Държавната дума в Русия ще се обърне към президента Владимир Путин с искане да бъде призната независимостта на Донецката и Луганската народна република - самообявилите се за независими, подконтролни на сепаратисти райони в Източна Украйна малко след анексията на Крим. Това се казва в приета днес резолюция.

Стъпката е опасна, защото противоречи на постигнатите в Минск договорености за овладяване на конфликта в средата на миналото десетилетие (с участието на Русия, Украйна, Франция и Германия) и може само да нагнети напрежението, докато продължава струпването на руски сили около Украйна. Признаването на ДНР и ЛНР би сложило край на минския процес, търсещ изход от въоръжен конфликт с най-малко 15 хил. жертви.

Руските депутати на практика подкрепиха по-радикалния вариант на резолюцията, който бе подготвен от комунистическата партия (КПРФ) и който изисква директно обръщане към Путин по темата. Другият текст, внесен от "Единна Русия" вчера, предвиждаше консултации с различни институции и агенции - включително Министерството на външните работи. За текста на КПРФ обаче гласуваха 351 депутати, за този на прокремълската партия - 310.

Обръщението към Путин ще бъде направено "незабавно" според председателя на Думата Вячеслав Володин (както предвижда и проектът на комунистите). Депутатите смятат, че признаването на ДНР и ЛНР ще позволи да се гарантира сигурността на населението. На сайта на Думата се казва още, че тази стъпка би предотвратила "политиката на геноцида по отношение на жители на републиката", а и ще укрепи "мира и стабилността в региона" и ще "положи началото на процес на международно признаване на двете държави".

Дори Русия не е признала официално ДНР и ЛНР въпреки обвиненията на Запада и Украйна, че именно тя стои зад финансирането и поддръжката на сепаратистите. Натискът това да се случи е удар както по Минските споразумения за урегулиране на конфликта в Донбас, така и срещу опитите за деескалация, в които се впусна Западът и заради които германският канцлер Олаф Шолц в момента е в Кремъл за преговори с Путин.

Още през 2014 г. на среща в Минск при медиацията на тогавашните лидери на Франция и Германия Франсоа Оланд и Ангела Меркел бяха подписани протоколи, изискващи самоуправление в Донбас и Закон за специалния статус на ДНР и ЛНР. Депутатите сега смятат, че Киев не спазва Минските договорености (вероятно имайки предвид липсата на Закона за особен статут, който според Шолц украинският лидер Володимир Зеленски му обещал вчера).

Преди дни от "Единна Русия" дойде друг призив към Кремъл: за открито въоръжаване на сепаратистите в Донбас.

Процедура като използваната днес ("рейтингово гласуване", при която се взема предвид документът с повече гласове) се използва рядко. В случая трябваше да се избере начинът, по който да се отправи искане за признанието. Изборът е важен, доколкото по същата процедура - след искане от парламента (но от двете камари, Думата и Съвета на федерацията) дойде и призивът, с който Абхазия и Южна Осетия бяха признати за независими от Грузия след войната от 2008 г. Аргументът бе същият: нуждата да се гарантира сигурността на жителите.

Прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков заяви малко преди гласуването, че въпросът е актуален в руското общество. "Разбираемо е, че народните ни избраници отразяват мнението на хората, мнението на народа, защото обсъждат това, което е актуално за народа." След вота, потърсен от "Ройтерс", Песков обяснява, че няма да коментира призива, преди да е взето решение в руското президентство, но добавя, че Донбас е много важен за руснаците.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг реагира на въпрос за евентуалното признаване на ДНР и ЛНР за независими.