Разнобоят на управляващите след Консултативния съвет за национална сигурност при президента (15 февруари) и неспособността на парламента в четвъртък (23 февруари) веднага да излезе с ясна позиция само влошава ситуацията. Снишаването, когато стане дума за режима в Москва, си има цена.

Какви са заплахите и изводите за България към настоящи момент?

Не е и в съседна държава, от която да има непосредствена опасност от преливане на конфликта, прекосяване на границата от сражаващи се части и самолети, прелитащи за кратко през небето ракети, облаци от отровен дим и газове от взривяване до границата обекти, вълна от бежанци.

Но тя се води и в Черно море, а това вече е "до нас".

Няма нужда от паника, а от хладнокръвно, рационално и добро управление във всеки сектор. Сигурността, включително икономическата и цифровата, а не частните интереси на една или друга групичка, трябва да са на първо място. Контролът върху границите, особено за влизащи руснаци или беларуси, трябва да бъде засилен, а ако властите нямат капацитет да разберат кой какъв е, по-добре да обявят временно затваряне за такива граждани.

Нищо не успя да накара Владимир Путин и Русия да се откажат от започването на първата война в Европа от 1945 г. насам. Поради това България трябва да цени в пъти повече принадлежността си към НАТО и ЕС и да се държи - а гражданите и бизнесът да изискват неуморно - като член на атлантическа, а не на евразийска общност. При драматично ниското състояние на българската армия, няма кой да защити ефективно територията и суверенитета на страната, освен съюзническите усилия. Говоренето за "национален интерес" по принцип е безпредметно и на моменти опасно. Националният интерес трябва да е ясно дефиниран с конкретни измерения и принципи, както и инструменти и средства за защитата му.

Вместо да продължи да бъде възприемана като троянският кон на Москва в НАТО, страната ни неизбежно ще трябва да направи шокови инвестиции в отбраната, защото близо 20 години целенасочено пести от бюджетното перо за външна сигурност. Също така обаче трябва да се подготвим за потенциални хибридни атаки и политически сътресения, организирани на русофилските и привидно проатлантически формации.

В 5 часа московско време на 23 февруари Путин обезсмисли българския Бюджет 2022 още преди той да е приет. Нормалните енергийните доставки изобщо не са сигурни, колкото и да успокояват власти и анализатори, включително с примери, че се снабдяваме по "Турски поток", заобикалящ зоната на конфликта.

Ако има резервен план за природния газ, правителството трябва ясно да го обясни, включително с параметри, мерки, сценарии за ограничения, за да си направят сметката бизнесът и гражданите. Хранилището в Чирен не е подготвено за такава криза. Дори Русия да не спре газа, тежки санкции може значително да усложнят плащанията от България за него, както и за всякакъв търговски оборот с Русия. Руска компания - нищо, че е регистрирана в Нидерландия и България - е и основният доставчик на горива. Това може да се окаже допълнителен риск върху вече случващото се поскъпване на петрола.

Превозите - въздушни и морски - до и от България също ще пострадат. Въздушните трасета вече са удължени заради затварянето на небето на Беларус, Украйна, Молдова и Южна Русия. Трафикът в Черно море, което вече е зона на военен конфликт, върви с допълнително оскъпяване за риск. Алтернативата през пристанището на Солун едва ли може да компенсира.

Неизбежно поскъпване ще има за много храни, на първо място зърнените. България задоволява нуждите си, но в Черноморския пул, към който принадлежи, са Русия и Украйна - два от най-големите производители в света - и отсъствието им от пазара ще задвижи цените нагоре. Българският бизнес е логично да се възползва от това, въпросът е възможно ли е с държавни мерки да се ограничи пренасянето на този процес в българския хляб.

Вариантите за кризата зависят от това докъде е готов да стигне Путин. Или докъде ще му позволи съпротивата на украинците и докога - санкциите на света.

Той говори за "специална операция в Донбас", но на думите му никой вече не вярва, след като бомбардира цяла Украйна и градове на стотици километри от този район. Наличието на части на вътрешните войски Росгвардия говори, че Путин се е подготвил за окупационно присъствие, неизвестно къде и колко продължително.

Ако се ограничи само до откъсване на Донецка и Луганска области (в които сепаратистите контролират общо едва около една трета), това може да понижи температурата на конфликта. Но не и напрежението, защото Кремъл може да поиска още и още.

Ако опита да превземе цялата страна, ще има много разруха, смърт, бежанци и вероятно партизанска война, продължаваща дълги години. Украйна има достатъчно силна традиция в това. Подобен граждански конфликт и милиони единици въоръжение в ръцете на цивилно население са почти неизчерпаем източник на оръжие и бойци за цяла Европа и света. Знаем го от разпадането на бивша Югославия или епизодите на рухване на държавността в Албания в края на миналия век.

