Повече от 14 месеца след влизането си в сила европейският механизъм, обвързващ достъпа до европейско финансиране със спазването на принципите за върховенство на правото, е готов за прилагане.

Европейската комисия представи в сряда 39 страници насоки за използването на механизма, който за първи път в историята на ЕС дава възможност за блокиране или отнемане на средства от бюджета на ЕС при отклонения от върховенството на правото, засягащи финансовите интереси на ЕС. Според Комисията без тези указания регламентът не може да се използва.

Унгария и Полша сами се посочиха като евентуални първи "жертви" на механизма, като още при приемането му през 2020 г., обявиха, че той е създаден целенасочено срещу тях. Но в действителност регламентът се разпростира в еднаква степен върху всички държави в ЕС, които могат да станат обект на санкциониране, ако се установят отклонения в принципите за върховенство на правото. Механизмът предвижда Европейската комисия да следи за нарушения и да предлага финансова санкция при потвърждаването им, като окончателното решение за налагането й зависи от Съвета на ЕС, където заседават правителствата на държавите членки. Решенията по него ще се вземат с квалифицирано мнозинство, а не с единодушие, за да не се блокира процеса за налагането на глобите.

От публикуваните напътствия на Европейската комисия става ясно, че механизмът "еврофондове срещу законност" ще се прилага когато други инструменти и процедури за защита на бюджета като проверки, одити, разследвания и финансови корекции, не са ефективни, засягат повече от един европейски фонд или програма и са широко разпространени. Еврокомисията посочва като "широк начин за засягане на бюджета".. липсата на независимост на националните съдилища,

Комисията казва в указанията, че би задействала механизма, ако са налице четири условия:

Санкцията по този механизъм е финансова и предвижда замразяване или отнемане на средства, предназначени за европейска държава от бюджета на ЕС (еврофондове, субсидии) или от Плана за възстановяване и устойчивост.

Указанията предвиждат, че при определяне на размера на санкцията ще се имат "естеството, продължителността, сериозността и обхвата" на отклоненията от правовата държава. Казва се, че Комисията може да вземе предвид и други фактори, като готовността на властите да отстранят нарушението, степента на сътрудничество на държавата членка с Комисията или евентуално продължаване или повтаряне на нарушенията.

При налагане на санкцията съответната държава трябва да продължи да плаща със собствени средства крайните получатели на еввропейско финансиране по "глобената" европрограма. А ако откажат да извършват всички дължими плащания, получателите могат да се обърнат към съда и при отказ - към Европейската комисия.

Европейската комисия ще събира факти и информация за евентуални отклонения от три групи източници: собствените си доклади, решенията на европейския съд и жалби на трети лица.

Като основни извори на информация в насоките се посочват годишният доклад на Комисията за върховенството на правото, докладите на Европейската сметна палата, на службата за борба с измамите (OLAF), на Европейската прокуратура, както и на различни международни огранизации. Решения на европейския съд за несъответствие с европейското право също ще могат да служат като мотив за отнемане на средства.

Европейската комисия посочва, че "жалбите също са полезен източник на информация". Затова тя е подготвила формуляр за жалба на сайта си и "приканва широката общественост да изпраща жалби" за нарушения. Комисията уверява, че всеки сигнал ще се разглежда "при пълна поверителност и спазване на всички приложими правила". За жалбите има и нарочен имейл адрес: [email protected].

Комисията по бюджетен контрол на Европейския парламент коментира, че с публикуването на указанията Еврокомисията няма повече основания да започне да използва механизма "еврофондове срещу законност".

Представители на основните парламентарни групи изразиха нетърпение от забавянето, като изглежда малко вероятно той да бъде използван срещу Унгария преди парламентарните избори на 4 април, в които Виктор Орбан се кандидатира за пети мандат, въпреки многобройните нарушения на законността, изброявани в различни европейски доклади.

Основният говорител на парламента по механизма Петри Саврамаа (ЕНП, Финландия) каза, че освен за защита на върховенството на правото в ЕС, той също така може да служи за борба срещу олигархията, както и че "в настоящата световна ситуация спазването на върховенството на закона и международните договори е по-важно от всякога".

Механизмът беше договорен като допълнително ниво защита на бюджета на ЕС до 2027 г. и програмата за възстановяване и устойчивост в края на 2020 г., но Унгария и Полша получиха възможност да поискат тълкуване от Съда на ЕС дали той не противоречи на Лисабонския договор, след като заплашиха с вето бюджета и възстановителните фондове.

Регламентът влезе в сила на 1 януари 2021 г., но никога досега не е прилаган, тъй като Европейската комисия, която е натоварена със задачата, настояваше да подготви насоките и да се изчака решението на съда. На 16 февруари 2022 г. Съдът на ЕС отхвърли аргументите на ищците и постанови, че механизъмът съответства на европейското право.

Междувременно, през октомври Европйският парламент даде под съд Комисията, че не изпълнява задълженията си, като не прилага регулацията. Комисията твърди, че през цялото време е събирала информация и че всички нарушения, извършени докато механизмът не е прилаган, ще бъдат отразени. Тя изпрати писма с искане на информация до Унгария и Полша за потенциални нарушения и получи от тях пространни отговори през февруари.