите на правовата държава."
По думите на Демерджиев Европейският съюз (ЕС) "усилено работи по свой вариант" на закона Магнитски, с който да се справя с корупцията в отделните страни членки.
Указания на БНБ: преглед за съществуващите разпоредби
В началото на годината представители на "Българско лято" (движението, основано от един от санкционираните по закона "Магнитски" и укриващ се в Дубай бизнесмен - Васил Божков) се оплакаха, че не им се откриват сметки заради указания, изпратени от Българската народна банка (БНБ) до отделни банки. След запитване от "Дневник" от БНБ уточниха, че са уведомили банките да действат спрямо съществуващите правила при съмнения за пране на пари.
Инструкциите са включвали "да се направи преглед на вътрешните правила и процедури с оглед адресиране на рисковете за банките и прилагане на предвидената в Закона за мерките срещу изпиране на пари процедура. Тази процедура включва при съмнение за изпиране на пари уведомяване от банките на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС), спиране при преценка от ДАНС на определена операция или сделка за срок до пет работни дни, уведомяване от ДАНС на прокуратурата, искане от прокуратурата пред съответния съд за налагане на запор или възбрана, произнасяне от съда в срок от 24 часа. Банките самостоятелно вземат решения относно договорните си взаимоотношения с клиенти при спазване на действащата правна рамка, общи условия и вътрешни правила и процедури. Българската народна банка действа в рамките на установените със закон компетенции, които не предвиждат отправянето на разпореждания относно откриването или закриването на банкови сметки", уточниха тогава от БНБ.
По темата работи и Татяна Димитрова