Климатични промени: светът трябва да се адаптира сега или по-късно ще страда

Климатични промени: светът трябва да се адаптира сега или по-късно ще страда

Климатични промени: светът трябва да се адаптира сега или по-късно ще страда
Reuters
Климатичните промени ни връхлитат, а човечеството далеч не е готово. Това предупреди Междуправителствената експертна група към ООН за климатичните промени (IPCC) в голям доклад днес, информира "Ройтерс".
Отбелязвайки, че почти половината от населението по света вече е уязвимо към все по-опасни климатични въздействия, докладът призовава за драстични действия в огромен мащаб: една трета до половината от планетата трябва да бъде съхранена и защитена, за да се гарантират бъдещите доставки на храна и прясна вода. Крайбрежните градове се нуждаят от планове, за да предпазят хората от бури и надигащи се морета. И още.
"Адаптацията спасява животи", подчерта генералният секретар на ООН Антониу Гутериш с публикацията на доклада и изтъкна: "Докато климатичните въздействия се влошават - а те ще се влошават - увеличаването на инвестициите ще бъде от съществено значение за оцеляването... Отлагането означава смърт."
Докладът е последният от поредицата доклади на IPCC, в който се разказва подробно последният световен консенсус относно климатологията. Този доклад обаче се съсредоточава върху това как природата и обществата са засегнати и какво могат да направят, за да се адаптират.
По почти всички точки докладът дава да се разбере, че климатичните промени засягат света много по-бързо, отколкото учените очакваха. Междувременно страните се провалиха да обуздаят затоплящите планетата въглеродни емисии, които продължават да нарастват.
"Неконтролираното въглеродно замърсяване принуждава най-уязвимите в света да вървят към унищожение", предупреди още Гутериш във видеообръщение и допълни: "Фактите са неоспорими. Тази абдикация от лидерство е престъпна."
Въпреки че правителствата трябва драстично да ограничат своите емисии, за да се предотврати неудържимо глобално затопляне, те също така могат да работят за ограничаване на страданието чрез адаптиране към условията на по-топъл свят, се посочва в доклада. Това ще струва много пари - за финансиране на нови технологии и институционална подкрепа. Градовете могат да инвестират в охладяващи зони, за да помогнат на хората при горещи вълни. Хората, живеещи по крайбрежията, може да се нуждаят от нова инфраструктура или да се преместят изцяло.
"По отношение на трансформационната адаптация, можем да я планираме и приложим сега, или тя ще ни бъде натрапена от климатичните промени", коментира Кристина Дал, експерт по климата в Съюза на загрижените учени, която не е участвала в писането на доклада.
Но в някои случаи, признава докладът, разходите за адаптиране ще бъдат твърде високи.
Публикуването на доклада три месеца след срещата на държавните и правителствени ръководители на срещата за климата в шотландския град Глазгоу подчерта неотложността на усилията за ограничаване на глобалното затопляне до 1.5 градуса по Целзий в сравнение с температурите отпреди индустриалната епоха.
Нарушаването на този праг ще нанесе необратими щети на планетата, се предупреждава в доклада. А всяко увеличаване на затоплянето ще причини повече болка.
"Адаптацията не е карта за излизане от затвор. Има ограничения за адаптацията", посочва Маартен ван Алст, директор на Климатичния център на Червения кръст и Червения полумесец и съавтор на доклада, като допълва: "Трябва да ограничим емисиите на парникови газове, защото ако не го направим, ще стане наистина лошо."
Ограничаването на глобалното затопляне до около 1.5 градуса може да не предотврати загубите за природата, обществата или икономиките, но ще ги намали значително, се казва в доклада.
След като вече се е затоплила до 1.1 градуса, планетата се очаква да достигне прага от 1.5 градуса в рамките на две десетилетия.
Обществата няма да успеят да се приспособят добре към затоплящия се свят, ако не са социално приобщаващи в справянето със задачата, предупреждава докладът и допълва, че решенията трябва да вземат предвид социалната справедливост и да включват коренното население, малцинствата и бедните.
"Най-уязвими са бедните и най-маргинализираните", казва Тимън Макфиърсън, градски еколог от The New School в Ню Йорк и един от 270-те автори на доклада. Това включва хора, живеещи в развиващи се страни в Африка, Южна Азия и малки островни държави, както и маргинализирани общности в богати страни като САЩ.
Без приобщаващо икономическо развитие в Африка например, климатичните промени се очаква да тласнат още 40 млн. души към крайна бедност до 2030 г. Осигуряването на социални помощи или работни места, които също така защитават околната среда - например изкореняване на инвазивни дървета, които изчерпват водните запаси, може да се окаже дълъг път към подпомагане на уязвими групи от населението, отбелязва съавторът на доклада Кристофър Трисос, изследовател на климатичните рискове в Университета в Кейптаун.
Ала времето изтича, за да се направят необходимите трансформации във всички аспекти на обществата, предупреждават авторите. Решенията, които обществата вземат през следващото десетилетие, ще определят предстоящия климатичен път.
"Налице е кратък и бързо затварящ се прозорец, за да се осигури годно за живот бъдеще на планетата", изтъква Ханс-Ото Портнер, съпредседател на работната група на IPCC, която е изготвила доклада, и настоява: "Трябва да се справим с това предизвикателство."