Парламентът приема, че информацията как Пеевски получава заплатата си не е обществена
Начинът, по който санкционираният от САЩ за корупция депутат от ДПС Делян Пеевски получава своето възнаграждение като народен представител, не е обществена информация и е тайна. Това се разбира от отговори на парламентарната администрация на запитване на "Сега" по Закона за достъп до обществена информация.
Според Народното събрание детайли за заплатата на Пеевски не може да се разкриват на публиката, тъй като това са лични данни, които, освен това, не помагали на питащия да си "състави собствено мнение" за дейността на законодателната власт.
През юни 2021 г. на Пеевски бяха наложени санкции от американската държава по закона "Магнитски", чрез който се преследват нарушения на човешките права и корупция по света. От "Сега" са питали по какъв начин депутатът получава заплатата си; какъв е размерът на възнаграждението; ако го обслужва банка, коя е тя.
Отговорът от Народното събрание, подписан от главния му секретар и ръководител на парламентарната администрация Габриела Килфанова, се заявява, че питането "не попада в легалната дефиниция на понятието "обществена информация" по смисъла на ЗДОИ. В закона е записано, че "обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти."
На това основание от парламента твърдят, че исканата информация не е такава, през която питащият може да си съставите собствено мнение за дейността на Народното събрание като законодателен орган.
Освен това от парламента приемат, че информацията представлява лични данни и насочват към правилника за дейността на Народното събрание за данни как се формира депутатската заплата, както и към сайта на Националния статистически институт.
Намаляваща прозрачност
"Законът не дава възможност на публичните институции едностранно да налагат цензура, като произволно тълкуват, според собствените си разбирания, дали дадена информация е свързана с дейността на дадена институция или не. Ако една институция притежава дадена информация, по презумпция тази информация е обществена", коментира адвокат Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на "Програма Достъп до обществена информация" пред "Сега". Той определя отказа за предоставяне на исканата информация като знак за намаляваща прозрачност на парламента.
Кашъмов припомня, че депутатите, като заемащи високи публични длъжности, са задължени да обявяват възнагражденията си пред държавната антикорупционна комисия. "Защо законодателят ги кара да декларират тази информация, ако тя не е от обществен интерес?!", попита реторично Кашъмов. По думите му аргументът, че данните за заплата са лични данни, се измества от надделяващия обществен интерес. Според адвоката заявката за достъп до информация може да бъде удовлетворена и без да се разкриват такива данни. Конкретната банка, в която се превежда заплатата, може да не бъде посочена, но не може да се отказва информация за размера на сумата и начина на получаването й.
"Не е редно да имаме намаляваща прозрачност в институция, в която доминиращото мнозинство получи мандат със заявката за законност, прозрачност и върховенство на закона", обобщи ситуцията Кашъмов.