Русия вярва, че със сила може да бъде истински уважавана в Европа
Коментарът е от профила на автора във фейсбук. Заглавието е на "Дневник".
В следващите дни, седмици и месеци ще чуете всякакви мнения от всякакви хора за това, което се случва в Украйна. Споделям няколко мои размисли с идеята, че все пак имам малко опит по темата - магистърската ми теза е за "замразените" конфликти по периферията на ЕС, имам 3-годишен престой във Външно министерство, където отговарях за Черноморския регион и съм публикувал немалко доклади и материали. Прекарвал съм безсънни (работни) нощи в компанията на дипломати от Русия, Украйна и всички останали държави от региона, обсъждайки, формулирайки и договаряйки най-различни политики и документи с цел взаимно сътрудничество.
И така:
- На много места ще прочетете, че това е "първата война в Европа от 1945 г. насам". За съжаление, междувременно сме имали още войни в Европа - странно е как забравяме Югославските войни от 90-те, войната между Русия и Грузия през 2008-ма или арменско-азерската война от 2020-та за Нагорни Карабах (тук вече зависи дали стриктно възприемате Кавказ като географска част от Европа или Азия).
- Русия, от гледа точка на висшето си управление, има огромен имиджов проблем. Според тези хора нейното възприемане от "Запада" в никакъв случай не отговаря на мощта й - не само военна, но и принципно като държава. Разбира се, военният елемент е важен - показването на мускули в Сирия, Либия, Казахстан и други по-близки и далечни държави (къде явно, къде по-прикрито) би трябвало да нарежда Русия сред "големите" - да не говорим за ядрения капацитет, който така или иначе го има отдавна. Но най-вече в Европа Русия има усещането, че не се възприема като "велика" сила, а като някакъв дразнител със славно минало, но неясно бъдеще със затихващи функции.
- Свързан с имиджовия проблем е и проблемът с "историческата несправедливост" към Русия и нейната сфера на влияние в държавите около нея. Достатъчно е да гледате/прочетете речта на Путин отпреди няколко дни, където този проблем заема централно място. От негова гледна точка Русия е най-голямата жертва на събитията в Европа поне от 100 години насам. Тук въобще не става въпрос дали сме съгласни с това или не, а как руската власт възприема нещата (все пак не сме ние тези, които нареждат какво да прави руската армия).
- Украйна е много, много специална държава за Русия - може би най-специалната от всички бивши съветски републики. Това не е само заради общата история - най-голямата руска диаспора е там. Около 8 милиона души в Украйна са се самоопределили като етнически руснаци. И както ясно виждаме, с такъв контекст идват и множество противопоставяния - Оранжевата революция през зимата на 2005-а, Евромайдан, кръвопролитията и присъединяването на Крим през зимата на 2014-а и сегашното признаване на двете "народни републики" и директното навлизане в Украйна през зимата на 2022-ра. Спокойно можем да твърдим, че всеки опит за промяна на курса на украинската политика (независимо дали е породен от вътрешни или външни сили) се разглежда от руската власт почти като пряка намеса в собствената руска политика.
- Русия е заобиколена от "замразени" конфликти, в които има пряка роля - Нагорни Карабах, Абхазия, Южна Осетия, Приднестровието и сега двете "народни републики" в източна Украйна. Територията - физическа, не виртуална, е много силен инструмент да поставиш под въпрос суверенитета на която и да е държава.
Целият този контекст според мен е изключително важен на фона на това, което се случва в момента. Независимо от изречените думи и опитите за преговори от страна на Русия, и най-вече руската власт, виждаме видимото проявление на принципа "прави каквото трябва, да става каквото ще".
Всички ние в Европа имаме общо минало и настояще с Русия. Въпросът е как (и дали) всеки от нас вижда общото си бъдеще с Русия. Насила хубост може и да не става. Но руското управление видимо вярва, че със сила - последната, крайната и най-опасна мярка, особено когато я прилагаш на чужда територия, Русия може да бъде истински уважавана през XXI век на "стария" континент.