Ако цели само да разклати изоснови Украйна и да монтира проруско правителство в Киев, в името на стабилността ще изисква то да покани Русия да остане с някакви военни части за неопределен срок. Управлението на страната практически минава под контрола на Москва, която ще е затворила великоруската си триада с участието на Беларус.

И при трите сценария Путин би трябвало да се стреми към блицкриг, тъй като страната му няма как да поддържа ресурсно дълга военна операция от такъв мащаб. По границите той е събрал почти 70% от сухопътните войски и близо половината от руската армия. Това не може да продължава безкрайно.

Правителството ще организира и помогне за евакуацията на българите, които се намират в Украйна, като е готова да предостави и транспорт с автобуси. Подобна готовност заяви още в началото на деня на съвместния брифинг с президента Румен Радев премиерът Кирил Петков. Тогава беше обявено, че над 4 хиляди души са поискали да се върнат в България. Тази бройка не беше потвърдена през деня. Външното министерство първоначално съобщи, че 100 души искат да напуснат, като впоследствие беше съобщено за над 300, като от ведомството уточниха, че обажданията към ситуационния център продължават. Външният министър Теодора Ганчовска е инструктирала български дипломати да посрещнат желаещите да напуснат на пунктовете край границите с Полша, Молдова и Румъния.

Малко по-късно през деня премиерът Кирил Петков съобщи, че България разкрива три пункта за желаещи да бъдат изведени от Украйна. Обмисля се и възможността за полети през Полша.

Българските власти са готови да приемат и бежанци от Украйна, но тепърва ще се разработва план за това, като сред обсъжданите идеи (по предложение на министъра на туризма) е хората да бъдат настанявани в хотели.

В коментар вестник "Капитал" описа подробно какви може да са военните мерки в България:

Преминаването към "горещата" фаза на кризата ще има пряко отражение и за държавите от източния фланг на НАТО. Освен предно разполагане на съюзнически батальони, на първо време може да очакваме и друг тип възпиращи мерки, като например промяна в правилата за използване на сила от страна на бойната авиация и преминаване от мирновременен "ер полисинг" към "противовъздушна отбрана", както намеква бившият върховен главнокомандващ на съюзническите сили ген. Филип Брийдлав. Според изказване на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг алиансът е разположил в Източна Европа над 100 съюзнически бойни самолета (включително четири испански Eurofighter-a у нас), a САЩ обявиха, че освен изпратените до момента 24 броя F-15 и F-16, ще пребазира още осем стелт-машини F-35. Два броя F-35 на Кралство Нидерландия трябва да бъдат базирани и у нас.

В момента, в условията на мирновременен "ер полисинг", изтребителите на алианса могат да прихващат и съпровождат чужди самолети, но имат право да стрелят само ако бъдат нападнати. В режим "противовъздушна отбрана" обаче военните пилоти ще могат да предприемат проактивни мерки, дори само при нарушаване на съюзническото въздушно пространство. Това би трябвало да ограничи възможностите за действие на руските ВВС над Украйна, особено в районите в близост до източния фланг на НАТО. Те едва ли ще рискуват повторение на инцидента със сваления Су-24 над турско-сирийската граница и пряко въвличане на Запада във войната.

При всички положения предстои разполагане на нови американски войски в Европа и разместване на съществуващите - размерът им ще зависи от мащабите на военната ескалация. Елементи от щатската 82-ра въздушнопреносима дивизия вече бяха разположени в Полша в близост до украинската граница, което е на около 50 км от Лвов. Трябва да очакваме предно развръщане и на елементи от Силите за отговор на НАТО(NRF), които според коментар на Йенс Столтенберг от сряда са приведени във висока степен на бойна готовност, но още не са разположени. Част от натовските сили за бързо реагиране VJTF, които в момента са под френско командване, вероятно ще бъдат изпратени в съседна Румъния и ще изградят ядрото на бъдещата френска батальонна бойна група в северната ни съседка. Германия, която също е част както от VJTF, така и от подкрепленията Initial Follow-On Forces Group, вече започна пък да изпраща свои подкрепления за усилване на отбраната в Литва.

Алтернативата на това е проруското говорене и снишаване да продължат. НАТО и ЕС нямат механизъм за изключване на страна член. Мнозина в българския елит добре се възползваха досега за лично облагодетелстване от такава лицемерна позиция. И ще продължат да го правят, докато правилата на организациите им го позволяват.