Той е в стоматолог, от края на 90-те - и политик, а през 2007 г. става президент като довереник на Сапармурат Ниязов, първия президент на Туркменистан (известен като Туркменбаши).

Четиринайсет години след като се прочу с езда, музика, стрелба и други свои умения, Гурбангули Бердимухамедов се кани да предаде властта на сина си, както сочат коментари около предсрочните избори, свикани в тази затворена държава на 12 март.

Бердимухамедов обяви на заседание на Националния съвет миналата седмица, че се изправя пред нелека задача: "Искам да обсъдя с вас трудното решение, което взех за себе си." След това обясни: "Подкрепям идеята, че младите лидери, отгледани в духовна среда, в съответствие с високите изисквания на времето ни, трябва да получат възможност да водят страната ни."

По негово описание - концепция, споделяна от повечето наблюдатели по света - Туркменистан се управлява като "невероятно централизирана еднолична диктатура", където в общи линии "когато и да си купиш правителствен вестник или си пуснеш новините, има само един човек в телевизора и това е президентът".

Въпреки това синът се появява епизодично и за познавачите няма кой друг да бива позициониран като "втория човек" в страната. Много бързо получава различни властови позиции и сега е заместник икономически министър и вицепремиер; няма много други възможности за издигане, особено предвид че в Туркменистан няма отделен премиер (тази функция се изпълнява и от президента), продължава Ленард.

След тези коментари от края на миналата седмица Сердар Бердимухамедов потвърди пред туркменистанското издание "Саламнюз" вчера, че ще се кандидатира. Така синът на националния лидер, около чиято личност е издигнат култ, на теория ще се състезава с още няколко кандидати. В страна, известна с липсата на честни избори от разпадането на Съветския съюз насам, номинирането му от управляващата партия оставя малко съмнение за резултата от вота.

Гурбангули Бердимухамедов, сега на 64 години, трябваше да остане на власт до 2024 г. Той няма напълно да се оттегли (формално) от политиката: освен президент и премиер е и председател на Сената, позиция, която смята да запази.

Богатият на газ Туркменистан е известен с тоталитарното си управление, започнато от Туркменбаши (дотогава комунистически апаратчик) през 1991 г. след разпадането на Съветския съюз. Ленард казва, че решението в Туркменистан е взето бързо: едноличната диктатура се възприема като начин за оцеляване в сложната среда край границите на държави като Иран и Афганистан. Въпреки известното отваряне Бердимухамедов запазва култа към личността.

При Туркменбаши той се изразяваше в решения като издигането на статуя на книга, "Рухнама" - която се смята за откровение за света, спуснато на лидера - в центъра на Ашхабад.

При Аркадаг ("защитник" - титла, която си даде Бердимухамедов) репресивният апарат все пак претърпява козметични промени заедно с контрола върху медиите и информацията (още не се съобщава обаче за случаи на коронавирус, както не се говореше за тези на чума в средата на по-миналото десетилетие), макар интернет да е достъпен и хората да могат да гледат свободно много чужди канали, не и да чуят различни политически послания.

Бердимухамедов впрочем започна да се бори със "съперническия" култ към личността на предшественика Туркменбаши. Властта спря да изтъква водещата роля на книгата "Рухнама" за туркменистанците, отменен бе изпитът по нея в училищата, намалени бяха часовете за преподаването ѝ.

Той обаче бе зает и да показва пред публиката многостранни таланти. От 2009 г. пусна осем сингъла, някои от които заедно с внуците си. Класическа борба, карате, езда бяха обект на отразяване по държавната телевизия, когато той се занимаваше с тях. Печелил е награда на състезание въпреки падането си от коня (за което местните медии не разказаха).

Форматът на смяна на поколенията не е непознат, а наскоро в Казахстан фактическият "баща на нацията" Нурсултан Назарбаев бе изместен напълно няколко години след предаването на властта на Касъм-Жомарт Токаев, по повод на протестите срещу властта преди месец. В Туркменистан обаче властта остава при семейството, а и запазването поне на поста на председател на горната камара означава, че Гурбангули Бердимухамедов не изчезва от нея.