Новото мнозинство се съгласи с ГЕРБ за ограничаване достъпа до правосъдие за околната среда
Депутати от "Продължаваме промяната", "Има такъв народ" и "Демократична България" са внесли в сряда (23 февруари) предложение (тук), с което да се оттегли проектозакон на правителството. Той предлагаше връщането на достъп до втора съдебна инстанция при спорни оценки за въздействието върху околната среда. С тази идея между първо и второ четене на проекта за промени в Закона за опазване на околната среда (ЗООС) на практика новата коалиция подкрепя поправката на ГЕРБ от 2017г, чиято отмяна беше предвидена в законопроекта.
Предложението за оставяне в сила на поправката на обжалване само на една инстанция е подкрепено от всички партии от новото мнозинство, освен от Българската социалистическа партия. Идентично предложение за подкрепа на поправката си от 2017г. логично са внесли на 1 февруари и от ГЕРБ (тук). Както "Продължаваме промяната", "Има такъв народ" и "Демократична България", така и бившите управляващи настояват от проекта да отпадне идеята за връщане на достъпа до втора съдебна инстанция при гражданско оспорване на проекти, които правителството е определило като имащи "национално значение". От ГЕРБ настояват също, че връщането на достъпа до втора инстанция на обжалване е "във вреда на интересите на гражданите", защото така ще се забавят "проекти от национално значение".
Обектите с "национално значение" се определят от министрите, без да има дефиниция и критерии за тях. Правителството решава без обществени консултации кои проекти ще се приемат като такива и не представя публично информация за планираните инвестиции.
| Основните мотиви на вносителите на предложенията да се запази обжалването само на една инстанция са свързани с риска от забавяне на такива проекти, както и на тяхното финансиране с евросредства. |
"Дневник" отправи въпроси към двама от вносителите - Ивайло Мирчев ("Демократична България") и Мирослава Петрова ("Продължаваме промяната") за причината мнозинството да не подкрепи проекта на правителството. До редакционното приключване на текста, те не отговориха.
Мотивите на "Има такъв народ" са видни и от становище (прикачен документ) на министъра на регионалното развитие Гроздан Караджов (от тяхната квота в правителството), където, както и в предложението на депутатите, като национални проекти с нужда от бързо процедиране са представени "републикански пътища, железопътни линии, електропроводи" и други.
Предистория
По време на парламентарни дискусии на 26 януари и 3 февруари 2022г. по проекта за изменение на Закона за опазване на околната среда (ЗООС) депутати от "Зелено движение" и "Продължаваме промяната" предупредиха, че в рамките на четворната коалиция има съпротива срещу връщането на втората инстанция на обжалване. Още тогава представители на партията на Слави Трифонов в парламента са се обявили срещу промяната, заради забавянето при обжалване на две инстанции на обекти с "национално значение", въпреки че няма дефиниция за това кои обекти правителството обявява с този статут.
Справка, получена на 2 февруари в отговор на парламентарен въпрос от депутата Александър Дунчев (ПП), показва обаче, че няма данни за регулярно забавяне на проекти при практиката на обжалване на две съдебни инстанции.
Зорница Стратиева от "Зелено движение" напомня по време на обсъжданията, че ЗИД на ЗООС е първият законопроект на новото правителство, с чиито поправки България "се спасява едновременно от 3 наказателни процедури".
Становища на неправителствени организации подкрепят правителствения законопроект за ЗООС за отмяна на поправката ГЕРБ от 2017 г. и настояват за връщане на достъп до втора съдебна инстанция заради липсата на ясна дефиниция при определянето на "националните обекти". Изтъква се, че след присъждане на този статут при интереси, свързани с големи бюджети, споровете се решават в местни административни съдилища. Именно при мащабни национални проекти според организациите е важно да се осигури контрол от административен съд на по-висша инстанция, отдалечена от местните интереси.
Становища с подкрепа на връщането на достъп до втора инстанция и за проектите с високи национални инвестиции са подадени от природозащитните сдружение "Балканка", WWF-България и "За Земята". Те дават примери за проекти, които от 2017 г. досега са били придвижени като "национални проекти".
Такъв е напр. случаят в мащабния проект за водна централа край язовир "Яденица", за който на национално ниво жалбите на учени и сдружение "Балканка" са останали без резултат. Тъй като не е имало достъп до втора съдебна инстанция в България, рисковете - сеизмичен и природозащитен - са били установени едва след кореспонденция на сдружение "Балканка" с Европейската комисия и заради тях европейското финансирането за проекта е спряно.
В подкрепа на запазването на законопроекта във вида, внесен от правителството и преминал обществено обсъждане през 2021 г. има и становище от името на 30 неправителствени организации и групи от различни обществени сфери, сред които и природозащитници. Те напомнят, че "от ЗООС е наложително да се отстрани проблематична правна разпоредба, срещу която широк кръг от граждански организации се обявяват още при приемането ѝ през 2017 г. Гражданските организации смятат, че премахването на двуинстанционното производство през 2017 г. е довело до намаляване на възможността за съдебен контрол, както и на възможностите за по-добра оценка на въздействието на инвестиционни предложения върху здравето на хората и защита на околната среда.
По отношение на "националните обекти" становището напомня, че изключението за тях традиционно се използва непрозрачно, като такива се определят без критерии.
"Именно липсата на прозрачност и недостатъчна информацията в екооценките обаче, са обект на европейска наказателна процедура № INFR(2019)2020 и критики от Конвенцията на ИКЕ/ООН за достъпа до информация, участието на обществеността във вземането на решение и достъпа до правосъдие по проблеми на околната среда (Конвенцията от Орхус)," напомнят гражданските организации.
Липсата на прозрачност води до това за „национални обекти“ да бъдат приемани без ясни критерии проекти с възможни частни интереси, без обществено обсъждане и в противоречие с националния интерес... европейски жалби и дългогодишно оспорване на невъзможни и опасни проекти могат да бъдат предотвратени с прозрачен процес на обсъждане и двуинстанционно обжалване на ОВОС на национално ниво.
Заради тези недостатъци, както и още две наказателни процедури, е изготвен миналата година проектът за изменение на ЗООС. Според предложенията за промяна в правителствения законопроект, внесени от депутати и на мнозинството, както и от ГЕРБ (съответно на 23 февруари и на 1 февруари), обаче, отпадането на достъп до втора по-висша съдебна инстанция при национални проекти не е нужно, защото ще забави мащабните инвестиции на правителството.