Компаниите от високотехнологичния сектор се обединиха в "Български ИКТ клъстър". Целта на обявения в неделя съюз е да поеме ролята на посредник между бизнеса, правителството, академичната общност, местните власти, неправителствените организации, за да бъдат създадени предпоставки страната да се превърне в център за ИТ инвестиции на Балканите, каза Саша Безуханова, председател на новата организация. По мнението на инициаторите българската информационна и комуникационна индустрия (ИКТ) има капацитет да спечели конкурентни предимства за всички отрасли и да бъде катализатор на икономически растеж. Една от преките цели е създаването на е-центрове и бизнес паркове.

Началото на обединението е поставено в края на 2004 г. от 13 представители на неправителствени организации, сред които Асоциация Телекомуникации (АСТЕЛ), Българска асоциация за информационни технологии (БАИТ), Българска международна бизнес асоциация (БИБА), Българска асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), Сдружение за електронни комуникации (СЕК), ЕСИ център България, Център по право на ИКТ, "Бизнес парк София", фондация MSI-България. Сред съоснователите е и Марк Фрейжър, президент и изпълнителен директор на OpenWorld Network, американска организация с опит в отварянето на технологични и бизнес паркове.

Всъщност създаваме фондация, а не асоциация, уточни Саша Безуханова, директор на "Хюлет-Пакард България".

"Ние даваме знание как да се направи е-център, а партньорите по един проект могат да кандидатстват за финансиране пред Иновационния фонд и други подпомагащи организации", каза тя.

Националният иновационен фонд, чийто разпоредител е Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, за 2005 г. разполага с бюджет от 5 млн. лв. за проекти с иновативен и пазарен потенциал.

Според Марк Фрейжър идеята е да се създаде общо пространство за среща на бизнеса, академичната общност и правителството. Успехът на САЩ във високотехнологичния сектор се дължи именно на такъв клъстър, създаден в Силиконовата долина, напомни той. Подобни обединения вече има в Индия, Унгария и в Чехия. Фрейжър дава пример и от България със създадения преди 2 г. от частната компания "Линднер груп" "Бизнес парк София". До 3 г. той ще достигне пълния си капацитет и в него ще работят близо 8-10 хил. души, прогнозира той. България има потенциал да създаде между 8 и 10 бизнес паркове, които наред с кол-центровете могат да открият между 80-90 хил. работни места, смята американският експерт.

"Български ИКТ клъстър" започва дейността си с изданието "Ръководство за бърз старт". Наръчникът съдържа указания как се правят е-центрове и бизнес паркове. Той е изпратен до всичките 246 общини в страната. Книгата вече е събудила надеждите на кметове, че ще помогне за съживяване на локалната икономика, казват от обединението.

Досегашният неуспех на повечето инкубатори е в несъстоялата се връзка между бизнеса и академичните структури, отбеляза Георги Шарков, председател на БАСКОМ. Очакванията са да възникнат локални е-центрове на принципа на публично-частните партньорства.

Свободни сгради могат да бъдат предоставени от общините и превърнати в такива центрове за бизнес, услуги и обучение. Е-центровете са привлекателни както за малки и нови местни компании, които търсят среда за развитие на бизнеса си, така и за мултинационални компании, които се нуждаят от регионален клон. В тях могат да се настанят и софтуерни компании, кол-центрове, ИКТ лаборатории. Един е-център трябва да разполага поне със 100 кв. м площ, разположена в централната или индустриалната зона на населеното място. Най-подходящите бизнес проекти за един е-център са кол-центрове и центрове за обслужване на клиенти, които могат да създадат много нови работни места.

Те са и естествената среда за отглеждане на млади специалисти.

Най-голям потенциал за създаване на е-центрове и бизнес паркове на този етап имат София, Варна, Габрово и Русе, където са съсредоточени най-голям брой компании и университети. Още тази година в университетите ще заработят няколко хай-тек инкубатора, допълни Петър Статев, член на УС на АСТЕЛ.

Клъстърът планира да направи одит на ресурсите на ИТ индустрията ни, за да разбере колко са квалифицираните специалисти в страната, каква е степента на подготовка на студентите от техническите университети, нивото на учебните програми. Това ще позволи на фондацията да предложи начини за оптимизиране на обучението по информационни и комуникационни технологии, както и за по-добро планиране на вътрешнофирмените ресурси от експерти.

Офисът на "Български ИКТ клъстър" е разположен в "Бизнес парк София". Негов изпълнителен директор е Таня Велева.