Допитване показа каква цена са готови да платят европейците за защита на Украйна
Eвропейците вече смятат, че война в Европа е възможна, но готови ли са за нея?
Отговор на това какво мислят жителите на седем европейски държави показва проучване по поръчка на Европейския съвет за външна политика, разпространено в сряда. От него се вижда, че в последните 10 дни на януари на НАТО се гледа като на основен защитник на украинския суверенитет, но освен това европейците смятат, че ЕС трябва да се притече на помощ на Украйна в случай на руска агресия.
Мнозина смятат, че предоставянето на подкрепа на Украйна е риск, който си струва да бъде поет, но повечето хора не са толкова ентусиазирани, щом стане дума за ролята на собствената им страна в защитата на Украйна.
За първата част от доклада може да прочетете тук.
В представянето на заключенията от Марк Ленард, съосновател и председател на ЕСВП, и Иван Кръстев, председател на Центъра за либерални стратегии в София, се напомня:
| Днес геополитическата сила се определя не само от военната и икономическа мощ, но и от способността обществото да търпи болка. За разлика от Студената война противникът сега не е зад желязна завеса, а някой, от когото купувате газ и за когото изнасяте високотехнологични стоки. Това ги прави не само потенциално отворени за ценностите и посланията на ЕС, но и уязвими към европейския икономически натиск. Въпреки че тези връзки са пътища за европейска мека сила, те също могат да тестват устойчивостта на ЕС. |
Стратегията на Запада за възпиране на Русия от нова инвазия в Украйна е да направи подобна интервенция по-скъпа за руснаците, обясняват още авторите. Това включва смесица от военно възпиране в Източна Европа, доставки на оръжие, предназначени за укрепване на украинската армия, и планиране на поредица от санкции в различни области. Успехът на всяка стратегия, съсредоточена върху санкциите, ще зависи от готовността на европейците да правят икономически жертви.
Полша, Швеция и Румъния обаче са единствените изследвани държави, в които респондентите, които желаят да понесат всички основни тежести на защитата на Украйна (включително заплахата от руски военни действия), превъзхождат тези, които не са готови на подобни жертви. Най-тревожното е, че френските и германските граждани са сред най-малко готови да понесат тези тежести, което предполага, че вярват, че рисковете от това надвишават ползите.
Само в Полша повечето респонденти са готови да приемат рисковете от икономически спад, по-високи цени на енергията, кибератаки, бежанска криза и руска военна агресия, за да защитят Украйна. В Германия, Франция, Италия и Финландия множество респонденти смятат, че не си струва да се прави това, ако то би застрашило икономиката със спад. Те, изглежда, подкрепят главно санкции, които ще навредят на Русия, но няма да навредят на тях.
Разликата в поколенията
Данните от проучването също разкриват разделение между поколенията. Има интересни различия във възприятията на най-старото и най-младото поколение в източните и западните страни членки на ЕС.
Резултатите от проучването във Финландия изглежда засилват стереотипите относно т.нар. поколение на снежинките. Въпреки че е относително вероятно младите финландци да вярват, че се задава война, те са по-малко склонни от тези на възраст над 60 години да защитават Украйна, ако това би застрашило страната им с икономически спад, по-високи цени на енергията, бежанска криза, кибератаки или руски военни действия.
Подобни тенденции се наблюдават и в Полша. Там, въпреки че по-възрастните хора са толкова склонни, колкото и младите (73%) да мислят, че заплахата от руски военни действия срещу Украйна е реална, те са по-склонни да вярват, че си струва да поемат всички тези рискове, за да защитят Украйна.
Но Ленард и Кръстев посочват, че все пак разделението между поколенията е много различно в други изследвани страни, особено във Франция и Германия - където по-младите хора са по-склонни да правят жертви от по-възрастните във всички области. Изненадващо, във Франция младите респонденти са много по-склонни от по-възрастните си съграждани да понесат риска от руски военни действия за защита на Украйна.
Респондентите в Полша са най-загрижени не само за руските военни действия срещу собствената им страна, но също така и за начините, по които конфликтът може да накара украинците да избягат от Украйна - тревога, вероятно засилена от миграционната криза на границата между Полша и Беларус . Германците, финландците, румънците и италианците се страхуват преди всичко, че Русия ще прекъсне енергийните им доставки. За румънците също толкова важна заплаха се отнася до икономически спад, вероятно отразяващ исторически нестабилната икономическа ситуация на страната. Междувременно френските граждани и шведите са най-загрижени от кибератаките - вероятно поради неотдавнашните опити на Москва да се намеси в техните избори.
Така че има национални различия по тези ключови въпроси. Но като цяло европейците виждат енергийната зависимост като най-значимото им общо предизвикателство в отношенията си с Русия: мнозинството във всички изследвани страни с изключение на Швеция (47%) казват, че това представлява голяма заплаха.
Мнозинството в повечето от изследваните страни (Полша, 77%; Италия, 68 %; Германия, 59%; Франция, 51%) и голям брой в Швеция (47%) смятат енергийната зависимост за заплаха за сигурността на тяхната страна в контекста на настоящата криза. Полша, Швеция и Румъния са страните, в които респондентите най-вероятно смятат, че си струва да поемат риска от всички горепосочени последствия в случай на руска инвазия.
По-специално в Полша 53% от анкетираните смятат, че подкрепата на Украйна си струва рискът страната им да се изправи пред заплахата от руски военни действия, а 61% казват, че си струва рискът да се стигне до спад на националната икономика. Във Франция, Финландия и Германия основният възглед е, че ползите не надвишават рисковете.